Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 156

гр.Кюстендил, 23.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                                  НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА                                   

 

със секретар И.С. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №136/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            „А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощника адвокат И.К. *** обжалва решение №173/28.03.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1801/2016г., с което е потвърдено НП №211573-F- 17868/01.09.2016г. на и.д.директор офис „Кюстендил“ при ТД на НАП София. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на НП.          

            Ответникът не изразява становище по жалбата.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №173/28.03.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1801/2016г. Със същото е потвърдено НП №211573-F- 17868/01.09.2016г. на и.д.директор офис „Кюстендил“ при ТД на НАП София, с което на „А.“ ЕООД *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.5 във вр.с ал.1 от ЗДДС.

             ДРС е формирал правен извод за законосъобразност на НП, като издадено при спазване правилата на ЗАНН и доказаност на административното нарушение.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. На база събрания и анализиран доказателствен материал същото се явява и правилно, по следните съображения:

  Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на „А.“ ЕООД ***-F- 17868/01.09.2016г. на и.д.директор офис „Кюстендил“ при ТД на НАП София, с което дружеството е санкционирано за осъществено административно нарушение по чл.125, ал.5 във вр.с ал.1 от ЗДДС. На 16.06.2015г. при извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството като данъчно задължено лице по ЗДДС /регистрирано лице по ЗДДС/ не е подало  справка декларация, съставена въз основа отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за м.май 2015г. в законоустановения срок - до 14 число на месеца, следващ данъчния период, а именно до 14.06.2015г. За констатирано нарушение по чл.125, ал.5 във вр.с ал.1 от ЗДДС е съставен АУАН №F178681/14.09.2015г. Видно от отбелязване върху АУАН от актосъставителя,  на 18.01.2016г. на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН е спряно производството по връчването му, поради ненамиране на нарушителя след щателно издирване. За установяване на последното обстоятелство са приложени протоколи от 03.09.2015г., 15.12.2015г., 18.01.2016г., обективиращи посещение на адреса на дружеството с цел връчвате на АУАН. Връчването е извършено на 15.08.2016г., а НП е издадено на 01.09.2016г.

             При така установената фактическа обстановка въз основа на събрания относим към правния спор доказателствен материал КАС счита, че е спазена процедурата по ЗАНН относно съставяне и връчване на АУАН и НП. Безспорно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но след като му е връчен касационния съд не счита, че е нарушено правото на защита на санкционирания субект в степен на същественост, която да обуславя на самостоятелно основание отмяната на НП. Соченото обстоятелство не е възпрепятствало възможността на дружеството да разбере за какво административно нарушение е ангажирана отговорността му, както и да реализира защитата си. Връчването на НП на пълномощник, независимо притежавали съответния обем представителна власт или не за това действие е ирелевантно към законосъобразността на НП, доколкото този факт би бил относим единствено към правната преценка за допустимост на въззивното обжалване. Правото на съдебно оспорване на НП е реализирано, т.е. то е доведено до знанието на дружеството-нарушител, поради което релевираното възражение за незаконосъобразност е неоснователно.

КАС счита, че е налице и законосъобразно проведена процедура по спиране на производството пред АНО по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, респ. по възобновяване на същото и спазване срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за съставяне на НП. От приложените по делото писмени доказателства /два броя протоколи/ безспорно е установено, че нарушителят е търсен от контролните органи за връчване на АУАН, т.е. осъществено е щателно издирване по смисъла на закона. След като не е бил намерен, съдът счита, че са били налице предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН за спиране на производството. То не е направено с нарочен акт, а с изявление на компетентното длъжностно лице върху самия АУАН и е подписано от него. Доколкото ЗАНН не съдържа специални разпоредби относно начина и акта за спиране на административнонаказателното производство и с оглед компетентността на лицето, което го е извършило, КАС намира спирането за законосъобразно. Възобновяването на производството отново не е направено с изричен акт, но с връчване на АУАН, същото следва да се счита за възобновено, независимо от липсата на изрично изявление в тази насока.

Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Съгласно ТП №1/27.02.2015г. по т.д.№1/2014г. на ОСК на НК на ВКС І и ІІ на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административнонаказателното производство, то следва да се приеме, че е налице прекъсване на давността. И след като производството е спряно на 18.01.2016г. и е възобновено на 15.08.2016г., а НП е издадено на 01.09.2016 г., е спазен 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

              Административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект, както в акта, така и в постановлението. Налице е единство в описателната част на двата акта, доколкото е посочено ясно и недвусмислено нарушението – неподаване на справка декларация по ЗДДС за м.май 2015г. в срок, а именно до 14.06.2015г. Словесното описание на противоправното деяние /бездействие/ е отнесено правилно към разпоредбата на чл.125, ал.5 във вр.с ал.1 от ЗДДС, т.е. посочена е нарушената правна норма от закона във връзка с изискването на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Установената фактическа обстановка досежно нарушението е скрепена законосъобразно със санкционната норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС. Изложеното възражение в аспекта на липса на ал.1 на чл.179 от ЗДДС е несъстоятелно, доколкото визираната административнонаказателна норма има две алинеи. Непосочването на вида наказание – „глоба“ или „имуществена санкция“ не се отразява на законосъобразността на НП, тъй като в същото и двата вида санкции са посочени, както е безспорен вида на санкционирания субект – ЮЛ и размера на санкцията /същите са относими към установената фактическа обстановка досежно административното нарушение и неговия субект/.

  С оглед гореизложеното КАС счита, че като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, ДРС е постановил правилно и законосъобразно решение. Отсъствието на касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК обуславя извод за оставане в сила на въззивното съдебно решение.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение №173/28.03.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1801/2016г.

             Решението е окончателно.

            

                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: