Р Е Ш Е Н И Е

                          206                                           12.07.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седми юли                                                                                 две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административно наказателно дело № 184 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

            Адв.А.И. *** като пълномощник на Ц.В.В.,*** със съдебен адрес:*** обжалва решението по а.н.д. №2224/2016г. на РС – Кюстендил в потвърдителната част. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на извършено административно нарушение. Моли се отмяна на решението в оспорената част и отмяна на НП за наложеното наказание по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

            Ответният Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.”Ц.О.” №*** не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-1139-001245/22.06.2016г. на началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Кюстендил, с което на Ц.В.В. са наложени следните административни наказания:

            1/по т.1 за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.4 от закона – глоба в размер на 300лв.;

            2/по т.2 за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от закона – глоба в размер на 20лв. и

            3/по т.3 за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от закона – глоба в размер на 10лв.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че на 10.06.2016г. около 14.55 часа  при движение на В. с МПС по републиканската пътна мрежа – първокласен път I-6 в посока от с.Ябълково към с.Цървеняно при спирането й от контролните органи при 30+650км е констатирано, че за автомобила не е заплатена винетна такса, съответно на предното му стъкло не е залепен валиден винетен стикер и водачът не е представил такъв, МПС не е представено на периодичен технически преглед и лицето не е представило контролен талон към СУ на МПС или друг заместващ го документ.

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правило по съставяне на АУАН и издаване на НП, доказаност на първото и второто нарушение и липса на третото. Съдът е потвърдил НП по т.1, изменил го е по т.2, т.к. предвидения законов размер на наказанието е 10лв. и е отменил НП по т.3, сочейки, че има специален административнонаказателен състав по чл.181, т.1 от ЗДвП, отговорност по който носи собственика на превозното средство, каквото качество нарушителката няма.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението в оспорената част, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина по делото, като установените обстоятелства по спора са обсъдени обективно, всестранно и пълно, а решението е взето по вътрешно убеждение /по см. на чл.14, ал.1 от НПК/.

Правилен е извода на съда за доказаност на деянието.

От необорената в рамките на съдебното производство доказателствена сила на АУАН /по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП/, показанията на св.С. и св.С. и фискален бон за закупена винетка след часа на нарушението /вж. л.21 от делото на районния съд/ е установено, че движението на ППС е по републикански път за който се дължи заплащане на винетна такса. Път I-6 е включен в Приложение №2 към т.2 от Решение №945/01.12.2004г. на МС за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. По време на нарушението таксата не е заплатена.

Деянието е извършено виновно. Нарушителката като правоспособен водач на ППС е била длъжна да знае правилата за управление на превозните средства по отворените за обществено ползване пътища, които правила са публични и надлежно оповестени на техните адресати. Налице е непредпазливата форма на вина, наказуема по общото правило на чл.7, ал.2 от ЗАНН.

Нарушението на задължението на водача на МПС по чл.139, ал.5 от ЗДвП правилно е отнесено към санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4 от закона с оглед вида на МПС.

Деянието не представлява маловажен случай, т.к не покрива критериите по чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.37, ал.1 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове.

Решението на районния съд в оспорената част като правилно ще се остави в сила.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №222/21.04.2017г. по а.н.д.№2224/2016г. по описа на РС – Кюстендил В ЧАСТТА, с която е потвърдено НП №16-1139-001245/22.06.2016г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Кюстендил в частта по т.1 от НП.

            Решението на районния съд в останалите части е влязло в сила като неоспорено.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

  

 

 

                                          2.