Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 189

гр.Кюстендил, 27.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар А.М. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №152/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

               Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

               ТД на НАП – София обжалва решение №716/20.03.2017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №1038/2016г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

               Ответникът не изразява становище по жалбата.        

               Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №716/20.03.2017г. на ПРС, постановено по АНД №1038/2016г. Със същото е отменено НП №F175024/05.10.2015г. на директора на офис Перник при ТД на НАП - София, с което на „А 1.“ ЕООД *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение на чл.8, ал.3 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

              Районният съд е формирал извод за незаконосъобразност на постановлението, поради недоказаност на нарушението, доколкото е останало недокано на коя дата протоколът за отхвърляне на декларацията е достигнал до дружеството, а оттук се явява недоказано на коя дата е изтекъл срокът от 7 дни по чл.8, ал.3 от Наредбата.

              Касационната жалба е допустима, като подадена от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

              В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ПРС. След анализ на събраните и относими за спора доказателства, отнесени към нормите на КСО, Наредба №Н-8/29.12.2005г., ЗЕДЕП и ДОПК, КАС намира за установено следното:

              Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на „А 1.“ ЕООД ***15г. на директора на офис Перник при ТД на НАП - София, с което е санкционирано за това, че при извършена на 13.08.2015г. проверка в информационната система на НАП е установено неподаването в срок /7 дни от датата, на която е отказано приемане на декларация обр.6/ на декларация обр.6 към чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г.за общия размер на дължимите осигурителни вноски и общия размер на дължимия ДДФЛ върху трудовите възнаграждения на работниците и служителите за м.04.2015г. Прието е, че на 22.05.2015г. дружеството е подало деклбарация обр.6 за м.04.2015г., като с протокол №14000153028692/22.05.2015г. е отхвърлена. Нова декларация с попълване на необходимите данни е подадена и приета на 07.08.2015г. с протокол №14000153041806/07.08.2015г.

Видно от писмените доказателства по делото дружеството е заявило ползването на електронните услуги, предоставени от НАП – подаване на декларации, документи или данни, свързани със задължителното осигуряване и по ЗКПО.

             КАС намира решението на въззивния съд за неправилно. Административнонаказателната отговорност на „А 1.“ ЕООД *** е ангажирана за административно нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация обр.6 с данни по чл.5, ал.4 от КСО. Фактическата обстановка установена от събрания доказателствен материал по делото, касационната инстанция приема, че съответства на санкционната норма на чл.355, ал.1 от КСО. Дружеството като работодател и осигурител по чл.5 от КСО има задължението по чл.5, ал.4 от КСО - периодично да представят в НАП данни за осигурителните вноски и дължимия ДДФЛ върху трудовите възнаграждения на работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. За м.04.2015г. дружеството е подало на 22.05.2015г. декларация обр.6, която обаче е отхвърлена с протокол №14000153028692/22.05.2015г., след което в 7 дневния срок по чл.8, ал.3 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. не е подало нова декларация. Това е сторено едва на 07.08.2015г. Визираното поведение е отнесено към административнонаказателната норма на чл.355, ал.1 от КСО, като е прието че е извършено нарушение по чл.8, ал.3 от Наредба №Н-8/29.12.2005г.

             Основното възражание на санкционирания субект е, че протокъл за отхвърляне на декларацията не е достигнал до знанието му, поради което и не може да се приеме кога е изтекъл срокът по чл.8, ал.3 от Наредбата. Изложения извод на въззивния съд за основателност на възражението не се възприема от КАС. Съвкупният анализ на разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба №Н-8/29.12.2005г., вида и характера на протокол №4000153028692/22.05.2015г. във вр. с разпоредбите на ЗЕДЕП /Закона за електрония документ и електронния подпис/ и писмените доказателства по делото, обуславят извода за законосъобразност на НП. Материалноправната норма на чл.8, ал.3 от Наредбата вменява в задължение на дружеството в 7 дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларации, след попълването на необходимите данни да я изпрати отново в компетентната ТД на НАП. В случая отказът е от дата 22.05.2015г. и КАС приема, че той не следва да се съобщава на дружеството и че именно от тази дата започва да тече 7 дневния срок по чл.8, ал.3 от Наредбата. Изхождайки от легалната дефиниция за електронен документ, съдържаща се в чл.3 във вр.с чл.2 от ЗЕДЕП, а именно че това е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, протокол №14000153028692/22.05.2015г., обективиращ отказът за приемане на декларация обр.6 за м.04.2015г., представлява електронен документ, а не електронно съобщение. В този смисъл не е приложим ДОПК /чл.30, ал.6/, а ЗЕДЕП и в частност разпоредбите за потвърждаване на получаването на електронното изявление – чл.8, ал.1 от ЗЕДЕП, който гласи, че потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. По делото липсват данни за уговорка между дружеството и НАП за потвърждаване на електронните изявления и доколкото е безспорно заявяване ползването на електронни услуги в комуникацията между страните, касационния съд приема, че от датата на отказа - 22.05.2015г. е възникнало задължението на дружеството да подаде нова декларация обр.6 в 7 дневен срок. Като не е сторило това е извършило администраливно нарушение по чл.355, ал.1 от КСО, което правилно и заканосъобразно е санкционирано от АНО с процесното НП №F175024/05.10.2015г.              

             Горните съображения на касационния съд налагат отмяна на въззивното решение, поради наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. С оглед доказаността на извършеното нарушение, НП ще бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯ решение №716/20.03.2017г., на Пернишкия районен съд, постановено по АНД №1038/2016г. и вместо него постановява:

             ПОТВЪРЖДАВА  НП №F175024/05.10.2015г. на директора на офис Перник при ТД на НАП - София, с което на „А 1.“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.8, ал.3 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

            Решението е окончателно.

            

                                                

                                          

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

                                                    

                                             ЧЛЕНОВЕ: