Р Е Ш Е Н И Е

                                                                 06.10.2017г.                                               град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                    

на двадесет и девети септември                                                  две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА                                                                                                          

                                                                                     2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

при участието на секретаря Ирена Симеонова

в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 203 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

Адв.К С от АК – Кюстендил като пълномощник на „Б.1“ ЕООД, ЕИК 200462425 със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя В Побжалва решението по а.н.д. №1170/2016г. на КРС. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с противоречие в съдържанието на АУАН относно нарушената правна норма. В допълнителна писмена защита се твърдят нарушения, свързани със съставяне на АУАН в отсъствие на управителя на дружеството, на процедурата по чл.40 от ЗАНН, липса на връчване на НП на адресата и маловажност на случая по см. на ТР №3/10.05.2011г. на ВАС по т.д.№7/2010г. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

            В с.з. и допълнителни изложения към жалбата пълномощникът на касатора поддържа оспорването, сочейки недоказано деяние.

            Пълномощникът на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. съдът е постановил правилно и обосновано решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на надлежна страна с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП №10-0000271/25.08.2015г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Кюстендил, с което на „Б.1“ ЕООД за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на 25.06.2015г. около 20.00 часа проверка от контролните органи по спазване на трудовото законодателство на ресторант „Бохемия“, стопанисван от „Б.1“ ЕООД е установено лицето С Е Д да работи като сервитьор с определено работно място и работно време без представено от работодателя копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП. Представен е трудов договор между страните от същата дата, регистриран в ТД на НАП на следващия ден  в 12.18 часа.

С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения по издаване на НП и доказаност на деянието. Според съда, отношенията между страните се уреждат като трудови /престиране на труд/ по сключен трудов договор, но без предоставяне на работника на копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.416, ал.6 от КТ и въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора. Решението се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102, т.1 от НПК.

            Неоснователни са възраженията на касатора за съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

            Съгласно препращането от чл.416, ал.6 от КТ, приложение намират правилата за съставяне на АУАН по чл.40 от ЗАНН, а относно неговото връчване относими са специалните такива по чл.416, ал.3 от КТ, включително за презумтивната доказателствена сила на АУАН, въведена в нормата на чл.416, ал.1, из.последно от КТ.

            От писмата на ДИТ – Кюстендил изх.№200683/03.07.2015г., изх.№203569/15.07.2015г. и изх.№205013/23.07.2015г., известията за доставяне и извадката от интернет страницата на ИА „ГИТ“ /вж. л.15-20 от делото на районния съд/ е видно, че 3 пъти са отправяни покани за съставяне на АУАН до дружеството-нарушител, които не са връчени на адреса на управление поради непотърсена пратка и неоткрит получател, а последното съобщение е поставено на таблото за съобщения в сградата на ДИТ – Кюстендил. По отношение връчване на писмата приложение намират правилата на чл.178-180 и сл. от НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН. Това ще рече, че връчването следва да се осъществи от служител на органа, респ. на МВР, по телефон или факс. Неизпълнението на посочените процесуални правила води до нарушение на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Съставеният АУАН е връчен на адресата по привилата на чл.416, ал.3 от КТ предвид съобщението и извадката от интернет страницата на ИА „ГИТ“ на л.35 и л.36 от делото на районния съд.

            Връчването на НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН с отметката върху него не изпълнява изискванията на закона, т.к. приложените на л.41-43 от делото на районния съд обратни разписки не съдържат необходимите отбелязвания за лицето, което е извършило търсенето на адресата.

Нарушаването на законовите правила по съставяне на АУАН и връчване на НП обаче нямат съществен за производството характер, т.к. не водят до нарушаване правото на защита на наказания субект. Липсата на възможност за вписване на възражения в съдържанието на акта и подаването на допълнителни такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН се преодолява посредством релевираните такива в жалбата до съда, а нередовното връчване на НП дава възможност на засегнатия субект да подаде жалба срещу НП във всеки един момент от датата на неговото узнаване.

            АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН относно техните издатели, описание на фактическата обстановка по нарушението с всички съставомерни за отговорността фактически обстоятелства, субекта на нарушението, събраните доказателства, нарушените правни норми, вида и размера на санкцията в НП. Цитираната в съдържанието на АУАН норма на чл.62, ал.5 от КТ не представлява правна квалификация на нарушеното правило за поведение, а част от изложението на фактически обстоятелства по деятелността на дружеството в съдържанието на АУАН и НП. Нарушената правна норма е посочена отделно и ясно на съответното място в АУАН и е относимата такава по чл.63, ал.2 от КТ /вж. л.28 от делото на районния съд/. Възраженията на касатора за обратното са неоснователни.

            Правилен е извода на съда за доказаност на нарушението. От приобщените по делото писмени и гласни доказателствени средства /декларацията на Д от 25.06.2015г., трудовия договор от същата дата между нея и дружеството, справката за подадени уведомления от 26.06.2015г. до ТД на НАП, самото уведомление и разпита на св.В, св.В и св.Х/ е установено, че на посочените в НП дата, място и час Д е престирала труд в обект на дружеството при установено работно време, място, уговорено заплащане на труда, почивки и при сключен трудов договор. В уведомлението на л.33 от делото до ТД на НАП работодателят е признал за трудовия договор и датата на неговото сключване. По време на проверката заведението е работило, Димитрова е изпълнявала трудовите функции на сервитьор посредством обслужване на проверяващите. Липсата на други клиенти и на издадена касова бележка не опровергават горния извод, т.к. заведението е било отворено и обслужването на контролните органи е осъществено от Димитрова, а евентуалната липса на издадена касова бележка осъществява състав на друго административно нарушение. Дружеството в качеството на работодател по §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнило задължението по чл.63, ал.2 от КТ да не допуска до работа работника преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Наказващият орган правилно е приложил състава на чл.414, ал.3 от КТ с налагане на минималния размер на санкцията при спазване на правилата по чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.

            Неоснователно е възражението на касатора за маловажност на случая. Нормата на чл.415в, ал.1 от КТ съдържа законова забрана за маловажност на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ. Нормата е обнародвана в ДВ, бр.7/2012г. и е действащо правило към датата на извършване на нарушението по см. на чл.3, ал.1 от ЗАНН. Цитираното от касатора ТР №3/10.05.2011г. на ВАС по т.д.№7/2010г. дава тълкуване за маловажно нарушение преди промяната на нормата, поради което е неприложимо. Чл.415в, ал.2 от КТ е специално правило спрямо чл.28 от ЗАНН, поради което предпоставките на чл.93, т.9 от НК са неприложими за описаното в НП нарушение на трудовото законодателство.

            На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №263/12.05.2017г. по а.н.д. №1170/2016г. на КРС.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

 

                                  2.