Р Е Ш Е Н И Е

                          201                                           10.07.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на шестнадесети юни                                                                   две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                  2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 149 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/ - Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, пл.“Г.И.К.“ №* обжалва решението по а.н.д.№45/2017г. по описа на РС - Кюстендил. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на деянието и липса на маловажен случай. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

            Ответникът Е.И.Н., ЕГН ********** *** чрез пълномощника му оспорва жалбата като неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата, т.к. не е налице маловажен случай, поради което решението е необосновано и незаконосъобразно и  като такова се моли за неговата отмяна и потвърждаване на НП.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №30-0000584/22.12.2016г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на Е.И.Н. за нарушение на чл.34, §1, изр.1, пр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014г. на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че на 06.12.2016г. около 10.10 часа в с.Невестино Е.И.Н. е управлявал посочения в НП влекач, като при спирането за проверка контролните органи от ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил установили, че управляваното МПС е с аналогов тахограф, но не било отчетено използването на тахографски лист за 06.12.2016г. , считано от момента на поемане на превозното средство. В съдържанието на АУАН Н. е записал възражение, че по време на проверката тахографът не работел, което обстоятелство е потвърдено от фактура за ремонт на същия. Съдът е приел и копие от тахографския лист за 06.12.2016г., на гърба на който е направено ръчно отбелязване на периода на работа на влекача за посочената дата.

            От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за доказаност на деянието, но маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно като краен резултат. Съображенията за това са следните:

Съдът е спазил процесуалния закон за събиране на всички доказателствени средства за разкриване на обективната истина по см. на чл.13, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.92, ал.3 от ЗАвП. От събраните доказателства обаче е извел неправилен извод за доказаност на деянието.

Правилото за поведение по чл.34, §1, изр.1, пр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014 на ЕП и на Съвета от 04.02.2014г. задължава водачите на МПС в автомобилния транспорт да използват тахографски листове всеки ден, през който управляват превозното средство, считано от момента на поемането му. Нарушаването на това правило води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача по чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр. В случая по делото обаче с допустими, относими и достатъчни писмени доказателствени средства районният съд е установил обстоятелството, че по време на нарушението тахографът в превозното средство е бил повреден. Следователно, относимото задължение на водача е по правилото на чл.37, §2, б.а) от посочения Регламент, съгласно което докато тахографът е негоден за експлоатация или е неизправен водачът отбелязва върху тахографския лист данните, ползволяващи той да бъде идентифициран /име, номер на картата на водача или номер на свидетелството за управление на МПС/, включително подпис, както и информация за различните периоди от време, които не се регистрират от тахографа или за които от тахографа не са правени разпечатки по правилен начин. Нарушението на това правило се санкционира по чл.93в, ал.21 от ЗАвПр с различни размери на наказанието „глоба“ в зависимост от хипотезите на непопълване на данните - невъвеждането на всичките такива за периода на управление с глоба 1500лв.; непопълването на номера на картата на водача и/или номера на СУ на МПС с глоба 1500лв. и непоставянето на подпис на водача с глоба от 100лв./. Обвинението в АУАН и НП е повдигнато не за липса на отбелязванията по чл.37, §2, б.а) от Регламента върху тахографския лист, а за липса на използването на този лист при работещ уред. Следователно, повдигнатото обвинение не съответства на установените по делото фактически обстоятелства относно деятелността на дееца. Изводът от горното е, че нарушението не е извършено с предметния му обхват по АУАН и НП. Липсата на релевантни факти и обстоятелства за отговорността по чл.93в, ал.21 от ЗАвПр в съдържанието на АУАН и НП препятства проверката за наличие на съставомерно нарушение по чл.37, §2, б.а) от Регламента. Принципът за непосредствената приложимост на правото на ЕС обуславя действието на нормите от общностното право редом с националния правопорядък.

Изложеното прави безпредметно обсъждането на коментираната от районния съд маловажност на случая.

Оспореното решение като краен резултат е правилно и ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №180/04.04.2017г. по а.н.д. №45/2017г. на РС - Кюстендил.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                           2.