Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 212

                                                 гр.Кюстендил, 12.07.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                              НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №176 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

П.Г.П. ***, чрез пълномощника  си адв. И.Т.,   е подала  касационна жалба срещу решението на ДРС от 03.04.2017год. по НАХД №32/2017год.,  с което е потвърдено Наказателно постановление №14-0348-000630/27.03.2014год. на  Началника на РУ “Полиция” -  Дупница. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Възразява се срещу съдържанието на АУАН и на НП относно описанието на нарушението, а по същество – се отрича извършването на администартивното нарушение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответната страна РУ “Полиция”-Дупница, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №14-0348-000630/27.03.2014год.,  издадено от  началника на РУ „Полиция“ - Дупница, с което на оспорващия е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв.  на осн. чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП  за това,  че  на 20.03.2014год.,  около 15,00 часа,  на път І клас №Е-79, при км. 336 +369 при бистро „Пако“  в посока Кулата  управлява лек автомобил  без  залепен на автомобила валиден винетен стикер за заплатена винетна такса за движение по републиканските пътища.  

За деянието е съставен АУАН №630/20.03.2014год., а към административнонаказателната преписка е приложена заповед за определяне на длъжностните лица, които са оправомощени да съставят актове и да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.

  В производството пред ДРС е разпитан  актосъставителя, който потвърждава констатациите в същия, като описва фактическите обстоятелства относно релевираното деяние.

  При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че липсват нарушения на административнопроизводствените правила относно съставянето и съдържанието на АУАН и на НП, а по същество – че административното нарушение е доказано по безспорен начин от събраните доказателствени средства.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

            Въззивното решение е правилно. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно  е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Обратните твърдения на касатора са неоснователни. Решаващите изводи на ДРС за потвърждаване на наказателното постановление са в съответствие  с безспорните доказателства за извършване на  съставомерното деяние. Съображенията  са обосновани с оглед съвкупната преценка на  доказателствата по делото и   материалния закон, като е даден отговор и на всички релевирани от жалбоподателя възражения.  

            Твърденията на оспорващия  за нарушения на  изискванията относно съдържанието на АУАН и на НП, правилно са отхвърлени от въззивния съд като неоснователни. Противно на твърдяното същите съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, като е налице пълно съответствие между фактическите обстоятелства и правната квалификация на деянието,  спрямо което е приложена и надлежната санкционна норма. Налице е подробно описание на всички елементи от състава на административното нарушение, а   формулираното и предявено обвинение е ясно за нарушителя, с което е обезпечено правото му на защита.  

По съществото на  административното нарушение, касационната инстанция изцяло възприема фактическите и правни изводи на въззивния съд. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя  е ангажирана на осн. чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП.  Анализът на събраните доказателствени средства  сочи на осъществяване на елементите от фактическия състав на визираното  нарушение. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят като водач на МПС не е изпълнил задълженията си да заплати винетна такса при управление на МПС по републиканските пътища, което следва да се удостовери с винетен стикер. За извършеното административно нарушение е наложено съответстващото му  административно наказание, а доводите за липса на средства за заплащане на глобата са неотносими към законосъобразността на НП.

  Предвид изложеното, съдът счита решението на районния съд за потвърждаване на НП  за обосновано и правилно, поради което го оставя в сила.

            Водим от горното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия районен съд от 03.04.2017год., постановено по НАХД №32/2017год. 

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

Председател:                                         Членове: 1.                             2.