Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 25.07 .

 

235

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД КЮСТЕНДИЛ             

 

На тридесети юни, две хиляди и седемнадесета година,   

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ПЕТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА АЛЕКСОВА- СТОИЛОВА                                          НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

С участието на секретаря Антоанета Масларска

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 175/2017г. по описа и   ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр.с чл. 208 и сл. от АПК.

           „В.Б.Д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** обжалва решение № 113/07.03.2017г. на ДРС, постановено по АНД № 1767/2016г., с което е потвърдено НП № 10-0000460/14.11.2016г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на НП. Прави се искане за евентуално намаляване размера на санкцията.

             Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, респ. за оставяне в сила на въззивното решение.        

             Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

                Предмет на касационно оспорване е решение № 113/07.03.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1767/2016г. Със същото е потвърдено НП №10-0000460/14.11.2016г. на директора на Д „ИТ“ Кюстендил, с което на „В.Б.Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *** е наложена на основание чл. 413, ал. 2 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 285, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба №11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

            Районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки че е издадено при спазване правилата по ЗАНН и поради доказаност на нарушението.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС.

            Производството пред ДРС е образувано по жалба на „В.Б.Д.“ ЕООД, ***0-0000460/14.11.2016г. на директора на Д „ИТ“ Кюстендил, с което юридическото лицето в качеството на работодател е привлечено към отговорност по чл. 413, ал. 2 от КТ за извършено нарушение по чл.285, ал.1 от КТ във вр.с чл.2, ал.1 от Наредба №11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. При извършена документална проверка на 03.10.2016г., 04.10.2016г. и 11.10.2016г. от служители на Д „ИТ“ Кюстендил, е установено, че до момента на проверката – 11.10.2016г., работодателят не е осигурил на работниците и служителите от V /пети/ участък на рудник „Б.“ ваучерите за храна за месец юни 2016г. Съставен е протокол за извършена проверка, в който са отразени констатациите от проверката и е дадено предписание на работодателя по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. За констатирано нарушение по чл. 285, ал.1 от КТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба №11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея е съставен АУАН №10-0000460/12.10.2016г., а въз основа на него е издадено наказателното постановление. С оглед събраните писмени и гласни доказателства и обсъждането им поотделно и в съвкупност КАС счита, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които на самостоятелно основание да обуславят незаконосъобразността на НП. Както акта, така и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Наведените фактически основания във връзка с обстоятелствата, при които е осъществено релевираното неизпълнение на задължения към държавата, в какво конкретно се състои и датата към която е счетено, че е било налице, КАС намира за достатъчни за яснота на обвинението и относими към дадената правна квалификация. Същите се доказват и от събрания доказателствен материал.

            С разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от КТ законодателят е въвел като задължение за работодателя на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, да осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. А в разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Наредба №11/21.12.2005г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея е предвидил, че за специфичен характер на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят под земята в мини, геологопроучвателни обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ. Безспорно в настоящия правен спор е, че работниците от рудник „Б.“ при „В.Б.Д.“ ЕООД, *** следва да получават безплатна храна по формата на ваучери за храна, съгласно заповеди №РД-11-76Б/01.04.2016г. и №РД-11-76А/01.04.2014г., ведно със споразумение от 20.06.2014г., сключено между работодателя и представители на синдикалните организации, поради което за работодателя „В.Б.Д.“ ЕООД, *** е възникнало и задължението да осигури такива ваучери. Категоричен е изводът на касационната инстанция, че за месец юни на 2016г. ваучерите за храна не са осигурени своевременно според изискването на закона, а това е сторено едва в през месец 11, 2016г. Т.е. налице е неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя „В.Б.Д.“ ЕООД, ***. Касационната инстанция приема, че административното нарушение под формата на бездействие е продължило до 11.10.2016г., тъй като при извършената проверка по документи до тази дата не е установено осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите на рудник „Б.“. Този извод на КАС се подкрепя от факта, че именно в протокола за проверка е дадено предписание на дружеството да изпълни задължението си по чл. 285, ал. 1 от КТ до 31.12.2016г. В този смисъл безспорно доказано е твърдяното нарушение в обективните предели, зададени като обвинение с АУАН и НП.

            При тези си правни и фактически изводи, КАС намира преценката на ДРС за това, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по същество – за доказаност на нарушението, за правилна. Не е осъществено соченото от касатора и служебно проверено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

            Касационният съд намира, че преценката на първата съдебна инстанция относно законосъобразното определяне размера на наложената имуществена санкция е неправилна. Не са съобразени от наказващия орган обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН, а ДРС не е констатирал тази явна несправедливост на наложеното наказание. Определената имуществена санкция е съществено завишена съобразно установените по делото факти във връзка със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. КАС приема като смекчаващи такива липсата на доказателства за извършени други нарушения от дружеството – жалбоподател и изплащането на ваучерите за храна, макар и с четири месеца закъснение. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита високата степен на обществена опасност на деянието, доколкото е свързано с нарушаване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и големия брой работници, на които не е гарантирано своевременно правото на безплатна храна чрез неосигуряване на ваучери за храна за м. 06.2016г. При съпоставката на тези факти, свързани с тежестта на нарушението, отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, КАС счита, че справедливият размер на имуществената санкция е 5 000 лева. В този смисъл ще отмени решението на ДРС и вместо него ще постанови друго, с което ще измени НП, като намали размера на санкцията от 10 000 лева на 5 000 лева.

             Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД     Р   Е   Ш   И:

 

              ОТМЕНЯ решение №113/07.03.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по н.а.х.д. №1767/2016г. и вместо него постановява:

              ИЗМЕНЯ НП №10-0000460/14.11.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ Кюстендил, с което на „В.Б.Д.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 285, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба №11/21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, като НАМАЛЯВА  размера на „имуществената санкция“ от 10 000 лева на 5 000 лева.

 

               Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи чрез връчване на преписи.

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                   

 

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                                                                                                                 

                                                                                                                 

 

 

                                                                                                                                 2.