Р Е Ш Е Н И Е

                      208                                               12.07.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седми юли                                                                                 две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административно наказателно дело № 192 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил с административен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Ц.О.“ №***обжалва решението по а.н.д. №1054/2016г. на РС – Кюстендил. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказано административно нарушение. Моли се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

            Ответникът П.Г.Д. *** не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №15-1139-001600/28.12.2015г. на ВНД началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил, с което на П.Г.Д. са наложени следните административни наказания:

            1/по т.1 – за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от закона – глоба в размер на 0лв. и

            2/по т.2 – за нарушение на чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от закона – глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че обвиненията срещу Д. са за това, че на 19.12.2015г. около 01.10 часа в гр.Кюстендил по ул.“Сливница“ срещу дом №21 в посока към ул.“Гороцветна“ е управлявал МПС и поради това, че не може да контролира непрекъснато МПС при опит да извърши маневра заобикаляне на паркирано МПС губи контрол над управлявания автомобил и го удря, след което се завърта и се удря в крайпътно дърво, с което реализира ПТП; след ПТП напуска местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол; издирен е допълнително и установен по данни на свидетели. От показанията на служителите от Сектор „Пътна полиция“ съдът е установил, че не са възприели лично реализирането на ПТП, а са установили водача по данни на свидетели, като един от тези свидетели е посочил, че Д. не е лицето, управлявало автомобила.

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за несъответствие между правната квалификация на деянието по т.1 в АУАН и НП и недоказаност на нарушението. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина по делото. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства съдът е извел правилен извод за съществени нарушения в административнонаказателната процедура и недоказано деяние.

            За деянието по т.1 от НП:

            От показанията на разпитаните свидетели правилно е установено нарушение на правилото по чл.25, ал.1 от ЗДвП. При извършената от водача на описаното в АУАН и НП превозно средство маневра по заобикаляне на паркиран автомобил водачът не е изпълнил задължението да се убеди, че с предприемането й няма да създаде опасност за другия автомобил с оглед на неговото положение. В резултат на това нарушение е причинено ПТП по смисъла на легалната дефиниция на §6, т.30 от ДР на ЗДвП с причинени материални щети. Нарушението със съставомерния правен резултат правилно е отнесено към санкционната норма на чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. От доказателствата пред районния съд обаче не е установено авторството на деянието. Разпитаните полицейски служители не са очевидци на нарушението, а един от присъствалите на място свидетели /св.Тасев/ е посочил, че жалбоподателят не е управлявал МПС, причинило ПТП. В тази насока са и косвените доказателствени средства, събрани чрез разпита на св.Иванов. Недоказаното авторство на деянието препятства търсенето и реализирането на административнонаказателната отговорност от посоченото в НП физическо лице.

            Отделно от горното, в разпоредителната част на НП е напълно неясна волята на органа относно наложеното наказание. Срещу санкционната норма на чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП органът не е посочил размер на глобата / 0лв./. От тук следва извода, че глобата не е наложена. Налице е съществено процесуално нарушение при издаване на НП, т.к. липсва реквизита по чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Нарушението на самостоятелно основание води до отмяна на НП без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

            За деянието по т.2 от НП:

            Правилен е извода на съда относно различната правна квалификация на нарушеното правило за поведение в АУАН и НП. В съдържанието на АУАН посочената такава по чл.123, ал.3, б.“в“ от ЗДвП е относима спрямо описаните фактически обстоятелства - от произшествието са причинени само имуществени вреди по удареното МПС и липсата на съгласие на участниците води до задължение на водачите да уведомят съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието. Посочената правна квалификация на нарушението в НП по чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП е неправилна, т.к. от ПТП няма пострадали хора. Нарушението в процедурата по издаване на НП е съществено, т.к. въвежда нарушение на правило за поведение, което не е приложимо. С това се създава привидност за изменено обвинение, каквато промяна във фактическите обстоятелства не е налице. Освен това води до противоречие между фактическа и правна квалификация на деянието. Оспореното НП подлежи на отмяна само на това основание без да е необходимо разглеждането на спора по същество. Въпреки това съдът е формирал мотиви относно неустановеното авторство на деянието, които мотиви са правилни като съответни на доказателствата по делото, съгласно изложеното за деянието по т.1 от НП.

Изложеното налага извод за законосъобразност на оспореното решение, което на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК ще се остави в сила.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №219/20.04.2017г. по а.н.д.№1054/2016г. на РС – Кюстендил.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.