Р Е Ш Е Н И Е

                          200                                           10.07.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на шестнадесети юни                                                                   две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 138 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Старши юрисконсулт М.Е.А. като пълномощник на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Г.“ №** обжалва решението по а.н.д.№969/2016г. на РС – Дупница. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на деянието. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

            Ответникът ЕТ „Б.М.2.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата, считайки, че решението на районния съд е необосновано, т.к съдът не се е съобразил с доказателствата по делото. Сочи, че при наличие на трудов договор работодателят не би трябвало да допуска до работа работника, преди да му предостави документите по чл.63 от КТ. Моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира същата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на обжалване пред районният съд е НП №10-0000390/06.06.2016г. на директора на ДИТ – Кюстендил, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на ЕТ „Б.М“ – гр.Дупница в качеството на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

            От събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическа страна на спора, че при извършена проверка на 12.05.2016г. по работни места и на 17.05.2016г. по документи от контролните органи е установено, че в стопанисвания от санкционирания ЕТ обект – пицария „Наполи“ в гр.Дупница лицето С.Д.С.е изпълнявала трудови задължения като „работник кухня“ с определено работно място и време от 12.00 часа до 20.30 часа. Съдът е установил, че трудовият договор с лицето е сключен на 12.05.2016г. и регистриран в ТД на НАП на 12.05.2016г. в 15.38 часа. На лицето не е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП.

            Въз основа на посочените фактически установявания съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но недоказаност на нарушението. Според съда, в деня на нарушението е съществувало валидно трудово правоотношение между работодателя и С.по арг. от чл.1, ал.2 от КТ, но престирането на работната сила е осъществено без сключен трудов договор в писмена форма съгласно изискването на чл.62, ал.1 от КТ. Осъществяването на това нарушение е различно от извършеното, поради което съдът е отменил НП като незаконосъобразно.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

Решението на районния съд е постановено при спазване на принципа за разкриване на обективната истина въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по см. на чл.13 и чл.14 от НПК. Приетите от съда доказателства са относими, допустими и достатъчни за установяване на релевантните по спора фактически обстоятелства. Необоснован от доказателствата по делото обаче е изводът на съда за липса на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.

Налице се съставомерните за отговорността юридически факти от състава на посочената правна норма. Установено е и страните не спорят, че санкционирания ЕТ има качеството на работодател по см. на легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на С.Д.С.и че работодателят е наел работничката, която е престирала работна сила в деня на нарушението 12.05.2016г. в периода от 12.00 часа до 20.30 часа. Установено е и че страните са подписали трудов договор от същата дата за полагане на труда. От показанията на свидетелите – контролни органи и справката за приети и отхвърлени уведомления на л.11 от делото съдът правилно е установил че към момента на допускане до работа работодателят не е изпълнил задължението да предостави копие от уведомлението на работничката. Уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е постъпило в информационния регистър на НАП на 12.05.2016г. в 15.38 часа. Периодът на нарушението от 12.00 часа до 20.30 часа на 12.05.2016г. включва наличието на действащ трудов договор и регистрацията му в ТД на НАП. Следователно, нарушено е правилото на чл.63, ал.2 от КТ. Работодателят е допуснал до работа работника и същият е работил до края на работния ден без да му предостави копие от уведомлението за сключения трудов договор. При така установеното нарушение, законосъобразно е отнасянето на същото към санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Наложената имуществена санкция е законосъобразна. Същата е определена в минималния законов размер и като такава е справедлива при спазване на критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.

В контекста на правилото по чл.415в, ал.2 от КТ е изключено приложението на маловажността. Нормата е специална и дерогира действието на чл.28 от ЗАНН. Значимостта на засягане на обществените отношения при престиране на работната сила е обусловила този начин на законодателна техника относно правната уредба на маловажните нарушения на трудовото законодателство.

Изводите на районния съд за обратното водят до неправилност на решението, поради което същото ще се отмени. На основание чл.222, ал.1 от АПК решавайки делото по същество, касационният съд ще потвърди НП.

Мотивиран от горното, основание чл.221, ал.2, пр.2 във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №153/25.03.2017г. по а.н.д. №969/2016г. на РС – Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ПОТВЪРЖДАВА НП №10-0000390/06.06.2016г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил, с което на ЕТ „Б.М.2.“*** в качеството на работодател за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.