Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   182

                                                 гр.Кюстендил, 20.06.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                         НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №155 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Комисията за защита на потребителите – гр.София, чрез процесуалния си представител адв. А.К., е подала касационна жалба срещу решението на Дупнишкия районен съд от 22.03.2017год. по НАХД №47/2017год., с което е отменено издаденото от главния директор  на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите - гр.София,  Наказателно постановление №К-14965 от 17.09.2016год. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се правилността на решаващите изводи  на въззивния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно датата на релевираното деяние. Твърденията са, че нарушението се изразява в бездействие на търговеца, което е продължавало  и  към 16.06.2016г., когато са го констатирали проверяващите длъжностни лица при КЗП.  По съществото на спора касаторът счита, че административното нарушение по чл.222 вр. с чл.127, ал.3 от ЗЗП е извършено от търговското дружество и е доказано от събраните по делото доказателства.  Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът „М.П.С.Н.“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** , чрез процесуалния си представител адв. В.С. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №К-14965 от 17.09.2016год., издадено от главния директор  на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите - гр.София, с което на  „М.П.С.Н.“ ЕООД  със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********,  е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.  на  осн. чл.222  вр. с чл.127, ал.3  от  Закона за защита на потребителите.  Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана  за това, че  при извършена проверка на 16.06.2016г. в стопанисван от  търговското дружество  магазин за мебели в гр.Дупница, е установено, че в регистъра за предявените рекламации  не са описани две рекламации на потребителя А.Г. във връзка с дефекти на закупена от нея стока – холна гартинура Лагуна . Проверката в обекта е извършена по повод на постъпила  жалба  в  КЗП от А.Г.  с вх.№С-03-3310 от 10.06.2016г., а в АУАН и в НП като дата на извършване на нарушението е вписана датата на проверката 16.06.2016г.  

В производството пред ДРС са разпитани длъжностните лица, извършили проверката, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН за подадени от потребител две рекламации, които не са описани в регистъра на предявените рекламации в търговския обект. Като свидетел е разпитано и лицето, работещо като продавач – консултант в магазина за мебели на дружеството, което признава за предявени две рекламации  от потребителя А.Г. за закупена от нея холна гарнитура. Същият подробно обяснява оплакванията на купувача и заявените претенции за дефекти на стоката. Към административнонаказателната преписка са приложени: становище на управителя на търговското дружество С.. с дата 17.06.2016г., в което същия признава за предявените рекламации от потребителя във връзка с процесната стока и жалба вх. №С-03-3310/10.06.2016г. до КЗП от А.ЙГ., в която са описани предявените  оплакванията на потребителя срещу качеството на закупената стока и неудовлетвореност от  предприетите действия на продавача.   

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че са налице съществени нарушения на изискванията относно съдържанието на АУАН по чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН – липсва дата на извършване на нарушението и описание на същото с всички негови съставомерни признаци във връзка с реда и сроковете на предявените рекламации по чл.125, ал.2 и чл.126, ал.1 от ЗЗП. По същество съдът счита, че нарушението не е извършено поради липса на доказателства за предявяване на рекламации пред търговеца по реда на чл.125, ал.2 и ал.3 от ЗЗП.

Касационната жалба е подаден от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 и чл.213 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, съдът  счита, че районния съд е постановил валиден и допустим съдебен акт. Осъществявайки на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1  от НПК, касационната инстанция приема следното:

            Оспореното решение е неправилно и подлежи на отмяна, като при усл. на чл.222, ал.1 от АПК съдът  ще се произнесе по съществото на спора, потвърждавайки наказателното постановление.  Атакувания съдебен акт е постановен  в нарушение на  материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и изложените в касационната жалба доводи са основателни.

