Р Е Ш Е Н И Е

 13.07.2017 г.

 

     Номер      216             2017 година               град Кюстендил

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

     Кюстендилски административен съд               

     на двадесет и трети юни                                2017 година

     В открито заседание в следния състав:

 

                                   Председател: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                        Членове: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                 

                                                 ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

     Секретар: Ирена Симеонова

     С участието на прокурора Валери Пенков,

     Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

     КАНД № 151 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Б.А.Б. ***, чрез процесуалният си представител адв. Й., обжалва Решение № 46 от 07.03.2017 г. на РС - Радомир по НАХД № 530 по описа на същия съд за 2016 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 14-032800051/05.01.2015 г. на Началника на РУП Радомир към ОД на МВР гр. Перник, налагащо на Б.А.Б. административни наказания “глоба” в размер 2000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП; “глоба” в размер на 10 лева на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП; “глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 179 ал. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП. Твърди се, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,както и че фактическата обстановка не отговаря на действителната такава. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна изцяло на издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – не взима участие в касационното производство и не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

Фактическите установявания на административния орган са за несъобразяване на скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивност на движение, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението – ПТП, отказ на нарушителя да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол,   непредставяне на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и  свидетелство за регистрация на МПС от съответната категория. Деянието на Йончев е отнесено към признаците от състава на чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 1 пр. 1 и 2 и т. 2 пр. 1 от ЗДвП.

Районният съд е формирал извод за осъществяване на състава на нарушенията по чл. 20 ал. 2; чл. 174 ал. 3 пр. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗДвП и е потвърдил НП изцяло.

Касационната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция намира за основателни изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на НП. Счита, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН – подробно и ясно е описано извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Касационният състав не споделя изложените съображения от процесуалният представител на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения,изразяващи се в неразбиране от страна на нарушителя какво точно административно нарушение й се вменява, кои са нарушените норми, твърди че не е извършила същото,тъй като като фактическата обстановка не отговаряла на действителната такава – същата била неадекватна, което и довело до накърняване правото на защита на Б..

АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, осъществяващи контрол по изпълнение на ЗДвП, в изискуемата от закона форма и съдържание, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Ясни са издателят на АУАН и НП, като изрично в НП е посочено, че същото е издадено в гр. Радомир от Началник РУП, а в АУАН е посочена точната длъжност на съставилия АУАН. АУАН е връчен на нарушителката на 24.12.2014 г., при условията на отказ, на основание чл. 43 ал. 2 от ЗАНН. Налице е съответствие между фактическата обстановка, отразена в съставения акт и в обжалваното НП и правната квалификация, дадена от контролния и административнонаказващия орган.

 Пред касационната инстанция не се представят никакви нови доказателства, оборващи изложеното в АУАН,констатациите в който се ползват с доказателствена сила, съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Правото на защита на жалбоподателката не е било нарушено.

 АНО е наложил административни наказания за нарушения по чл. 20 ал. 2; чл. 174 ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗДвП – заради несъобразяване скоростта на движение и други условия,водача на МПС причинила ПТП;  отказа на Б., като водач на МПС, да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и за непредставяне на свидетелство за управление на МПС на водач от съответната категория и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. В този смисъл, в АУАН и НП се съдържат подробно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени.Свидетелските показания са безпротиворечиви и ясни, доказващи по безспорен начин извършените нарушения от Б.. Това е позволило на водача в достатъчна степен да разбере за какво го санкционират, респективно да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото – от момента на съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, до подаването на жалбата до районния съд. Да се твърди защитна теза за неадекватност на жалбоподателката да даде алкохолна проба и то породена от явно алкохолно опиянение, каквито са всички писмени и устни доказателства по делото и в този смисъл за недоказаност на този отказ да се даде такава проба е меко казано лишено от всякаква житейска логика.  

Не са допуснати процесуални нарушения от страна на АНО при издаване и връчване на АУАН и НП.При констатиране на нарушението, жалбоподателката е била в неадекватно състояние, но при съставянето на акта в сградата на АУАН, същата е отказала да подпише съставения акт и същият е бил оформен при условията на отказ, на основание чл. 43 ал. 2 от ЗАНН.    

Решението на РС - Радомир се явява постановено в съответствие с доказателствата по делото, което води до законосъобразност на същото.

    

С оглед на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

                Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение  № 46 от 07.03.2017 г. на РС - Радомир по НАХД № 530/2016 г. по описа на същия съд за 2016 г.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

         

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                        ЧЛЕНОВЕ: