Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 159

гр.Кюстендил, 23.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар И.С. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №148/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

             Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

             Началникът на РДНСК Югозападен район обжалва решение №166/27.03.2017г. на КРС, постановено по АНД №2194/2016г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на НП.

            Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №166/27.03.2017г. на КРС, постановено по АНД №2194/2016г. Със същото е отменено НП №КН-2-ЮЗР-43/13.10.2016г. на началник РДНСК Югозападен район, с което С.Ч. в качеството й на главен архитект на Община Кюстендил е санкционирана на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ за нарушение на чл.148, ал.5 във вр.с чл.161, ал.1 във вр.с чл.183 във вр.с чл.185, ал.2 от ЗУТ, като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.

        КРС е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП, поради липса на състав на административно нарушение.

  Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. След обсъждане посочените от касатора пороци на оспореното решение и проверка съответствието на въззивния съдебен акт с материалния закон,  КАС намира  следното:  

              Производството пред районния съд е започнало по жалба на С.Ч. ***3.10.2016г. на началник РДНСК Югозападен район. Прието е, че длъжностното лице е издало незаконосъобразно разрешение за строеж №54/18.04.2016г. на името на Б П Х за строеж „Реконструкция на част от подова конструкция на кота 0+00 на двуетажна жилищна сграда“, находяща се в ПИ с идентификатор 41112.504.430 на КККР на гр.Кюстендил в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ – при липса на писмено искане от възложителя по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ, в нарушение на чл.148, ал.5 от ЗУТ – без да са спазени условията на чл.183 във вр.с чл.185, ал.2 от ЗУТ за решение на ОС на собствениците и изрично писмено съгласие на непосредствените съседи на обекта.

              Във въззивното производство са събрани писмени доказателства, от които се установява, че разрешение за строеж №54/18.04.2016г. е отменено със заповед №ДК-11-КН-01/05.05.2016г. на началник РО „НСК“ към РДНСК Югозападен район, а срещу последната е подадена жалба до КАС, по която е образувано адм.д.№199/2016г. След служебна проверка касационният съд установи, че е постановен съдебен акт по съществото на спора, но същия не е влязъл в сила /подадена е касационна жалба, която е администрирана до ВАС на 05.01.2017г./.          

              Решаващият извод на въззивния съд за отмяна на НП касационната инстанция приема за правилен, макар и по други мотиви. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за деяние, съставляващо издаване на строителни книжа – разрешение за строеж, в нарушение на ЗУТ – чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Предметът на предявеното обвинение определя и предмета на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него. Така се очертават рамките на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. В АУАН и в НП е посочено, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл.148, ал.5 във вр.с чл.161, ал.1 във вр.с чл.183 във вр.с чл.185, ал.2 от ЗУТ. Съгласно обаче разпоредбите регламентиращи осъществяването на контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията, същия е двуинстанционен. От една страна в нормата на чл.156, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал.5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл.147, ал.1 могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл.149, ал.3 от ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал.5 от с.з. Правомощието на ДНСК в този случай е посочено в ал.3 на чл.156 от ЗУТ - отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж. От друга страна нормата на чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ предвижда, че не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред  разрешенията за строеж. Задължителна предпоставка за упражняване правото на съдебно оспорване е административното обжалване на акта пред началниците на РДНСК. Следователно законодателят е определил начина и реда за упражняване контрол по законосъобразност на издадените разрешения за строеж. Оттук съдът прави извода, че служителите, имащи правомощия на контролни органи в административнонаказателното производство нямат компетентността на органи за осъществяване контрол за законосъобразност на строителните книжа по чл.156, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл, за да се приеме, че даденото разрешение за строеж е издадено в нарушение на ЗУТ, е необходимо да е проведено производство по оспорване на този акт пред по-горестоящ административен орган и/или съд, което да е приключило с влязъл в сила акт, установяващ незаконосъобразността на разрешителното. Едва тогава АНО може да упражни правомощията си за ангажиране на административнонаказателната отговорност на длъжностното лице, издало строителните книжа в противоречие със закона. В настоящото съдебно производство по оспорване на НП съдът също не може да извършва контрол по законосъобразност, тъй като по арг. от чл.156, ал.5 от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. В случая е налице преждевременно издадено НП, доколкото от писмените доказателства по делото е установено висящо съдебно производство по оспорване законосъобразността на разрешение за строеж №54/18.04.2016г.

  Гореизложеното обуславя незаконосъобразност на НП №КН-02-ЮЗР-43/13.10.2016г. на началник РДНСК Югозападен район. Като го е отменил КРС е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила, поради отсъствие на основанията по чл.348, ал.1 от НПК.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

  ОСТАВЯ В СИЛА  решение №166/27.03.2017г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №2194/2016г.

              Решението е окончателно.

                                                

                                        

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

                                                   

                                                   ЧЛЕНОВЕ: