Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 214

                                                 гр.Кюстендил, 12.07.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на  шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА    при секретаря Антоанета Масларска  и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №170 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

                Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил, представляван от началника Х. К.,  е подал касационна жалба срещу решението на КРС от 13.04.2017год. по НАХД №277/2017год., с което е отменено Наказателно постановление №30-0000024/16.01.2017год., издадено от началника на ОО “Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт  поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се правните изводи на въззивния съд  за допуснати съществени нарушения на изискванията относно съдържанието на АУАН и на НП.  По същество се твърди, че е налице съставомерно деяние, което се явява безспорно доказано и правилно квалифицирано като нарушение по чл.104,ал.7 вр. с чл.91в, т.2 от ЗАвт.П. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответната страна “****” ЕООД - гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител адв. М.К., изразява становище за неоснователност на  касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №30-000024 от 16.01.2017год., издадено от началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Кюстендил за налагане на имуществена санкция в размер на 5000,00лв. на “****” ЕООД - гр.Кюстендил на осн. чл.104, ал.7  от Закона за автомобилните превози във вр. с  чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози, за това, че при извършена на 22.12.2016год. тематична проверка и след справка в информационната система към ИА “Автомобилна администрация”,  е установено, че дружеството  като превозвач не представя информация от паметта на дигиталния тафограф от влекача с рег. №КН 3208ВК най-малко за една година назад и от карта на водача за същия период. 

За деянието е съставен АУАН №227209/22.12.2016г., в който същото е описано по идентичен начин. Към административнонаказателната преписка е приложена заповед на министъра на МТИТС за упълномощаване на длъжностни лица на ИА “Автомобилна администрация” и нейните структурни звена да издават наказателни постановления за нарушения по ЗАвтП,  а в производството пред КРС са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН, които с показанията си потвърждават обстоятелствата в акта и НП.

     Районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че са налице пороци във формата на АУАН и НП при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – не са посочени датата и мястото на нарушението, а предявеното обвинение  и конкретно формата на изпълнителното деяние не кореспондира с правната квалификация на  същото. По същество съдът приема, че административното нарушение не е доказано.

            В касационното производство са приети писмени доказателства, представени от касатора, от които се установява, че тематичната проверка на дружеството е извършена по повод на писмо от 17.11.2016г.  на контролните органи на пътя на Кралство Норвегия с данни за извършени нарушения от водачи на автомобили, вкл. на превозвача „****“ ЕООД; че е съставен Протокол от 22.12.2016г.от дл. лица при ОО „АА“-Кюстендил, в който е вписано, че „****“ ЕООД не съхранява информация от дигитален тахограф на влекач с рег. №****; че е изготвен доклад от началника на ОО „АА“-Кюстендил на 20.01.2017г. с данни за извършени нарушения на български водачи, вкл. наети от „****“ ЕООД, на територията на Кралство Норвегия; че срещу „****“ ЕООД са съставени АУАН и за други нарушения на ЗАвт.П и наредбите за неговото прилагане.     

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Оспореното решение е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 предл.1 от АПК  следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са изградени  въз основа на обективна и всестранна преценка на доказателствата по делото и като краен резултат съответстват на  закона, а обратните доводи в касационната жалба са неоснователни. Административнонаказателната отговорност на ответното дружество е ангажирана за нарушение по чл.104,ал.7  от Закона за автомобилните превози  във вр. с чл.91в,т.2 от същия закон, която разпоредба  задължава  превозвачите да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване  и да предоставят за проверка на контролните органи, информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф  и  от картата на водача. От друга страна, според приложената санкционната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвт.П, имуществена сакнция се налага на превозвач, който не съхранява тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи.  В случая анминистративнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при проверка на 22.12.2016г. не е представило информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф от влекача най-малко за една година назад и от картата на водача за същия период.

 Посочената  правна квалификация на деянието съпоставена с фактическите обстоятелства в АУАН, възпроизведени и в НП, сочи на неяснота на предявеното обвинение, в който смисъл са констатациите на въззивния съд. Както правилно е приел съдът, процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН и НП, са съществени - липсва описание на нарушението съобразно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.,1 т.5 от ЗАНН. Не са посочени датата /периода/ на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено, което възпрепятства проверката по същество относно изпълнението на задължението по чл.91в, т.2 от ЗАвт.П. 

Допълнително, в аспекта на пороците от съдържанието на АУАН и на НП, правилно въззивният съд е констатирал, че предявеното обвинение  не кореспондира с правната квалификация на  деянието. Горните изводи касаят формата на изпълнителното деяние. Както се посочи по-горе, санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона предвижда налагане на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява и отказва да предостави  за проверка от контролните органи на извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни, т.е.  сред възможните форми на изпълнителното деяние няма  „не представя информация“, както е посочил АНО в случая.  Обосновано от анализа на относимите материалноправни норми, КРС е приел, че формулираното в случая обвинение за непредставяне на процесната информация не е предвидено като наказуема форма на изпълнителоното деяние  от законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на горната информация от превозвача  не са описани  в АУАН и в НП и няма формулирано обвинение за  това.  От друга страна,  за да е налице отказ от предоставяне на  информация, то такава следва да съществува и да се съхранява от превозвача,  като отново  няма изложени факти и обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното  бездействие на дружеството-превозвач, поради което същото  не е могло да  разбере  за извършването на какво административно нарушение  му е повдигнато обвинение и съответно не е могло да реализира  правото си на защита в пълен обем.  Недопустимо е саниране на горните пороци със съображения в касационната жалба и с представяне  на доказателства в касационното производство.  Допуснато е съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, което е основание за незаконосъобразност на издаденото НП.  Като го е отменил, КРС е постановил правилно решение, което настоящата инстанция оставя в сила.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.221, ал.2 предл.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административният съд

                                                    Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския  районен съд от 13.04.2017год., постановено по НАХД №277/2017год.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                             Председател:

 

                                                                    Членове: 1.

 

                                                                                     2.