Р Е Ш Е Н И Е

203                                                                   10.07.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на шестнадесети юни                                                                   две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело №158 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Главен юрисконсулт Й. Х. като пълномощник на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - КЮСТЕНДИЛ /РДГ/ с административен адрес: гр.Кюстендил, бул.”България” №33 обжалва решението по а.н.д.№866/2016г. на РС - Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва със съответствие на описаното нарушение в АУАН и НП, изчерпателно фактическо описание на същото, респ. прилагане на нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН и доказано деяние. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не изразява становище по жалбата.

Ответникът Г.С.С. *** не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, намирайки, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на съда, което намира за законосъобразно и моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №31/06.06.2016г. на директора на РДГ - Кюстендил, с което на Г.С.С. на основание чл.257, ал.1, т.3 във вр. с чл.190, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че административнонаказателното производство е образувано след служебна проверка от 28.12.2015г., при която е установено, че в периода 18.11.2015г.-28.12.2015г. в отдел 197д /държавна горска територия/ в м.“Баницата“, землището на с.Бистрица, община Дупница на територията на ТП ДГС – Дупница в качеството на длъжностно лице на длъжност „помощник лесничей“ в ТП С. не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии – експедирал е дървесина от временен склад от подотдел 197д, като е издал превозни билети, без да е установил извършена незаконна сеч в същия отдел, а именно: сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета – 3бр. от бяла мура с диаметри на пъна съответно 54см, 50см и 40см в размер на 7куб.м., като нарушението е било установено на 28.12.2015г. и отразено в Протокола от проверката вх.№04-01-8/28.12.2016г.

            С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП на процесуално основание, сочейки, че не е налице надлежно описание на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване в АУАН и НП и потвърждаващите ги доказателства и липсва посочена конкретна нарушена правна норма, т.к. чл.190 от ЗГ е бланкетна такава, а санкционната такава по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ следва да намери приложение само при наличие на конкретни нормативни текстове, вменяващи задължения на адресатите по чл.190 от закона. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон е правилно като краен резултат. Съображенията за това са следните:

            От съдържанието на АУАН е видно, че обвинението срещу С. съдържа две части. Първата е обща и преповтаря фактическите обстоятелства от състава на отговорността по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ, за това, че в качеството му на длъжностно лице, упражняващо лесовъдска практика не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии. Втората част съдържа конкретика, свързана с наличие на спедирана дървесина от отдел 197д, 199в и 197з без издадено позволително за сеч и извоз и непосочена в позволителното. Периодът на извършване на нарушението е 15.11.2015г.-28.12.2015г.

            Обвинението в НП също съдържа две части. Първата е общата такава по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ, съдържаща се в АУАН, като отговорността на дееца е ангажирана в качеството му на длъжностно лице на длъжност „помощник лесничей“ от ТП ДГС – Дупница. Втората част обаче съдържа конкретно обвинение за това, че деецът е експедирал дървесина от временен склад на подотдел 197д, като е издал превозни билети, без да е установил извършена незаконна сеч в отдела – сеч на немаркирани с контролна горска марка 3бр. бяла мура с диаметри на пъна 54см, 50см и 40см в размер на 7кв.м. Периодът на нарушението е посочен като 18.11.2015г.-28.12.2015г. Правната квалификация е допълнена с привръзката за нарушени задължения на лицата с лесовъдско образовани по чл.190, ал.2, т.1 и т.2 от ЗГ за опазване на поверените им територии от незаконнни ползвания и увреждания и задължението да следят за спазване на правилата за сеч и другите ползвания на горите.

            Сравнявайки обвинението по АУАН и НП се налага извода, че общите части, касаещи бланкетната правна норма на чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ са еднакви, но останалите такива, формиращи конкретното противоправно поведение на дееца, периодът на същото и нарушените задължения са различни. Ако стесняването на периода на нарушението и мястото на неговото извършване /подотдела/, конкретизацията на вида незаконни ползвания и точната правна квалификация на нарушеното правило за поведение в НП спрямо посочените такива в АУАН е допустима правна техника съгласно процесуалната възможност на наказващия орган по чл.53, ал.2 от ЗАНН, не така стои въпросът с формулираното изпълнително деяние на дееца. В АУАН изпълнителното деяние включва експедиране на дървесина без издадено позволително за сеч и извоз и непосочена в това позволително, докато деянието в НП включва експедиране на дървесина, за която има издадени превозни билети без дееца да е установил наличие на незаконна сеч. С други думи, изпълнителното деяние в АУАН е експедирането на незаконната дървесина, а това в НП – експедиране на друга дървесина, без преди това деецът да е установил наличието на незаконна такава. Съгласно изложеното в НП, незаконната дървесина не е експедирана, а само неустановена. Различните изпълнителни деяния водят до различни обвинения срещу дееца. Относимо към писмените доказателства по делото е обвинението в НП, имайки предвид, че в Протокола от 28.12.2015г. в отдел 197д е установена сеч на немаркирани с ГКМ дървета – 3бр. бяла мура,  че съгласно заповед №РД-07-148/16.11.2015г. на директора на ТП ДГС – Дупница и копията от сканираните уведомителни бюлетини на издадени превозни билети за извоз на дървесина от С. същият е издал билетите за друга дървесина, различна от незаконната такава и показанията на св.Заркин, Христова и Стоилова за установената незаконна сеч на дърветата. Друг е въпросът дали това обвинение е доказано, т.к. това обсъждане е по съществото на спора. Изводът от изложеното е, че в АУАН и НП са описани различни нарушения, формиращи различни обвинения, поради което наказващият орган не е разполагал с правната възможност по чл.53, ал.2 от ЗАНН. Обвинението за нарушение в НП не е предявено на нарушителя във фазата по съставяне и връчване на АУАН, в следствие на което е нарушено съществено правото му на защита.

            Горното налага извод за незаконосъорбазност на НП на процесуално основание без да е необходимо разглеждането на спора по същество. Решението на районния съд ще се остави в сила като правилно по крайния си резултат.

            Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №150/24.03.2017г. по а.н.д. №866/2016г. на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                          2.