Р Е Ш Е Н И Е

                     199                                                10.07.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на шестнадесети юни                                                                   две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                             

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Г. от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 145 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Адв.В.Г.С. *** като пълномощник на С.П.С. със съдебен адрес:*** обжалва решението по а.н.д.№402/2016г. на РС – Дупница в потвърдителната част. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с твърдения за нарушаване на процедурата по издаване на НП и недоказаност на деянието. Моли се за отмяна на решението в оспорената част и отмяна на НП по т.2 за наложени наказания по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

Ответникът РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил с административен адрес: гр.Дупница, ул.“Б.“ №* не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Сочи, че на нарушителя е дадено предписание за медицинско изследване, което не е изпълнил, поради което моли за потвърждаване на съдебното решение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №15-0348-0001667/30.12.2016г. на началника на РУ – Дупница, с което на С.П.С.:

            1/за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. и

            1/за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна на спора, че на 18.12.2015г. С. е управлявал лекия автомобил на посоченото в НП място, като при спирането му за проверка от контролните органи същите установили, че срокът за валидност на СУ е изтекъл на 23.03.2015г. При извършената проверка за употреба на алкохол с техническо средство последното не отчело наличие на алкохол, поради което на водача е издаден талон за медицинско изследване и кръвна проба, който отказал да получи. Нарушителят лъхал на алкохол и изглеждал в нетрезво състояние.

Като правни изводи съдът е приел компетентност на наказващия орган, наличие на реквизитите в АУАН и НП, липса на нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.к. изтичането на срока за валидност на СУ не лишава дееца от правоспособност и доказаност на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, изразяващо се в отказ да се изпълни дадено предписание за медицинско изследване за алкохол в кръвта. По посочените правни доводи съдът е отменил НП в частта по т.1 за наложено наказание по чл.177, ал.1, т.2 от закона и е потвърдил НП в частта по т.2 за наложени наказания по чл.174, ал.3 от закона.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението в оспорената част е неправилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства обаче е извел неправилен извод за законосъобразност на НП по т.2.

Санкционният състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две самостоятелни правни хипотези за налагане на предвидените административни наказания с оглед съюза „или“ в текста на нормата. Първата хипотеза касае отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, а втората е свързана с неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Приетата по делегацията от чл.174, ал.4 от ЗДвП Наредба №30/27.06.2001г. касае реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Хипотезите на чл.2 от Наредбата включват следните случаи за задължително извършване на лабораторно изследване: взета некачествена проба, оспорване констатациите на техническото средство, отказ за проверка с техническо средство или физическо състояние, което не позволява извършване на проверката с техническо средство. Така формулирани, хипотезите по чл.2 от Наредбата определят приложимостта на санкцията по втората хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

От съдържанието на фактическите обстоятелства в АУАН и НП е видно, че обвинението срещу С. касае негов отказ за бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Т.е. отговорността му на водач е ангажирана за поведение по първата хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Липсата на пълно изписване на правната квалификация на тази хипотеза в АУАН и НП не представлява съществено нарушение на административнонаказтелната процедура, т.к. не се е отразила върху валидността на обвинението. Същото е ясно за адресата и позволява организиране на неговата защита. От доказателствата по делото обаче, предвид показанията на св.К. и св.Г., се установява, че на водача е извършена проверката с техническото средство, пробата е дадена неколкократно, но е била неуспешна. Описаното поведение на водача не представлява отказ за проверка, т.к. проверката е предприета. Липсата на отразен валиден резултат покрива случая на „некачествена проба“ по см. на чл.2, ал.1, пр.1 от Наредба №30/2001г., в който случай е наложително издаването на талон за медицинско изследване. Неявяването на водача за провеждане на лабораторното медицинско изследване покрива състава на отговорността по втората хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за която обаче липсва подвигнато валидно обвинение, предвид описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства по извършеното деяние. Изводът от горното е, че водачът е наказан за деяние, което не е извършил. Поведението на дееца е несъставомерно по повдигнатото обвинение, което обстоятелство формира незаконосъобразност на НП в обсъжданата част.

Изводите на районния съд за обратното водят до неправилност на решението в обжалваната част, поради което същото ще се отмени. На основание чл.222, ал.1 от АПК решавайки делото по същество, касационният съд ще отмени НП за наказанията по т.2 от същото.

Мотивиран от горното, основание чл.221, ал.2, пр.2 във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №174/29.03.2017г. по а.н.д. №402/2016г. на РС – Дупница в потвърдителната част и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТМЕНЯ НП №15-0348-0001667/30.12.2015г. на началника на РУ - Дупница при ОД на МВР Кюстендил В ЧАСТТА ПО Т.2, с което на С.П. Сименов на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца.

            Решението на РС – Дупница в останалата отменителна част е влязло в сила като неоспорено.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

 

                                 2.