Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 03.07.

 

192

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

 

На втори юни, две хиляди и седемнадесета година,   

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

  НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

С участието на секретаря Антоанета Масларска

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия   ПЕТРОВА к.а.н.д. 137/2017г. по описа и  

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Община Кюстендил с адрес гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, представлявана от П. Г. П., обжалва решение на Кюстендилския районен съд № 144 от 22.03.2017г. по н.а.х.д. № 113 по описа на този съд за 2017г., с което е отменено наказателно постановление № 06/09.01.2017г., издадено от кмета на община Кюстендил. В касационната жалба са изложени оплаквания за пороци на обжалваното решение, сочещи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – противоречие с материалния закон, изразяващо се в неправилната преценка на районния съд за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът – В.Й.М. оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт.                                            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

            Административният съд, на основание чл. 218 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Предмет на касационна проверка е решение на Кюстендилския районен съд № 144 от 22.03.2017г. по н.а.х.д. № 113 по описа на този съд за 2017г. С обжалваният съдебен акт е отменено наказателно постановление № 06/09.01.2017г., издадено от кмета на община Кюстендил, с което на М. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева. В съставения акт за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са изложени обстоятелствата, че на 17.09.2016г., около 09, 50 часа в гр. Кюстендил, кв. „Запад“, при блок 72, ет. 7, ап. 25, М. вика и крещи на висок глас, с което нарушава спокойствието на гражданите, живеещи в съседство. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, глава ІІ от Наредбата за обществения ред на територията на община Кюстендил, наричана по-долу наредбата. Наказанието е наложено на основание чл. 68 от същата. АУАН за нарушението е съставен на датата на констатирането му – 17.09.2016г. В АУАН е отбелязано, че М. е отказал да удостовери с подписа си обстоятелството, че му е предявен и връчен. Отказът е оформен надлежно.

            За да постанови изложения по-горе резултат, районният съд е приел, че изложените в АУАН и НП обстоятелства, в които се изразява релевираното нарушение, са доказани по несъмнен и категоричен начин чрез събраните по делото свидетелски показания. Приел е от друга страна въз основа на събраните гласни доказателствени средства, че АУАН не е бил предявен и съответно връчен на нарушителя, което е съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Така мотивиран, е отменил наказателното постановление.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Кюстендилският районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:

            Напълно се споделят мотивите на районния съд, обосновани от свидетелските показания, че е доказано извършване на описаното в АУАН административно нарушение.

            Напълно се споделя и решаващата преценка, че съобразно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка нарушената разпоредба е чл. 7, ал. 1 от наредбата, както и че е налице корелация между фактическите обстоятелства, посочената за нарушена разпоредба и санкционната такава.

            Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че защитната теза на М. пред въззивния съд за незаконосъобразност на общинската наредба поради наличието на аналогична уредба в нормативен акт от по-висок ранг /УБДХ/ не е относима към разглежданата хипотеза. Тези оплаквания и възражения касаят разпоредбата на чл. 10 от наредбата, създаваща аналогична правна уредба на съществуващата в позитивното ни право по чл. 1, ал. 2 от УБДХ, по който случай настоящата инстанция вече е имала повод да се произнесе.

            Основана на процесуалния закон и обоснована от събраните по делото гласни доказателствени средства е решаващата преценка на КРС, че съставеният АУАН не е предявен и връчен на нарушителя. По категоричен начин се установява въз основа разпита на свидетелите, установили нарушението и съставили АУАН, че последното е осъществено след като нарушителят вече не е присъствал на съответното място. Изявлението му, че не би подписал АУАН, преди същият да е бил съставен, не освобождава актосъставителя от задължението да предяви и връчи екземпляр от него на нарушителя. Предхождащото съставянето на АУАН изявление на нарушителя, че няма да го подпише, е без каквато и да било правна стойност и не е равнозначно на отказ да направи това в момента на предявяване и връчване на вече съставения АУАН.

            Крайният решаващ извод на касационната инстанция е за липса на соченото основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК на първоинстанционния съдебен акт и правилността му. Следва оставянето му в сила.

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 218 АПК, във връзка с чл. 63 ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД

 

            РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 от 22.03.2017г. по н.а.х.д. № 113/2017г. по описа на Кюстендилския районен съд.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            Решението да се съобщи чрез връчване преписи на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                      2.