Р Е Ш Е Н И Е

                                        207                             12.07.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седми юли                                                                                 две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административно наказателно дело № 142 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

            Заместващият началника на РУ на МВР – Дупница с административен адрес: гр.Дупница, ул.“Б.“ №* обжалва решението по а.н.д. №69/2017г. на РС – Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказано административно нарушение. Моли се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

            Ответникът В.Д.Т. *** в писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна, считайки решението на съда за правилно и законосъобразно.

            Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата, считайки, че въззивният съд е постановил неправилно решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-0348-001979/20.10.2016г. на началника на РУ на МВР - Дупница, с което на В.Д.Т. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.4 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че на 01.10.2016. при управление на лек автомобил на главен път Е-79 от гр.Сандански преди гр.Дупница Т. е спрян за проверка от контролните органи, които установили, че за автомобила не е заплатена винетна такса, предвидена в чл.10, ал.1 от ЗП. В съдържанието на АУАН нарушителят е възразил, че не е могъл да закупи винетен стикер, т.к. такива не били налични в бензиностанциите край пътя.

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, липса на допуснати съществени нарушения на административнонаказателните правила и доказаност на деянието, осъществено чрез бездействие при виновно поведение на дееца. С оглед обаче на подбудите за неговото извършване и преустановяването му незабавно след проверката съдът е приел незначително засягане на обществените отношения, водещо до маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина по делото.

Правилен е извода на съда за доказаност на деянието.

От необорената в рамките на съдебното производство доказателствена сила на АУАН /по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП/, показанията на св.Г. и фискален бон за закупена винетка след часа на нарушението /вж. л.18 от делото на районния съд/ е установено, че движението на ППС е по републикански път за който се дължи заплащане на винетна такса. Път Е-79 е включен в Приложение №2 към т.2 от Решение №945/01.12.2004г. на МС за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. По време на нарушението таксата не е заплатена.

Деянието е извършено виновно. Нарушителят като правоспособен водач на ППС е бил длъжен да знае правилата за управление на превозните средства по отворените за обществено ползване пътища, които правила са публични и надлежно оповестени на техните адресати. Налице е непредпазливата форма на вина, наказуема по общото правило на чл.7, ал.2 от ЗАНН.

Нарушението на задължението по чл.139, ал.5 от ЗДвП правилно е отнесено към санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4 от закона с оглед вида на МПС.

Неправилен обаче е решаващият извод на съда за маловажност на деянието по чл.28 от ЗАНН. Преценката за маловажност се формира от дефиницията по чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.37, ал.1 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Деянието е на формално извършване, осъществено чрез бездействие. Нито поводът, нито поведението на водача сочат за събитие, което налага житейска неотложност на управлението на МПС, свързана с живота и здравето на водача или на членовете на неговото семейство, респ. за опазване на тяхното имущество. Поводът за управление на МПС е свързан с посещение на празнично събитие. Освен на бензиностанции винетни стикери се предлагат за продажба и в други търговски обекти и обществени сгради. При това положение водачът е имал задължение да извърши проверка за продажба на стикера от всички възможни места, а не да разчита на бензиностанциите по време на движение на МПС. Закупуването на стикера след проверката само по себе си не прави случая маловажен, т.к. останалите обстоятелства не водят до определянето му като такъв с по-малка обществена опасност или незначителна такава в сравнение с обикновените случаи от този вид. Преценката на районния съд за обратното е неправилна.

На основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК касационния съд ще отмени решението на районния съд. По реда на чл.222, ал.1 от АПК съдът ще реши делото по същество, като потвърди НП.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №149/24.03.2017г. по а.н.д.№69/2017г. по описа на РС – Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ПОТВЪРЖДАВА НП №16-0348-001979/20.10.2016г. на началника на РУ на МВР – Дупница, с което за В.Д.Т. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.4 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. /триста лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                      2.