            Районният съд незаконосъобразно е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на АУАН, което е ограничило правото на защита на нарушителя.  Изложените доводи са необосновани и неправилни.  Противно на приетото в оспореното решение, съдържанието на АУАН съответства на изискванията на чл.42,  т.3 и т.4 от ЗАНН. Подробно и ясно са описани обстоятелствата от състава на  административното нарушение по чл.222 вр. с чл.127, ал.3 от ЗЗП. Административнонаказателната  отговорност на търговеца е ангажирана за неизпълнение на разпоредбата на чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите, според която при предявяване на рекламация търговецът или упълномощено от него лице, задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра,  вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Горното сочи, че съставомерното  деяние на дружеството е бездействие, което е констатирано при проверката на 16.06.2016г., която дата е вписана и като дата на извършване на нарушението. С оглед на изложеното относно фактите по случая и  формата на изпълнителното деяние, съдът счита, че не е допуснато нарушение на изискванията за съдържание на АУАН. От същото е видно, че нарушението е извършено в момента, в който е констатирано – на 16.06.2016г., когато проверяващите са установили, че в регистъра на предявените рекламации в търговския обект на дружеството, не са описани две рекламации от потребителя А.Г., направени по-рано  устно пред продавача и управителя на търговеца. В този смисъл не е налице процесуално нарушение във връзка с липсващи реквизити на АУАН и НП – дата и обстоятелства на извършване на нарушението. Проверяващите органи обективно не могат да установят датата на неизпълнение на задължението по чл.127, ал.3 от ЗЗП. В случая деянието е продължено по своя вид, осъществено е посредством бездействие и е било налично към момента на констатирането му. Горното е достатъчно за надлежното му описание според формалните изисквания на ЗАНН, а обстоятелствата при които е извършено са подробно и ясно описани, вкл. вида на стоката, броя и вида на рекламациите и предприетите действия от търговеца. Налице е ясно формулирано обвинение, с което е обезпечено правото на защита на нарушителя.    Проверката на съдържанието на АУАН сочи на наличие на реквизитите по чл.42 от ЗАНН, а обратните изводи на въззивния съд са необосновани и неправилни.   

По съществото на релевираното нарушение, противно на приетото от въззивния съд, настоящата инстанция счита, че съставомерното деяние е извършено и надлежно доказано от събраните по делото доказателства.  Както се посочи, съставът на административното нарушение по чл.222 във  вр. с чл.127, ал.3 от Закона за защита на потребителите е конкретизиран  чрез точно и ясно описание на  конкретното   бездействие на нарушителя, съставляващо неизпълнение на задължението при предявяване на рекламация  да се опише същата в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра,  вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Търговското дружество е надлежен субект на административното нарушение, доколкото нормата на чл.127, ал.3 от закона вменява задължение за описание на рекламацията на  търговеца или упълномощено от него лице. В случая от показанията на разпитаните свидетели на двете страни и от приложените към преписката становище на управителя на дружеството, жалба на потребителя и копие от регистъра на рекламациите в обекта, е видно, че потребителят на стоката Асенка Григорова е предявила устни рекламации за дефекти на закупената от нея мебел; че същите са възприети пряко от управителя, който е предприел действия за отстраняването им, но не са описани в регистъра по чл.127, ал.2 от ЗЗП. От анализа на доказателства се установяват елементите от състава на релевираното деяние, а именно предявени рекламации , които търговецът не е описал в регистъра в обекта. Налице е бездействие на търговеца във връзка със задължението му по чл.127, ал.3 от ЗЗП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.222 от ЗЗП. Без значение за последната са доказателствата относно вида на сочените от потребителя несъответствия на стоката, предпочитания начин за удовлетворяване на рекламацията и срока на предявяване на същата. Горните обстоятелства са относими към преценката за основателността на предявената рекламация, но не и към задължението на търговеца по чл.127, ал.3 от ЗЗП.  Обратните доводи на ДРС са неоснователни.  С оглед на изложеното касационният състав  счита за установено  по безспорен и категоричен начин извършено от търговското дружество съставомерно деяние по чл.222 вр. с чл.127, ал.3 от ЗЗП. Същото не съдържа признаците на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН, поради което правилно е ангажирана административнонаказателна  отговорност на нарушителя. Издаденото  НП е законосъобразно и следва да се потвърди, след като се отмени неправилното въззивно решение.

Водим от горното и на осн.чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                       Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решението на Дупнишкия районен съд от 22.03.2017год. по НАХД №47/2017год. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №К-14965 от 17.09.2016год., издадено  от  главния  директор  на  Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите - гр.София, с което на  „М.П.С.Н.“ ЕООД  със  седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.  на  осн. чл.222  вр. с чл.127, ал.3  от  Закона за защита на потребителите.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.  

          

 

Председател:                              Членове: 1.                            2.