Р Е Ш Е Н И Е

                    266                                                 09.10.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и девети септември                                                  две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 172 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Старши юрисконсулт А Е като пълномощник на Регионална дирекция по горите /РДГ/ -  Кюстендил с адрес: гр.Кюстендил, бул.”България” №33 обжалва решението по а.н.д.№147/2017г. на ДРС. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с ясно обвинение за повторност и доказано деяние. Моли се за отмята на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Ответникът Д.С.М. *** чрез пълномощника му оспорва жалбата като неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение, което намира за обосновано и правилно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №371/03.01.2017г. на директора на РДГ – Кюстендил, с което на Д.С.М. са наложени следните административни наказания и отнемания:

            1/за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.1 от ЗГ – на основание чл.266, ал.1, пр.4 във вр. с чл.272 от ЗГ /влязло в сила на 25.02.2016г. НП №13/16.02.2016г./ 100лв. глоба, в троен размер, равняваща се на 300лв.;

            2/за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.2 от ЗГ – на основание чл.266, ал.1, пр.4 във вр. с чл.272 от ЗГ /посоченото по-горе влязлото в сила НП/ 100лв. глоба, в троен размер, равняваща се на 300лв.;

            3/на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1.6 куб.м. широколистни дърва /здб/ и

            4/на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението – лекотоварен микробус с рег.№ КН2088АК.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 19.10.2016г. св.Ц от състава на РДГ – Кюстендил в присъствие на св.С е съставил АУАН срещу М. за това, че на 18.10.2016г. в землището на гр.Дупница е извършвал транспорт с описания в НП лекотоварен автомобил на 1.60 куб.м. широколистни дърва /здб/ немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет.

            С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, но нарушение на правилата по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Конкретно, съдът е имал предвид липсата в описателната част на данни кое е извършеното нарушение, обуславящо повторността във връзка с цитираното НП №13/16.02.2016г. и липсата на доказателства за влизането му в сила, с което се препятства проверката за спазване на материалния закон. Отделно от това, съдът е приел липса на доказване на спорните по делото обстоятелства. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства обаче е извел неправилен извод за допуснато съществено нарушение в административнонаказателната процедура и недоказано деяние.

Реквизитите по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН задължават актосъставителят и наказващият орган да включат всички съставомерни за отговорността на дееца факти от състава на приложимата материалноправна норма. В случая по делото, това са обстоятелствата по чл.231, ал.1, пр.4, т.1 и т.2 от ЗГ във вр. със състава на отговорността по чл.266, ал.1, пр.4 и чл.272 от ЗГ. Необходимо е описанието да включва времето и мястото на извършване на нарушението, неговото установяване от съответните длъжностни лица, изпълнителното деяние, свързано с транспортиране на дървесина с конкретно превозно средство марка, модел и рег.номер. Привръзката с чл.272 от ЗГ изисква описанието да включва цитиране на НП с номер, дата на издаване и  влизане в сила, което обуславя повторността на извършеното деяние.

От съдържанието на АУАН и НП е видно, че документите съдържат изброените по-горе съставомерни за отговорността на дееца фактически обстоятелства от състава на нарушените правни норми. В санкционната разпоредителна част на НП наказващият орган е извършил пълна конкретизация на НП, обуславящо повторността и датата на влизането му в сила. Достоверността на тези данни е въпрос по съществото на спора. Неправилно районният съд вменява задължение на органите за описание на повторността в повече от необходимото за съставомерност по чл.272 от ЗГ. Изписването с конкретни фактически обстоятелства на другото такова нарушение по предходното НП не е задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП. Въпросът дали нарушението по предходното НП е друго такова или само друго е въпрос по съществото на спора.

Изложената налага извод за спазване на административнонаказателните правила по издаване на НП, противно на приетото от районния съд.

Неправилен е извода на съда и за недоказано нарушение. Наказващият орган е представил в цялост административната преписка по случая, съдържаща доказателства за осъществени деяния от М. в нарушение на изискванията по чл.213, ал.1, пр.4, т.1 и т.2 от ЗГ. Констативният протокол серия ЮЗДП №069654/18.10.2016г., разписката серия ЮЗДП №009165/19.10.2016г. и показанията на св.Ц и св.С установяват, че на посочената в  НП дата и място деецът е спрян от горските служители в качеството му на водач на посоченото МПС, извършвайки транспортиране /превоз/ на дървесина в посоченото количество, която не е била маркирана с контролна горска марка и без да може да представи превозен билет. Нарушителят не е имал възражения по установеното от проверяващите и обвинението по АУАН. От приложеното НП №13/16.02.2016г. /вж. л.12 от делото на районния съд/ е видно, че по време на извършване на нарушенията М. е бил наказван за извършени други такива нарушения на 15.01.2016г., което НП е връчено на дееца на 17.02.2016г. и няма данни за неговото оспорване, респ. отмяна. Нито нарушителят, нито процесуалният му представител са възразили за начина на връчване на това НП и отбелязването в процесното НП на датата за влизането му в сила. Не са представили и доказателства за подаване на жалба срещу НП пред съда, респ. образувано съдебно дело по неговото оспорване. При това положение правилна е преценката на наказващия орган, че деянията по НП са извършени в срок от една година от влизане в сила на НП за другите такива.

Наложените с НП административни наказания са законосъобразни и справедливи по критериите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН, като с тях се постигат целите на наказването по чл.12 от ЗАНН. Ясна е волята на органа за основата, при която е изчислен размера на глобите за повторността – наложени по 100лв. глоби по основния състав на чл.266, ал.1 от ЗГ, увеличени тройно по квалифицирания такъв на чл.272 от ЗГ до 300лв. за всяко нарушение. Законосъобразна последица от нарушенията са отнеманията по чл.273, ал.1 от ЗГ на вещите, предмет на нарушението и тези послужили за неговото извършване – 1.6 куб.м. дървесина и лекотоварния микробус, с който е транспортирана. Отнеманията са акцесорна последица от нарушението. Нормата е специална спрямо правилото на чл.20, ал.4 от ЗАНН. По делото няма данни, че МПС е използвано независимо или против волята на неговия собственик.

На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд да отмени решението на районния съд. Решавайки спора по същество на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще потвърди НП.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №198/05.04.2017г. по а.н.д.№147/2017г. на ДРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП №371/03.01.2017г. на директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което на Д.С.М. за нарушения на чл.213, ал.1, пр.4, т.1 и т.2 от ЗГ на основание чл.266, ал.1, пр.4 във вр. с чл.272 от ЗГ са наложени „глоби” в размер на по 300лв. всяка /общо 600лв./ и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата 1.6 куб.м. широколистни дърва /здб/ и лекотоварен микробус с рег.№ ******.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

  

 

 

 

                                      2.