Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 213

                                                гр.Кюстендил, 12.07.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА                     

при   секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като  разгледа  докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД №164  по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

„М.2.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А. З.,  оспорва с касационна жалба решението на КРС от 31.03.2017год. по НАХД №8/2017год., с което е потвърдено  Наказателно постановление №10-0000491/19.12.2016год., издадено от  директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Кюстендил.  Изложени са доводи за допуснато нарушение на  материалния закон с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за отмяна на наказателното постановление. Оспорва се извършването на съставомерно деяние с твърдения за неприложимост на правилата на чл.121, ал.2 от КТ по отношение  командироването на шофьорите в чужбина. 

            Ответната страна - Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк М. А.,  изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

            Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление №10-0000491/19.12.2016год., издадено от  директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Кюстендил за налагане на имуществена санкция в размер на 1500,00лв. на „М.2.“ ЕООД  на осн. чл.414, ал.1 от КТ  във вр. с чл.121, ал.2 от КТ, за това, че при извършена на 17.10.2016год. проверка по документи на търговското дружество, е установено, че същото в качеството си на работодател по см. на §1,т.1 от ДР на КТ, е командировало със заповед за командировка №ПБ-04/01.07.2016г. лицето П. Б., нает по трудов договор на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ за периода от 01.07.2016г. до 31.08.2016г. без да има писмено съгласие на лицето за командироване повече от 30 дни. 

Установените фактически обстоятелства са отразени по идентичен начин в издадения АУАН №10-0000491 от 27.10.2016год., който е връчен на лицето И. Р. П..  Към  административнонаказателната преписка са приложени трудов договор №10/28.01.2015г., заповед за командировка, както и пълномощно с нотариална заверка на подписа  на упълномощителя  А. З. в качеството му на управител на „М.2.“ ЕООД на 18.02.2015г., с което е упълномощена И. Р. П. да го  представлява  пред НАП, офис Кюстендил, пред Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ИА „Автомобилна администрация“ – гр.София, през Агенцията по вписванията, търговския регистър, като подписва всички необходими книжа и документи. 

В производството пред КРС са разпитани длъжностните лица при ответната дирекция, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН и НП относно обстоятелствата на релевираноно нарушение. 

При изложените доказателства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е неправилно, поради което и на осн.чл.222, ал.1 от АПК  следва да се отмени, като се отмени и оспореното наказателно постановление.  Правните изводи на районния съд в частта, с която се отрича наличието на процесуални нарушения в административнонаказателното производство  са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, без да обсъди и анализира  фактите от значение за  правото на защита на нарушителя, поради което е извел необосновани изводи. Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушения на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са основателни, макар и по съображения, различни от изложените.

 Районният съд необосновано и неправилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство относно връчването на АУАН. Обратно на изложеното в оспорения съдебен акт, настоящият касационен състав  счита, че не спазени  процесуалните правила по чл.43, ал.1 от ЗАНН относно реда за връчване на съставения АУАН, което сериозно е ограничило възможността на нарушителя да реализира правото си защита.  Безспорно е по делото, че акта е връчен  на лицето И. Р. П. в качеството и на пълномощник на дружеството. В специалния закон няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на  юридически лица и търговци, включително на упълномощен представител и не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от нарушителя  -  търговско дружество, респ. от управляващия същото, т.е. съществува процесуална  възможност за връчване на АУАН на упълномощено лице. Но в случая, извън преценката на АНО и на  въззивната инстанция е останал обема на предоставената от управителя на “М.2.“ ЕООД  представителна власт на получателя на акта И. Р. П.. Видно от приложеното към преписката пълномощно от 18.02.2015г., последната  е упълномощена да   представлява  управителя пред НАП, офис Кюстендил, пред Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ИА „Автомобилна администрация“ – гр.София, през Агенцията по вписванията, търговския регистър, като подписва всички необходими книжа и документи. Следователно   в обема на пасивната  представителна власт  на пълномощника не се включва представителство на дружеството пред Дирекция “ИТ”-Кюстендил в образуваните срещу него административнонаказателни производства, подписване и получаване на актове и наказателни постановления.  Липсва изрично съгласие на упълномощителя за получаване на книжа в извънсъдебната фаза на образуваното административнонаказателното производство от друго лице. Връчването на АУАН на лице, което не притежава визираните пълномощия е незаконосъобразно и има за резултат сериозно ограничаване правото на защита на нарушителя. Горните съображения се потвърждават и от функциите на АУАН като акт, с който се повдига и предявява административнонаказателното обвинение. Допуснато е съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно районният съд го е потвърдил.   Дължимо е решение при усл. на чл.222, ал.1 от АПК за отмяна на   въззивния съдебен акт и за произнасяне по съществото на спора с отмяна на наказателното постановление. 

Извън горното, за пълнота на изложението и с оглед възраженията на касатора, касационната инстанция следва да посочи, че правните изводи на въззивния съд в частта, с която приема за извършено и надлежно доказано административното нарушение по чл.414,ал. вр. с чл.121, ал.2 от КТ, са законосъобразни и правилни. 

Водим от горното и на осн.чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,  Административният съд

                                                            Р   Е   Ш   И:

           

            ОТМЕНЯ  решението на Кюстендилския  районен съд от 31.03.2017год. по НАХД №8/2017год. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №10-0000491/19.12.2016год., издадено от  директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Кюстендил, с което на  „М.2.“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** с ЕИК *********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00лв., на осн. чл.414, ал.1 от КТ  във вр. с чл.121, ал.2 от КТ. 

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 

Председател:                              Членове: 1.                            2.