Р Е Ш Е Н И Е

 

Кюстендил

 

2017, 03.07.

 

193

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ         

На втори юни, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                                                                                                                                                                                                             

          ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА – СТОИЛОВА

                     НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

С участието на секретаря Антоанета Масларска

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 127/2017г. по описа И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :       

Териториална дирекция на Национална агенция за приходите София, офис Кюстендил, представлявана от юрисконсулт М., с касационна жалба оспорва решение № 110/06.03.2017г. по н.а.х.д. № 1799/2016г. на Дупнишкия районен съд, с което е отменено издаденото от директора на ТД на НАП София, офис Кюстендил наказателно постановление № 211572 F 174552/01.09.2016г. Навеждат се оплаквания за неправилност на решаващите мотиви на ДРС, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Развиват се съображения.

Ответникът – „А.“ ЕООД, представлявано от адв. И.К., счита жалбата за неоснователна. Развива подробни съображения в писмено становище, постъпило на 29.05.2017г.

            Заключението на Окръжна прокуратура Кюстендил е за основателност на касационната жалба. Счита се, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.                                        Предмет на касационна проверка е решение на Дупнишкия районен съд № 110/06.03.2017г. по н.а.х.д. № 1799 по описа на този съд за 2016г., с което е отменено наказателно постановление № 211572 F 174552/01.09.2016г., издадено от директора на ТД на НАП София, офис Кюстендил.

С обжалваното пред районния съд наказателно постановление на „А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.И.Б., основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за това, че на 15.05.2015г. в ТД на НАП София, офис Кюстендил при извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че „А.“ ЕООД, в качеството си на регистрирано и задължено по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде чрез представителя си справка-декларация по ЗДДС за данъчен период – месец април, 2015г. Посочено е, че съгласно приложимите разпоредби от ЗДДС – чл. 124 и чл. 125, ал. 1 и 5, декларацията за този период е следвало да се подаде до 14.05.2015г. Взето  е предвид и обстоятелството, че справката-декларация за м. април, 2015г. не е подадена включително и до момента на съставяне на АУАН -  13.08.2015г. В АУАН № F74552 от 13.08.2015г. горните обстоятелства са изложени по аналогичен начин. Върху втората страница на АУАН, долу, е инкорпорирано разпореждане на актосъставителя за спиране на производството по връчването му. Датата на разпореждането за спиране е 18.01.2016г. Налице е позоваване на чл. 43, ал. 6 от Закона за административните нарушения  и наказания /ЗАНН/ и сочене на обстоятелството, че производството се спира след щателно издирване. Впоследствие АУАН е връчен на 15.08.2016г. на управителя на санкционираното дружество – С.И.Б..

            Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателствени средства.

            ДРС е отменил наказателното постановление, като е приел, че в административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като е счел, че е са били налице условията за съставяне на АУАН в отсъствие представител на санкционираното дружество. Съдът е изложил решаващи съображения и в насока, че наказателното постановление не е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 13.08.2015г., а наказателното постановление е издадено на 01.09.2016г. Съдът е приел, позовавайки се на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ВКС, ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е давностен, както и че същият е бил спрян с разпореждането на актосъставителя за спиране на производството. Приел е, че поради липса на изрично отбелязване за възобновяване на производството и датата, на която това е сторено, не е възможна преценката изтекъл ли е срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Така мотивиран, Съдът е отменил последното.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Дупнишкият районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Административният съд счита следното:

            КАС не споделя решаващите съображения на първата съдебна инстанция.

Настоящата инстанция вече е имала случаи да се произнесе, че

съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя или негов представител, макар и да не са били надлежно поканени за това, е нарушение, но не съществено, тъй като не се отразява неблагоприятно върху правото на защита на нарушителя, не ограничава или осуетява неговото упражняване. Независимо от обстоятелствата надлежно ли е бил поканен да присъства на съставяне на АУАН, независимо от факта на неговото фактическо присъствие към този момент, нарушителят има възможност да упражни в пълен обем правото си защита като впише възражения срещу констатациите по АУАН при предявяването и връчването му, както и като подаде съответни възражения в тридневен срок по реда и на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Т.е. вън от горните обстоятелства, за нарушителя съществува пълната възможност да упражни предоставените му от закона към този етап от административнонаказателното производство права, съставляващи съответно проявление на неговото право на защита. Тези съображения настоящата инстанция в пълна степен отнася и към конкретно разглеждания случай.

КАС не споделя и останалите решаващи мотиви на съда. На първо място следва да се посочи, както впрочем е приел и районният съд, че е осъществено надлежно спиране на административнонаказателното производство. Извършено е чрез отбелязване от актосъставителя, каквато форма изисква разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН и при наличие на предпоставките за спиране по същата, а именно: щателно издирване на представителя на санкционираното дружество, съответно, както на адреса му на управление /седалището/, т.е. адреса по см. на чл. 8 от ДОПК, така и на този за кореспонденция /вж. протоколи, л. 12-л. 25 от делото на ДРС/; ненамиране на лицето при извършеното щателно издирване. Спирането на производството е осъществено на 18.01.2016г., до която дата от датата на издаване на АУАН – 13.08.2015г. са изтекли пет месеца и пет дни. Към този момент със спиране на производството е спрян и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. По отношение на този срок и действието на спирането и прекъсването на давността, КАС изцяло споделя мотивите на ДРС. Т.е. от 18.01.2016г. е спряло теченето на давностният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от който към същата дата са изтекли пет месеца и пет дни. Не се споделя виждането на районния съд, че е било необходимо изрично изявление в съответна форма, т.е. формален акт, за възобновяване на спряното производство. При липсата на каквито и да било изисквания към начина на осъществяване и формата на възобновяването в закона, КАС счита, че с действията по предявяване и връчване на АУАН, осъществени надлежно на управителя на „А.“ ЕООД на 15.08.2016г., всъщност производството е и възобновено и срокът по чл. 34, ал. 3 е продължил да тече. Преди изтичането му, на 01.09.2016г. е издадено и наказателното постановление. Като е приел обратно на мотивираното тук, ДРС е осъществил касационното основание за отмяна на съдебното решение по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Поради липсата на произнасяне по съществото на спора и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяната следва връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.  

 

            Воден от изложеното, СЪДЪТ Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 110 от 06.03.2017г. на Дупнишкия районен съд по н.а.х.д. № 1799/2016г. по описа на този съд за 2016г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

                                                                                  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              

ЧЛЕНОВЕ: