Р Е Ш Е Н И Е

                              174                                       12.06.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и шести май                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.А

                                                                                     2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря А.М.

и в присъствието на прокурор Йордан Г. от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.а

касационно административнонаказателно дело № 129 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Адв.Г.Д. *** като пълномощник на А.Е.Г., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, ст.6 обжалва решението по а.н.д.№1433/2016г. на КРС. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила се свързват с неизясняване на обективната истина по делото в нарушение на чл.13, ал.1 от НПК и противоречие в мотивите на решението. Нарушенията на закона поради неправилното му прилагане се свързват с  липса на нарушение по чл.103 от ЗДвП и случайно деяние по чл.15 от НК. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответният Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Ц.О“ №*** не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки че не са налице касационни основания за отмяна на решението на съда, което намира за законосъобразно и моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-1139-001354/28.07.2016г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил, с което на А.Е.Г.:

1/за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от закона са наложени административни наказания “глоба” в размер на 50лв.и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец;

2/за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. и

3/за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 08.07.2016г. около 07.45 часа  в гр.Кюстендил на ул.“П.Н.“ срещу бл.** в посока на движение от ул.“Ц.О“ към бул.“М.“ Г. е управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №КН****АС, когато св.С. /служител на Сектор „ПП“/ при изпълнение на служебните си задължения е подал сигнал със „стоп“ палка за спиране на автомобила, но водачът не спрял и продължил движението си. Автомобилът е спрян по-късно от св.С. и С. и при извършената проверка водачът не представил СУ на МПС и контролен талон към него.

            От така установената фактическа обстановка по делото съдът е формирал правен извод за законосъобразно проведена административнонаказателна процедура и доказаност на нарушенията. По посочените правни доводи съдът е потвърдил изцяло НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

Неоснователно е възражението на касатора за нарушаване от съда на принципа по чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в процесуалния закон. По реда на чл.107, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН съдът е приобщил по делото административната преписка по издаване на оспореното НП и е уважил всички доказателствени искания на жалбоподателя, свързани със закъснението му за работа /чрез справката от работодателя/ и с компетентността на полицейските служители относно носенето на службата в деня и часа на нарушението /часовия график от 08.07.2016г., ежедневната форма на отчет и справката от Дирекция „Вътрешна сигурност” за срока за съхранение на файловете с видеоинформация от АИС ВПК/. Освен това съдът е събрал и гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са очевидци на нарушенията. Съдът е изслушал и нарушителя за случилото се. Приобщените доказателства са допустими, относими и достатъчни за разкриване на обективната истина. Обосноваността на изводите на районния съд от събраните доказателствени средства е въпрос по съществото на спора.

Съдебното решение има съдържанието по чл.339, ал.1 и 2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Съдът е посочил възраженията на жалбоподателя, съдържанието на оспореното НП, основанията по спазване на процесуалния и материалния закон в рамките на административнонаказателната процедура и решението си по казуса. Решението на съда /диспозитива/ съответства на решаващите мотивите за доказаност на нарушенията. Известно противоречие е налице по отношение последната част от мотивите в решението, но очевидното разминаване на тези мотиви с предходните сочи, че същите са пренесени механично от друго решение и не обслужват тезата на съда, изложената в останалата част от съдебния акт. Ноторно известно е, че със сила на присъдено нещо се ползва диспозитива на решението, а мотивите изясняват волята на органа. В своята съвкупност мотивите на съда са ясни и са в съответствие с волята на съда за потвърждаване на НП.

Правилни са изводите на съда за доказаност на деянията.

По отношение на първото нарушение обоснован от доказателствата по делото е извода за съставомерност по чл.103 от ЗДвП. От гласните доказателства е установено, че в деня и часа на нарушението касаторът като водач на посочения в НП лек автомобил не е спрял след подадения сигнал от контролния орган св.С.. Нарушението е извършено пред деня при ясна видимост, като св.С. е подал сигнала, излизайки на средата на пътното платно. Водачът го е заобиколил и е отишъл в насрещното платно, изпреварвайки други автомобили и е продължил пътя си, рязко ускорявайки движението. Св.С. е бил униформен, със стоп палка и светлоотразителна жилетка. Полицейските служители отричат възможността водачът да не е забелязал св.С. и подадения от него сигнал. С оглед поведението на проверяващия орган, неговото местонахождение на пътя на движение на МПС на нарушителя, поведението на водача за заобикаляне на органа като препятствие на пътя и характеристиките на пътната обстановка, обясненията на нарушителя, че не е видял органа, т.к. е бързал за работа, са изолирани от доказателствения материал, поради което са израз на защитна позиция срещу обвинението за извършено нарушение. Правилен е извода на съда за съставомерност на деянието по санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и за справедливост на наложените административни наказания при правилно приложение на критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Не е налице случайно деяние. Нарушителят е бил длъжен и е могъл да види контролния орган, като изпълни дадените от него указания.

Правилен е извода на съда за доказаност и на останалите две нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. От разпита на свидетелите се установява, че при спирането на водача същият не е представил СУ на МПС и контролен талон към него. Наложените размери на глобите са посочените такива в чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №131/15.03.2017г. по а.н.д.№1433/2016г. на РС – Кюстендил.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

  

 

 

                                      2.