Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 194

гр.Кюстендил, 04.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                               НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №201/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            И.Б.П., ЕГН ********** *** чрез пълномощника адвокат В.С., съдебен адрес *** обжалва решение №276/18.05.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1647/2016г., с което е потвърдено НП №743/30.09.2016г. на началника РУ Дупница. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Прави се алтернативно искане за отмяна на въззивното решение, досежно наказанието по т.1 от НП и изменяне на НП чрез намаляване на санкцията до минимума, предвиден от закона.

            Ответникът не изразява становище по жалбата.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №276/18.05.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1647/2016г. Със същото е потвърдено НП №743/30.09.2016г., издадено от началник РУ Дупница, с което на И.Б.П. са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.64, ал.4 от същия закон и административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР.

             Районният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно, приемайки че са спазени правилата на ЗАНН и нарушенията са доказани от обективна и субективна страна.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е неправилно по следните съображения:

Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на И.Б.П. ***/30.09.2016г. на началник РУ Дупница. С последното нарушителят е санкциониран за това, че на 25.09.2016г. около 22.30ч. в гр.Дупница, ж.к.Новите жилища отказва да изпълни устно полицейско разпореждане за преустановяване нарушаването на нощната тишина, да не отправя закани за саморазправа и заплаха за живота и здравето на околно живущите, както и за това че е оказал съпротива при задържане, като с действията си съзнателно е пречил на служителите на МВР да изпълняват задълженията си по служба. За нарушения по чл.64, ал.4 и чл.264, ал.1 от ЗМВР му е съставен АУАН №743/25.09.2016г., а въз основа на него е издадено процесното НП.

В касационното производство е приет като писмено доказателство протокол от 07.02.2017г. на ДРС по НОХД №132/2017г. за постигнато споразумение по реда на чл.382 във вр.с чл.381 от НПК. И.Б.П. се е признал за виновен в това, че на 25.09.2016г. около 22.30ч. в гр.Дупница е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – викал е пред блока, обиждал с нецензурни думи живущите в блока, отправял е закани към тях, псувал ги е, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт /служители на РУ Дупница/, като се е опитал да нанесе удари с ръце и глава на служителите на полицията Ш., Г. и С. – престъпление по чл.325, ал.2 във вр.с ал.1 от НК. Споразумението е одобрено от съда и има последиците на влязла в сила присъда.

             Българското законодателство предвижда, че никой не може да носи едновременно административна и наказателна отговорност за едно и също деяние. Принципът е, че ако деянието, което съставлява административно нарушение, не съставлява престъпление, се наказва по административен ред. Нормата на чл.33 от ЗАНН въплъщава идеята на законодателя за приоритет на наказателната отговорност над административната, поради което след като за дадено деяние е инициирано наказателно производство, административнонаказателно не се образува, а образуваното се прекратява. Спазването на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН е надлежно средство за предотвратяване на нарушения на принципа ne bis in idem при паралелно или последователно проведени административнонаказателни и наказателни производства /срав. ТР №3/2015г. по т.д.№3/2015г. на ОСНК на ВКС/.

             В настоящият правен спор КАС счита, че е налице ангажиране както на наказателната отговорност на И.П., така и на административнонаказателната му такава за едно и също деяние. Макар деянията в конкретния случай да са квалифицирани по различни правни норми – чл.257, ал.1 и чл.2641 ал.1 от ЗМВР в производството, развило се пред РУ Дупница и чл.325, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, развило се пред ДРС по НОХД №132/2017г., извършвайки преценка на конкретните факти и обстоятелства, определящи обективните и субективните елементи на противоправното поведение, съдът приема, че двете такива – административното нарушение и престъплението, са основани на едни и същи такива, поради което ангажирането на двата вида отговорност по отношение на И.П. води до нарушаване на чл.4, т.1 от Протокол №7 към Конвенцията, респ. на чл.33 от ЗАНН. Образуваното наказателно производство по НОХД №132/2017г. по описа на ДРС, приключило със споразумение, с което на подсъдимия е наложено наказание „пробация“, изключва налагането на административно наказание за извършено нарушение по чл.257, ал.1 и чл.264, ал.1 от ЗМВР при еднородност на фактите. Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административнонаказателна норма с различни обекти на защита, съгласно ТР №3/22.12.2015г. по т.д.№3/2015г. на ОСНК на ВКС.

С оглед гореизложеното решението на ДРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което съдебният акт ще бъде отменен и вместо него КАС ще отмени НП.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

              ОТМЕНЯ решение №276/18.05.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1647/2016г. и вместо него постановява:

              ОТМЕНЯ НП №743/30.09.2016г. на началник РУ Дупница, с което на И.Б.П., ЕГН ********** *** са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.64, ал.4 от същия закон и административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР.

            Решението е окончателно.

           

                                                                  

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                                                     ЧЛЕНОВЕ: