Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 219

                                                 гр.Кюстендил, 19.07.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                       ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Валери Пенков, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №198 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

В.С.К. ***, чрез пълномощника си адв. И.Г.,  е подал касационна жалба срещу решението на ДРС от 11.05.2017год. по НАХД №965/2016год., с което е изменено Наказателно постановление №16-0348-000998 от 10.06.2016год.  на  началника на Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил,  като е намален размерът на административното наказание „глоба“ от 1000,00лв. на 500,00лв. и срокът на  административното  наказание  “лишаване от право да управлява МПС” от 12 месеца на 9 месеца, наложени на осн. чл.174, ал.1 от ЗДвП. Изложени са доводи за неправилност  на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърденията са за недоказаност на административното нарушение.  Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество за отмяна на наказателното постановление.

Ответната страна – Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил,  не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

Срещу касационния жалбоподател В.С.К. е издадено Наказателно постановление №16-0348-000998 от 10.06.2016г.  от  началника на РУ – Дупница към ОД на МВР-Кюстендил, с което за административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС  на 05.06.2016г., около 09,10 часа  по път ІІ-62, км 34+200, посока гр.Кюстендил, след употреба на алкохол   - установената  с техническо средство “Алкотест дрегер 7410“ с фабр. №0641, концентрация на алкохол  е от 0,75 промила, са наложени административни  наказания  “глоба“ в размер на 1000,00лв.  и  “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. 

За деянието е съставен АУАН №998/05.06.2016г. със същото съдържание, а   към административнонаказателната преписка  са приложени  доказателства за установяване на компетентността на актосъставителя и издателя на НП.

В  производството пред ДРС са  разпитани  полицейските служители  Т. и Г., които  потвърждават изложените в АУАН фактически обстоятелства, без да излагат  конкретни данни за релевираното деяние, заявявайки, че не си спомнят случая.         При събраните доказателства, ДРС постановява  оспореното  решение, с което изменя оспореното наказателно постановление, намалявайки  размера на наказанието “глоба“  на 500,00лв. и срока на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” - на 9 месеца. Изложени са доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, както и за доказаност на релевираното административно нарушение. По съображения за несправедливост на определените в максимален размер административни наказания поради несъответствие с критериите по чл. 27, ал.2 - 4 от ЗАНН, въззивният съд е намалил същите.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи по съществото на спора за доказаност на административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на поддържаното в касационната жалба, Районният съд е обсъдил  фактите от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за правилни. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са неоснователни. 

Както се посочи, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за законосъобразност на НП поради доказаност  на административното  нарушение по чл.174, ал.1 вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на нарушителя   е ангажирана за това, че  е управлявал  МПС  с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно с концентрация на алкохол от 0,75 на хиляда. Обратно на  поддържаното от жалбоподателя, касационната инстнация счита, че релевираното деяние е безспорно установено, независимо от липсата на ясни и конкретни показания на разпитаните свидетели. Гласните доказателствени средства не са единственото доказателствено средство, допустимо в административнонаказателното производство, нито се ползват с приоритет като доказателствена сила, при установяване на обективната истина / арг. чл. 13, ал.2 от НПК/. Съгласно чл.107, ал.5 от НПК съдът е задължен да провери внимателно всички събрани доказателства.  В изложения аспект и  извършвайки горната проверка, съдът счита, че  съставомерния признак на административното нарушение е установен от приложеното към преписката и прието като доказателство по делото веществено доказателствено средство – разпечатката от паметта на техническото средство Алкотест дрегер 7410“ с фабр. №0641. Отразените в същото данни  сочат  на алкохолна концентрация от 0,75 на хиляда,  т.е. надвишаваща разрешените от закона  минимални стойности по отношение на водачите на МПС.

От друга страна, съставеният АУАН, който е редовен и с нормативно предвиденото съдържание, се ползва с презумптивна доказателствена сила, призната с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Същата не е преодоляна и оборена от нарушителя, който демонстрира пасивно процесуално поведение и е ограничил  защитата си  единствено до обсъждане на свидетелските показания. Както се посочи, извън гласните доказателства, пред съда са представени и други доказателствени средства, които безпротиворечиво  установяват съставомерните елементи от обвинението, а именно изпълнителното деяние  - управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда. В този смисъл изводът на АНО за осъществено административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП  е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото обвинение е доказано от обективна и субективна страна.  Законосъобразно  въззивният съд е  изменил  издаденото наказателно постановление, прилагайки критериите по чл.27 от ЗАНН.  Оспореното решение е правилно  и следва да се остави в сила. 

            Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                       Р   Е   Ш   И:

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Дупнишкия  районен съд от 11.05.2017год.,  постановено по  НАХД №965/2016год.   

            Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

            Председател:                                              Членове: 1.                           2.