Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 180

                                                 гр.Кюстендил, 20.06.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести май  през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                                  НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при  секретаря  А.М. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №141 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

В.А.П. от гр.София е подала касационна жалба срещу решението на Дупнишкия районен съд от 15.03.2017год. по НАХД №1561/2016год., с което е потвърден електронен фиш серия К №1276494, издаден от ОД на МВР-Кюстендил. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт  поради допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Основните възражения са за неспазване на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и за  липса на доказателства относно изпълнението на задължението по чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП за предварително означаване на средството за контрол на движението. Претендира се отмяна на решението и на електронния фиш.

Ответната страна - ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на съдебния акт на осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема  следното:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърден  електронен фиш серия К №1276494, издаден от ОД на МВР-Кюстендил за налагане на жалбоподателката  на административно наказание  “глоба” в размер на 300лв. на осн. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че на 24.03.2014год. в 02,34 часа управлява лек автомобил «М.» с рег. №Р****ВВ  в с.Мурсалево с превишена скорост – при разрешена скорост от 50 км/ч е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВАВ, движение  със  скорост   97 км/ч.

В производството пред ДРС от наказващия орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че административното нарушение е установено със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип SITRAFFIC ERS 400, която е от одобрен тип и е техничски годна за експлоатация. Към електронния фиш е приложен клип /снимка/ от паметта на използваното техническо средство, в който се съдържат данни за датата, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш. Последният съответства на одобрения образец със заповед №Із-305 от 04.02.2011год. на министъра на МВР, а нарушителят е посочен от собственика на  процесното МПС с писмена декларация, подадена на осн. чл. 189, ал.5 от ЗДвП.

  При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава електронния фиш по съображения за законосъобразност. Приема се, че оспореният фиш има изискуемото съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а приложената към него снимка като веществено доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15  от ЗДвП установява по безспорен начин извършването на релевираното нарушение, за което на собственика на автомобила е наложено предвиденото в закона наказание.

Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се приема за основателна.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Същото обаче е неправилно. Съображенията за това са следните: 

Съгласно ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г., в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Тълкувателното решение по см. на чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление и за всички органи, издаващи административни актове. Следователно касационният съд е длъжен да приложи закона така, както е тълкуван от ВАС.

От установената от районния съд фактическа обстановка по нарушението е видно, че същото е установено и заснето със стационарно техническо средство. Съгласно  тълкувателното решение издаването на електронен фиш е допустимо процесуално действие при наличие на подобно средство за измерване, тъй като същото функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, но спрямо средството следва да е налице и изискването да бъде предварително обозначено. ВАС сочи, че пътната отсечка, обхваната от техническото средство, трябва да е предварително обозначена, което произтича от разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, задължаваща контролните органи да обозначават местата за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение.

В контекста на горното, изводът на съда за доказаност на нарушението е неправилен, постановен в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по спора по см. на чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН с оглед правомощието на съда по чл.107, ал.2 от НПК да събира доказателства и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Неспазването на това правомощие представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на съдебното решение. Съдът е пропуснал да даде указания на административнонаказващия орган да посочи и представи доказателства за наличие на предварително обозначаване на стационарното техническо средство по см. на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението.  Доводите в решението в обратния смисъл са недоказани. След представяне на горните доказателства, съдът следва да формира фактически извод дали е изпълнено изискването за издаване на фиш в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Възраженията на касатора в тази част са основателни.

Посоченото процесуално нарушение е касационно отменително основание съгласно чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. По см. на чл.218, ал.2 от АПК по отношение съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. На основание чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК съдът ще отмени съдебното решение и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

За пълнота на изложението и във връзка с възраженията в касационната жалба за погасяване на отговорността поради изтекла давност, следва да се посочи, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неприложими в конкретната хипотеза, а давностните срокове по НК се определят съобразно датата на извършване на деянието, а не съобразно неговото установяване, а в случая същите  не  са  изтекли.

            Водим от гореизложеното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ  решението на Дупнишкия районен съд от 15.03.2017год. по НАХД №1561/2016г. и  връща делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                                

 

                2.