Р Е Ш Е Н И Е

             287                                                        17.10.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тринадесети октомври                                                             две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                             

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 206 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Младши експерт Р П Ш като пълномощник на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ с административен адрес: гр.София, община Столична, бул.“Г.М.Димитров“ №52а обжалва решението по а.н.д.№1154/2016г. на РС – Дупница. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на допуснати съществени нарушения в процедурата по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Ответникът „Н.Г.“ ЕООД, ЕИК 202713189 със седалище и адрес на управление *** чрез упълномощения представител намира жалбата за неоснователна и моли решението на съда да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №КГ-1824/24.06.2016. на председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ на „Н.Г.“ ЕООД на основание чл.34в, ал.1 от закона е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че обвинението касае извършена проверка на 17.11.2015г. от контролните органи на ДАМТН на обект бензиностанция, стопанисван от „Н.Г.“ ЕООД, при която е установено, че в обекта липса поставена на видно място информация за вида на разпространяваната партида течно гориво за дизелови двигатели. От показанията на св.Аврамова /служител на дружеството/ съдът е установил, че при извършване на проверката, на бензиностанцията е имало табло, на което са били изписани наименованието на конкретния продаван продукт и неговата цена, включително и за дизеловото гориво. Свидетелката е посочила, че информация за вида на горивото е имало е върху пистолетите на колонките за зареждане.

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъорбазност на НП. Съдът е посочил, че дружеството има качеството на „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, но не е недоказано, че по време на проверката в обекта е липсвала поставена на видно място информация за вида на горивото за дизелови двигатели. Съдът е посочил, че законът не указва начина на представяне на тази информация, включително конкретното място в обекта, на което следва да бъде поставена, поради което е достатъчно нейното наличие, за което по делото е налице превес на доказателствата. Освен това съдът е приел наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, за което липсват мотиви в НП. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за незаконосъобразност на НП.

Правилна е преценката на съда, че събраните доказателства по делото установяват качеството на санкционираното дружество като „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ. Като стопанисващо бензиностанцията /място по чл.3, ал.1, т.5 от закона/ дружеството е имало задължение да постави на видно място информацията по чл.18б, ал.4 от закона, включваща по т.1 вида на продаваното гориво за дизелови двигатели. От показанията на св.А е установено, че информацията за вида на горивото се е намирала на таблото с логото на бензиностанцията и на колонките за зареждане на гориво. Отделно, информация за горивото е имало отпечатана на хартиен носител, поставена в папка до касата в обекта. Показанията на свидетелката правилно са кредитирани от съда като обективни и достоверни, т.к. не са опровергани от останалия доказателствен материал. Гласните доказателства от разпита на служителите от ДАМТН не дават яснота за нарушението, а протоколът от проверката не съдържа данни дали информацията по чл.18б, ал.4, т.1 от ЗЧАВ е била налична, къде точно се е намирала и мястото било ли е видно. Липсата на легална дефиниция на използвания в чл.18б, ал.4 от ЗЧАВ термин „видно място“ налага съдът да преценява неговото съдържание от гледна точка на общоприетия смисъл. „Видно“ е това място, до което клиентите имат свободно зрително поле без необходимост от опосредяване от други лица. В случая по делото, информацията в обекта се е намирала върху ясно видими обекти от бензиностанцията. Липсата на уредени в закона конкретни изисквания за „видно място“ дава възможност за различни проявления в практиката на изпълнението на законовото правило. Изводът от изложеното е, че АНО не е доказал извършването на описаното в НП административно нарушение.

Изложеното мотивира касационният съд да остави в сила оспореното решение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №270/11.05.2017г. по а.н.д.№1154/2016г. на РС-Дупница.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.