Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 223

гр.Кюстендил, 19.07.2017год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и трети юни  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                                 ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

при секретаря Ирена Симеонова  и с участието на прокурора Валери Пенков, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №189 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите  -  Благоевград е подал касационна жалба срещу решението на Дупнишкия районен съд, без дата,  постановено по НАХД №967/2016год., с което е отменено Наказателно постановление №1-24/03.05.2016год. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за неправилна квалификация на деянието.  Твърденията са за съставомерност на релевираното деяние като административно нарушение по чл.162, ал.1 вр. с чл.149, ал.3 от ЗООС, със субект физическото лице  Р.М. като собственик на имот, в който е разположен обект с надпис „Автоморга“. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответната страна – Р.А.М. ***, чрез пълномощника си адв. А.Р.,  изразява  становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление №1-24 от 03.05.2016г., издадено от директора на РИОСВ –Благоевград, с което на Р.А.М. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000,00лв.  на осн. чл.162, ал.1  от Закона за опазване на околната среда за нарушение по чл.149, ал.3 от същия закон, за това, че при  проверка на 16.10.2015год.  на обект с надпис „Автоморга“ , разположен в имот – собственост на нарушителя, същият не е оказал съдействие за извършване на планова проверка от седмичния график на РИОСВ - Благоевград, като при влизане в дворното пространство на обекта и легитимиране на длъжностните лица е заявил, че фирмата не работи и с жестове с ръце и с пристъпване към проверяващите ги е подканил да напуснат обекта, с което е осуетил извършването на проверката.

За деянието е съставен АУАН №1-24 от 07.01.2015г., в който същото е описано по идентичен начин. Към  административнонаказателната преписка са приложени:  Констативен протокол №84-25/16.10.2015г. за планова проверка на „****“ ЕООД-гр.Дупница, видно от който обектът, разположен в имота на М. е експлоатиран от дружеството, което е извършвало дейности по събиране, съхраняване, разкомплектоване и транспортиране на излезли от употреба МПС на собствена площадка в гр.Кочериново, кв.Левски, УПИ VІІІ-34 в кв.7, съгласно Решение № 16-ДО-02-00/22.04.2008г. на РИОСВ-Перник, която дейност  е прекратена с Решение №01-ДО-2-ПР/25.04.2012г. на РИОСВ – Благоевград; План-график за контролната дейност на РИСОВ-Благоевград, видно от което на 16.10.2015г. е предвидена проверка на „****“ ЕООД; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот УПИ VІІІ-34 в кв.7 по плана на гр.Кочериново от 14.09.2005г. със приобретател Р.А.М.. 

В производството пред ДРС са разпитани длъжностните лица при оспорващата инспекция, които потвърждават констатациите в АУАН, като депозират подробни  показания относно конкретните обстоятелства на извършената проверка и относно поведението на нарушителя. На страната на последния са разпитани свидетелите Гьорев и Петров, които оспорват извършването на действия от страна на нарушителя, възпрепятстващи проверката и сочат, че имота се ползва от него като жилищен.    

При събраните доказателства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила относно описанието на деянието и неговия субект, доколкото от изложените фактически обстоятелства не е ясно за какво нарушение е наказано физическото лице Р.М. – за отказан достъп и съдействие по см. на чл.149, ал.1 от ЗООС или за отказано  съдействие по см. на чл.149, ал.3 от ЗООС и във връзка с проверка на каква осъществявана от него функция. Налице са доводи за противоречие между описаното деяние, правната му квалификация  и санкционната норма. 

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

            Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи за допуснати съществени процесуални нарушения относно описанието и квалификацията на релевираното деяние  са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби.  Обратно на поддържаното в касационната жалба, районният съд е обсъдил  фактите от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за обосновани и правилни. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни.

 Законосъобразно въззивният съд е констатирал противоречие между описаното деяние  и  правната му квалификация. Проверено въз основа на събраните доказателства, съдържанието на АУАН, както и на НП, сочи на неяснота относно конкретното задължение, за неизпълнението на което е наказан нарушителя. При описание на обстоятелствата  на извършената проверка и на поведението на М., е допуснато смесване на хипотезите по чл.149, ал.1 и по ал.3 от ЗООС, респ. на задълженията, предвидени в същите, поради което е неясно в какво се състои  съставомерния отказ на нарушителя. В АУАН, а и в НП е посочено, че  при  проверка на 16.10.2015год.  на обект с надпис „Автоморга“ разположен в имот – собственост на нарушителя, същият не е оказал съдействие за извършване на планова проверка от седмичния график на РИОСВ - Благоевград, като при влизане в дворното пространство на обекта и легитимиране на длъжностните лица е заявил, че фирмата не работи и с жестове с ръце и с пристъпване към проверяващите ги е подканил да напуснат обекта, с което е осуетил извършването на проверката. От горното описание остава неясно дали нарушителят  като физическо лице е отказал да осигури незабавен достъп и да окаже съдействие на длъжностните лица при РИОСВ за извършване на проверка на обекта, каквото задължение е установено с нормата на чл.149, ал.1 от ЗООС, или е отказал съдействие на органите осъществяващи контрол по изпълнение на упражнявани от него функции /какви/, каквото задължение е установено с нормата на чл.149, ал.3 от ЗООС. Горното разграничение е съществено както с оглед правото на защита на нарушителя, изискващо ясно формулирано обвинение, така и с оглед  субекта на задълженията в двете хипотези.  Изводите от анализа на събраните доказателства, проверени в контекста на цитираната норма на чл.149 от ЗООС, са за това, че задължението по ал.3 възниква само когато физическото лице изпълнява функции, по отношение на които органите на РИОСВ притежават контролни правомощия. Очевидно в случая такива обстоятелства не са описани в АУАН и в НП, а и такива доказателства не се съдържат  в административнонаказателната преписка. От приложените към същата решения на РИОСВ, констативен протокол и план-график за проверките е видно, че обект на същите е „****“ ЕООД във връзка с дейността на дружеството по събиране, съхраняване, разкомплектоване и транспортиране на излезли от употреба МПС в процесния имот, която  дейност е в обхвата на контрола по опазване на екологичното законодателство, възложен на РИОСВ, т.е. задължение по чл.149, ал.3 от закона би могло да  възникна за дружеството или за негов представител.  За нарушителя Р.М. обаче доказателства за осъществяване на  функции, изискващи контрол от специализираната инспекция, респ. пораждащи задължение по чл.149, ал.3 от ЗООС, по делото не са представени. Видно от доказателствата, същият е собственик на имота, в който е разположен обект с надпис „Автоморга“. Това му качество го квалифицира като субект на задължението  по чл.149, ал.1 от ЗООС, но не и по ал.3 от разпоредбата, както неправилно е приел АНО.  Изводите в изложения смисъл на въззивния съд са обосновани и законосъобразни,  допълнени със горните съображения. Оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че проверката по ал.1 на чл.149 от закона, е свързана с измерване и вземане на проби от източници на замърсяване. Горното тълкуване е стеснително и не съответства на текста на разпоредбата.

             Водим от изложеното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                  Р   Е   Ш   И:

            ОСТАВЯ  В СИЛА  решението на Дупнишкия  районен съд, без дата,  постановено по  НАХД №967/2016год.

            Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.    

          

         

 Председател:                              Членове: 1.                            2.