Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 11.10.

 

282

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

 

На единадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

            ЧЛЕНОВЕ:     ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                   НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА     

С участието на секретаря Ирена Симеонова

В присъствието на прокурора ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ПЕТРОВА к.а.н.д. 202/17г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от Регионална дирекция по горите Кюстендил, представлявана от юрисконсулт А, срещу решение № 237 от 03.05.2017г. по н.а.х.д. № 7/2017г. на КРС, в частта,  в която е отменено наказателно постановление 194/ 02.11.2016г., издадено от директора на РДГ Кюстендил.

            Срещу същото решение, в частта, в която наказателното постановление е потвърдено, е предявена касационна жалба от И.С.Б..

            Касаторите навеждат поотделно по отношение на съответните оспорени по касационен ред части на решението оплаквания за осъществено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1  от НПК. Развиват съображения.

            РДГ Кюстендил и И.С.Б., всеки и като ответник по касационната жалба на другата страна, съответно я оспорват. Подкрепят тезите си със съображения за правилност на съдебното решение в частта, в която е касационната жалба на другата страна.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационните оспорвания.                                              Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледани по същество, касационната жалба на РДГ Кюстендил е частично основателна, а тази на Б. – неоснователна.

           

 

 

            Предмет на касационна проверка е решение на Кюстендилския районен съд № 237 от 03.05.2017г. по н.а.х.д. № 7/2017г.

            С оспореното по касационен ред решение наказателно постановление № 194 от 02.11.2016г. на директора на РДГ Кюстендил е потвърдено в частта, с която на Б. на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата 3 броя речна балканска пъстърва и един брой спортна въдица.

            Наказателното постановление е отменено в частта, с която на Б. на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева; на основание чл. 71, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева; на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е постановено заплащането на обезщетение в размер на 60 лева.

            За да постанови изложения по-горе резултат, Кюстендилският районен съд е приел, че нарушението по чл. 70, ал. 1 ЗРА не е осъществено поради липса на забраната, която се сочи, че е нарушена; отменил е наказателното постановление в частта на наложеното наказание по чл. 71, ал. 1 от ЗРА, приемайки, че е осъществен улов със спортно-развлекателен характер, в хипотезата на който е въведено изключение от съответстващата на разпоредбата забрана; Отменил е наказателното постановление и в частта на определеното обезщетение поради липса на изложение в съдържанието му относно основанието  и предпоставките за обезщетяване.

            Районният съд е потвърдил наказателното постановление в частта по чл. 75, ал. 1 от ЗРА, приемайки, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и че това нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин въз основа свидетелските показания и административнонаказателната преписка. Приел е, че са налице условията по приложимата разпоредба на чл. 90, ал. 1 от ЗРА за постановеното отнемане в полза на държавата на вещите, предмет и средство на нарушението.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбите пороци, сочещи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счете следното:

            Правилно е решението на КРС в частта, с която наказателното постановление е потвърдено. Напълно се споделят мотивите на първата съдебна инстанция, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и такива относно яснотата на релевантната фактическа обстановка и обвинението. Не съществува неяснота и съмнение относно датата на съставяне на АУАН, включително и във връзка със спазване на процесуалните срокове  за това /чл. 34 ЗАНН/, считано от извършване на нарушението, респективно откриване на нарушителя. Същевременно е също така несъмнено, ясно и недвусмислено посочена датата на извършване на нарушението, като част от релевантната фактическа обстановка, индивидуализираща конкретна правонарушителна дейност. Всички

 

 

 

наведени в обратен смисъл оплаквания в касационната жалба на Б., включително за неправилната преценка на съда в разгледаната насока, са неоснователни. Обоснована от доказателствата по делото- писмени и гласни, са и изводите на КРС, че е установено извършване на нарушението по чл. 75, ал. 1 от ЗРА. Не е налице сочената от касатора Б. противоречивост между показанията на свидетелите, които са служители на РДГ Кюстендил, осъществили процесната проверка и установили нарушението. Соченето на разстоянието, от което са наблюдавали осъществявания от Б. риболов е резултат от преценка без измервателни уреди, която е почти съвпадаща при двамата свидетели /единият от тях сочи 40-50 метра, а другият 30-40 метра/. Разминаването е минимално с оглед конкретните обстоятелства и е резултат от различните възприятия на отделните индивиди. То обаче е в такива граници, че само и единствено утвърждава извода за достоверността на показанията им като цяло – относно извършената проверка, установените факти, начина на установяване, поведението на нарушителя и т.н. Соченето от единия от тези свидетели в друга част от показанията на разстояние – 300 – 400 метра касае съвършено различни обстоятелства от тези, за които по преди е цитирал разстояние – 30-40 метра. Позоваването на това е несъстоятелно. Неоснователно е и възражението на касатора Б., че размерът на рибите не е установен по надлежен начин, чрез съответен измервателен уред. В съвсем противоположна посока са показанията на разпитаните свидетели и не са събрани други доказателства, които да сочат недостоверност на последните в тази им част.

            Като е формирал обосновани от доказателствата по делото фактически изводи и правни такива, основани на материалния закон, КРС е постановил правилно решение в частта, в която е потвърдил наказателното постановление. Следва оставяне в сила на решението в тази му част.

            Напълно се споделя от друга страна и решаващият мотив на КРС за отмяна наказателното постановление в частта на наложеното на основание чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗРА административно наказание. В тази част решението също подлежи на оставяне в сила.

            Неправилно е решението на КРС в частта, с която е отменено наказателното постановление по отношение наложеното на основание чл. 71, ал. 1 от ЗРА наказание и определеното на основание чл. 90, ал. 2 от с.з. обезщетение.

            За да отмени първото, КРС се е позовал на осъществяването на предвидена в чл. 33, ал. 3 от ЗРА хипотеза. Това съдът е приел без да основе решението на каквито и да било фактически установявания, факти, индиции за факти и твърдения за факти. Формираният решаващ мотив е необоснован от обстоятелствата и доказателствата по делото и е в противоречие с приложимия материален закон. Осъществено е касационното основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в разглежданата част по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

            Не се споделя и решаващия мотив на КРС, въз основа на който е отменил наказателното постановление в частта на определеното обезщетение. В наказателното постановление е подробно посочено и обосновано приложението на чл. 90, ал. 2 от ЗРА. Следва отмяна на решението и в тази му част.

           

 

            Следва потвърждаване на наказателното постановление в частта на наложеното наказание по чл. 71, ал. 1 от ЗРА и на определеното обезщетение по чл. 90, ал. 2 от с.з.

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

 

            АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД  РЕШИ :

           

            ОТМЕНЯ решение № 237 от 03.05.2017г. по на.х.д. № 7/2017г. на КРС, в частта в която е отменено наказателно постановление № 194/ 02.11.2016г., издадено от директора на РДГ Кюстендил, в частта на последното, с която на И.С.Б. ***, с ЕГН ********** на основание чл. 71, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева; с която е определено обезщетение на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА в размер на 60 лева и вместо него

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 194/ 02.11.2016г., издадено от директора на РДГ Кюстендил, в частта на последното, с която на И.С.Б. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 71, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева; с която е определено обезщетение на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА в размер на 60 лева.

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите му части.  

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.

                                                                                 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :