Р Е Ш Е Н И Е

10.10.2017 г.

 

     Номер      268             2017 год.            гр. Кюстендил

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

     Кюстендилски административен съд               

     На двдесет и девети септември                         2017 година

     В открито заседание в следния състав:

 

                                Председател: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                     Членове: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

     Секретар: Ирена Симеонова;

     С участието на прокурора Марияна Сиракова,

     Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

     НАХД № 165 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

“М.2.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, обжалва Решение № 175 от 31.03.2017 г. на Кюстендилския районен съд по НАХД № 9 по описа на същия съд за 2017 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 10-0000469/19.12.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил, налагащо на “М.2.” ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева на основание чл. 414 ал. 3 от КТ за нарушение по чл. 121 ал. 2 от КТ.  Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и процесуално правните норми. Според касатора неоснователно въззивния съд не е възприел допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство,с което е нарушил правото му на защита, както и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и съответно отмяна на потвърденото с него НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” гр. Кюстендил не се представлява по делото.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

Касационния състав счита, че е допуснато съществено нарушение на производствените правила в извън съдебната фаза на административнонаказателното производство, а именно ненадлежно предявяване на АУАН и връчването на препис от него на лице без представителна власт.

ЗАНН не съдържа изискване за лично участие на нарушителя в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство и недопустимост на представителството. Такова ограничение не следва от разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗАНН. Нормата е с материалноправен характер и установява принцип на отговорността на физическите лица в отлика от обективната отговорност на ЕТ и ЮЛ по чл. 83 ал. 1 от ЗАНН и специалната хипотеза на лична отговорност по чл. 24 ал. 2 от ЗАНН. Не бива обаче да се смесват личният характер на отговорността с личното участие на нарушителя в производството.

Неправилно въззивният съд не е отбелязъл и отрекъл правото на пълномощника на “М.2.” ЕООД *** да приеме предявяването на акта и да получи препис от него. Пълномощното на л. 16 от делото на КнРС е общо и е за представителство пред държавните органи и частноправни субекти. Нормативната уредба на института на предявяване на АУАН и връчване на препис от него – чл. 43 ал. 1 и 5 от ЗАНН не съдържа забрана за предявяване и връчване на акта другиму. Напротив, при препращането от чл. 84 от ЗАНН и по правилото на чл. 180 ал. 2 и 3 от НПК, тази възможност следва да се счита за разрешена. В тази връзка възможно е извършване на обсъжданите процесуални действия по отношение на пълномощник, чиято пасивна представителна власт включва правото да получава АУАН. Съгласието на упълномощителя - нарушител с този начин на получаване на книжа в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство изключва изначално възможността за засягане на правото му на защита по начина, който чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК определя като съществено процесуално нарушение. Без обаче пълномощникът на “М.2.” ЕООД *** да е овластен изрично с правата на процесуално представителство и с оглед ограничението по чл. 26 ал. 2 и ал. 1 изр. 1 от Търговския закон,  предявяването на акта и връчването на препис от него на лице без представителна власт е в противоречие с процесуалните правила на чл. 43 ал. 1 и 5 от ЗАНН, а с това е било засегнато и правото на защита на нарушителя. Като не е съобразил изложеното, районният съд е постановил неправилно решение, което ще бъде отменено, съответно ще бъде отменено и НП, без същото да бъде разглеждано по съществото на спора.

 

     Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

           Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 175 от 31.03.2017 г. на Кюстендилския районен съд по НАХД № 9 по описа на същия съд за 2017 г. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 10-0000469/19.12.2016 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416 ал. 5, във връзка с чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда, е наложена на „М.2.“ ЕООД, с ЕИК 201516826, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А З, „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 121 ал. 2 от КТ.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕНОВЕ: