Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 188

гр.Кюстендил, 26.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                  НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар А.М. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №179/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            „Т.Б.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 обжалва решение №123/13.03.2017г. на КРС, постановено по АНД №64/2017г., с което е потвърдено НП №К-026217/07.09.2016г. на гл.директор на главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

            Ответникът, чрез пълномощника изразява съображения за неоснователност на касационната жалбата, респ. за оставане в сила решението на КРС.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №123/13.03.2017г. на КРС, постановено по АНД №64/2017г. Със същото е отменено НП К-026217/07.09.2016г. на гл.директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ от 1000 лв. на основание чл.222а във вр.с чл.114, ал.3 от ЗЗП.

             Районният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно, приемайки че е издадено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, както и  поради доказаност на административното нарушение.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. След анализ на събраните доказателства, КАС приема за установено следното:

             Производството пред КРС е образувано по жалба на „Т.Б.“ ЕАД *** срещу НП К-026217/07.09.2016г. на гл.директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което търговецът е санкциониран за неудовлетворяване на предявено писмено искане на потребителя Е. Т. С. за разваляне на договор и възстановяване на заплатената сума, след като търговеца е удовлетворил четири рекламации чрез безплатен ремонт на мобилен телефонен апарат НТС Desire Eye. Проверката в търговския обект на жалбоподателя, находящ се в гр.К., ул.“***“ №5 е обективирана в констативен протокол №К-0207593/09.06.2016г. С този протокол търговец е запознат с жалбата на потребителя и с искането за разваляне на договора. Предоставен е срок за отговор и със становище изх.№357/20.06.2016г. „Т.Б.“ ЕАД *** е заявило, че намира искането на потребителя за неоснователно. За констатирано нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП е съставен АУАН К-026217/22.06.2016г., а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

След проверка материалната законосъобразност на съдебния акт във връзка с релевираните касационни основания за отмяна, КАС намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

             В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН, въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора и е извел правилен извод за съставомерност на поведението на дружеството като нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Фактическият състав на задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП включва четири кумулативни елемента: 1/договор за продажба на стока между търговец и потребител; 2/удовлетворени 3 рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на стоката в рамките на срока на гаранцията по чл.115 от закона - 2 години доставяне на стоката; 3/следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба и 4/искане на потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума. Събраният доказателствен материал установява изпълнение на фактическия състав на отговорността. Безспорно е, че между „Т.Б.“ ЕАД чрез магазина му в гр.Кюстендил и Е. Т. С. е сключен договор за продажба на посочения в НП телефон. Дружеството е търговец по см. на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, а Стоянов има качеството на потребител по §13, т.1 от ДР на закона. Съгласно представените протоколи за ремонт търговецът е приел и удовлетворил четири рекламации на стоката, които са в срока на гаранцията от 24 месеца. От съдържанието на Констативния протокол от 09.06.2016г. и показанията на контролните органи се установява, че в деня на проверката искането на потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума е сведено до знанието на търговеца и му е даден срок за отговор, като видно от становище от 20.06.2016г. искането е прието за неоснователно. В този смисъл и касационния съд приема, че е налице неизпълнение от страна на търговеца на задължението му по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Следователно, правилен е извода на съда за съставомерност на поведението на „Т.Б.“ ЕАД *** по санкционната норма на чл.222а от ЗЗП.

Неоснователно е възражението за липса на три рекламации, доколкото обновяването на софтуера на мобилния телефонен апарат не представлява ремонт по см. на чл.104, ал.4 от ЗЗП. Разпоредбата дава легална дефиниция на понятието в смисъл на привеждането на стоката в съответствие с договора за продажбата й, когато има несъответствие между тях. Възприемат се доводите на въззивния съд, че законодателят не прави разграничение между хардуерен и софтуерен проблем. Достатъчно е да е налице несъответствие, което не може да се преодолее от потребителя, а необходима намесата на сервиз с цел отстраняването на пречки за нормалното функциониране на стоката.

Правилно съдът е процедирал и при преценката за размера на наложената имуществена санкция. КАС също намира, че тя е определена при правилното приложение на критерии по чл.27 от ЗАНН.

Решението на КРС се явява правилно и законосъобразно, поради което ще бъде оставено в сила при липсата на касационните основания по чл.348 от НПК.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №123/13.03.2017г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №64/2017г.

              Решението е окончателно.

             

                                                

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  

                                                    ЧЛЕНОВЕ: