Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №155

гр.Кюстендил, 23.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар И.С. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №144/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Началникът на сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №269 обжалва решение №97/24.02.2017г. на КРС, постановено по АНД №2202/2016г., с което е отменено НП №16-1139-002195/11.11.2016г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът изразява становище за оставане в сила въззивното решение.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №97/24.02.2017г., постановено по АНД №2202/2016г., с което е отменено НП №16-1139-002195/11.11.2016г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил. В.С.С. *** е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл.150 от ЗДвП.

             КРС е отменил НП като незаконосъобразно, формирайки извод за неотносимост на установената фактическа обстановка към административнонаказателния състав.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС.             

В.С. Сичмеонов е санкциониран с процесното наказателно постановление, за това че на 04.10.2016г., около 15.15ч., в гр.Кюстендил, по ул.“Цар Освободител“ е управлявал МПС, след като СУМПС му е отнето по административен ред на 27.08.2016г. За констатирано нарушение на чл.150 от ЗДвП е съставен АУАН №189455/24.10.2016г., а въз основа на констатациите в него е издадено обжалваното НП. Като доказателство е приета справка за нарушител, от която е видно, че по отношение на жалбоподателя е издадено НП №16-1139-001736/13.09.2016г., въз основа на АУАН №Г710277/27.08.2016г., с което лицето е санкционирано с административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Отбелязано е обжалване на НП пред съд. В справката е отразено и издаването на ЗППАМ №16-1139-000473/27.08.2016г. по АУАН №Г710277/27.08.2016г., с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на лицето е отнето СУМПС.

Анализирайки събрания доказателствен материал КАС счита, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с квалификацията на нарушението, както и поради недоказаност на противоправното деяние. Предметът на предявеното обвинение с АУАН и НП определя и предмета на доказване, като при съдебно оспорване, тежестта за установяване на всички признаци от състава на нарушението е за АНО. Административнонаказателното производство срещу В.С. е образувано за нарушение на чл.150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на лек автомобил след като СУМПС на водача е отнето по административен ред, а глобата е наложена по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. От една страна материално правната норма на чл.150 от ЗДвП предвижда, че всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Същевременно се твърди, че нарушителят е с отнето СУМПС по административен ред и визираната санкционна норма е тази на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Преценката на доказателствения материал по делото не установява неправоспособност на В.С., доколкото същия притежава СУМПС. Отделно от това обстоятелство се установява от справката за нарушител, че по отношение на жалбоподателя има издадено НП №16-1139-001736/13.09.2016г., с което е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, но липсват данни за влизане в сила на акта, както и че е издадена ЗППАМ №16-1139-000473/27.08.2016г., с която му е отнето временно СУМПС на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Изложената фактическа обстановка не е анализирана правилно от АНО, не е описана с оглед всички съставомерни за отговорността на нарушителя елементи от обективна страна – не е посочено нито НП, нито ЗППАМ. Липсата на точно и ясно описание на нарушението възпрепятства съда да извърши преценка за материалната законосъобразност на НП, доколкото разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗДвП предвижда наказание и за водач, който управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред /чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП/, и за водач, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 от ЗДвП /чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП/. Ако се приеме, че жалбоподателят не е бил правоспособен водач, за което обстоятелство няма доказателства по делото, то би била приложима нормата на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП; ако се приеме, че жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС с влязло в сила НП, би била приложима разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП; а ако се приеме, че жалбоподателят е с временно отнето СУМПС със ЗППАМ, то би била приложима разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП. Изводът на касационната инстанция е, че описанието на нарушението не кореспондира с наличните по делото доказателства. Събраните такива не са и в достатъчен обем, за да обусловят правния извод за доказаност на изложената фактическа обстановка.

  Като е отменил процесното НП, КРС е постановил правилно решение, което ще бъде оставено в сила.

               Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №97/24.02.2017г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №2202/2016г.

Решението е окончателно.

                                               

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: