Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 220

                                                гр.Кюстендил, 19.07.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и трети юни  през  две  хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                                     ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Валери Пенков, като разгледа   докладваното  от съдия  Стойчева  КАНД  №199 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

“А.” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. И. Б., чрез процесуалния си пълномощник  адв. И.К., е подало касационна жалба срещу решениието на ДРС от 11.05.2017год. по НАХД №1800/2016год., с което е потвърдено Наказателно постановление №211574-F-182674 от  01.09.2016год. на  и.д. директора на офис Кюстендил при ТД на НАП София. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт  поради  допуснато нарушение на материалния закон – касационно осонавние по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Налице са твърдения за напуршение на реда за съставяне на АУАН и за връчване на НП, както и възражения за неспазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и на наказателното постановление.

            Ответната страна –  офис Кюстендил на ТД на НАП – София, чрез процесуалния си представител юк М., изразява  писмено становище за оспорване на касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено  НП  №211574-F-182674 от  01.09.2016год., издадено от   и.д. директор на офис Кюстендил при ТД на НАП София  за  налагане на  “А.” ЕООД ***  на  “имуществена санкция” в размер  на 500,00лв. на осн. чл.179, ал.1  от ЗДДС във вр. с чл.125, ал.5 вр. с ал.1 от ЗДДС за това, че при извършена проверка на 15.07.2015год. в информационната система на НАП в офис Кюстендил, е установено, че търговското дружество като регистрирано по ЗДДС лице, не е подало справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС,  съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период м. юни  2015г.  в законоустановения срок до 14.07.2015год.

За констатираното нарушение, в отсъствие на представител на дружеството,  е съставен АУАН №F182674/13.10.2015г., върху който е налице  отбелязване от актосъставителя   на 18.01.2016г. за спиране на производството по връчването му  на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН поради ненамиране на нарушителя след щателно издирване. За установяване на последното обстоятелство са приложени протоколи от 03.09.2015г., 15.12.2015г., 18.01.2016г., обективиращи посещение на адреса на дружеството с цел връчвате на АУАН. Последният е връчен на 15.08.2016г. на управителя на дружеството, а НП е връчено на Еленка Атанасова Никлина като пълномощник. Към преписката е приложено пълномощно, което не удостоверява упълномощаване за получаване на АУАН и на НП.  

В производството пред ДРС са разпитани проверяващите данъчни служители, които потвърждават констатациите в АУАН и НП.

             При  събраните доказателства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че е налице административно нарушение по чл.179, ал.1  от ЗДДС вр. с чл.125,  ал.5 вр. с ал.1 от ЗДДС, което е безспорно доказано, а в хода на  административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

            Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи за липса на съществени процесуални нарушения и по съществото на спора за доказаност на административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби.  Обратно на поддържаното в касационната жалба, районният съд е обсъдил  фактите от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за правилни. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон, съставляващи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни.

От процесуална страна, съдът констатира  спазване на процедурата по ЗАНН относно съставяне и връчване на АУАН и НП. Безспорно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя или негов представител и без да са били надлежно поканени за това. Горното  е нарушение, но не съществено, тъй като не се отразява неблагоприятно върху правото на защита на нарушителя, не ограничава или осуетява неговото упражняване. Независимо от обстоятелствата надлежно ли е бил поканен да присъства на съставяне на АУАН, независимо от факта на неговото фактическо присъствие към този момент, нарушителят има възможност да упражни в пълен обем правото си защита като впише възражения срещу констатациите по АУАН при предявяването и връчването му, както и като подаде съответни възражения в тридневен срок по реда и на осн. чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Т.е. вън от горните обстоятелства, за нарушителя съществува пълната възможност да упражни предоставените му от закона към този етап от административнонаказателното производство права, съставляващи съответно проявление на неговото право на защита  Връчването на НП на пълномощник, макар и  без представителна власт, е обстоятелство ирелевантно към законосъобразността на НП,  доколкото в случая нарушителят е реализирал правото си за съдебно оспорване. Релевираното възражение за незаконосъобразност е неоснователно.

Касационната инстанция счита, че е налице и законосъобразно проведена процедура по спиране на производството по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, респ. по възобновяване на същото. Констатира се и  спазване срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на НП. От приложените по делото писмени доказателства /два броя протоколи/  безспорно е установено, че нарушителят е търсен от контролните органи за връчване на АУАН, т.е. осъществено е щателно издирване по смисъла на закона. След като не е бил намерен, съдът счита, че са били налице предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН за спиране на производството, което не е направено с нарочен акт, а с отбелязване от актосъставителя  върху самия АУАН и е подписано от него. Доколкото ЗАНН не съдържа специални разпоредби относно начина и формата на акта за спиране на административнонаказателното производство, съдът счита спирането за законосъобразно проведено.  Възобновяването на производството отново не е направено с изричен акт, но с връчване на АУАН, същото следва да се счита за възобновено, независимо от липсата на изрично изявление в тази насока.

Като последица от горните изводи, са и констатациите на съда за спазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда,  че  образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Съгласно ТП №1/27.02.2015г. по т.д.№1/2014г. на ОСК на НК на ВКС, на  І и ІІ на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административнонаказателното производство, то следва да се приеме, че е налице спиране на давността. И след като производството е спряно на 18.01.2016г. и е възобновено на 15.08.2016г., а  НП е издадено на 01.09.2016 г.,  то е спазен 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

             На следващо място,  обосновано ДРС е приел, че  административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект, както в акта, така и в постановлението. Налице е единство в описателната част на двата акта, доколкото е посочено ясно и недвусмислено нарушението – неподаване на справка декларация по ЗДДС за м.юни 2015г. в срок, а именно до 14.07.2015г. Словесното описание на противоправното деяние е отнесено правилно към разпоредбата на чл.125, ал.5 във вр.с ал.1 от ЗДДС, т.е. посочена е нарушената правна норма от закона във връзка с изискването на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Установената фактическа обстановка досежно нарушението е скрепена законосъобразно със санкционната норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС.  Изложеното възражение за неясно посочване на последната – на ал.1 на чл.179 от ЗДДС, е несъстоятелно, доколкото визираната административнонаказателна норма има две алинеи. Непосочването на вида наказание – „глоба“ или „имуществена санкция“ не се отразява на законосъобразността на НП, тъй като в същото и двата вида санкции са посочени, както е безспорен и вида на санкционирания субект – ЮЛ и размера на санкцията /същите са относими към установената фактическа обстановка досежно административното нарушение и неговия субект/.

Правните изводи на районния съд са обосновани и в частта, с която се приема, че е налице съставомерно деяние – търговското дружество е регистрирано по ЗДДС лице, което е задължено за всеки данъчен период да подава справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС. В случая, видно от доказателствата по делото, за данъчен период м. юни 2015г., справка -  декларация  не е подадена до 14.07.2015г., вкл. и до датата на проверката на 15.07.2015г.  Изпълнителното деяние по чл.125, ал.5 вр. с ал.1 от ЗДДС е  бездействие и съставът на нарушението е осъществен с пропускането на предвидения от закона срок за изпълнение на задължението. Издаденото наказателно постановление е  законосъобразно, както и оспореното решение за потвърждаването му, поради което  касационната инстанция го оставя в сила. 

            Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                             Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Дупнишкия  районен съд от 11.05.2017г., постановено по  НАХД №1800/2016год.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

            Председател:                                       Членове: 1.                                  2.