Р Е Ш Е Н И Е

         262                                                            06.10.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и девети септември                                                  две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 208 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Л.Л.Л.,*** обжалва решението по а.н.д. №1741/2016г. по описа на ДРС. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с изтичане на давността по чл.82, ал.1 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

            Ответното  РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационните основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № 162/14 от 28.01.2014г. на началника на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с което на Л.Л.Л. са наложени следните административни наказания:

            1/за нарушение на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП – на основание чл.183, ал.3, т.6 от закона е наложена „глоба“ в размер на 30лв. и

            2/за нарушение на чл.103, пр.2 от ЗДвП – на основание чл.175, ал.1, т.4 от закона са наложени „глоба“ в размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца.

            От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 23.01.2014г. около 16.45 часа на ПП-1, Е-79 на км.343+400 в района на пътен възел гр.Бобошево Л. е управлявал лек автомобил „БМВ“ с ДК №СА6286СС в посока гр.София, като извършил забранена в пътния участък маневра „изпреварване“ на друг автомобил при наличие на ПЗ В-24 и пътна маркировка М-1 /непрекъсната осева линия/, а при подаден от полицейския служител св.Паунов сигнал за спиране със стоп палка не се подчинил. Водачът е спрян по-късно след проследяването му от полицейския автомобил.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи за компетентност на наказващия орган, липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, доказаност на деянията и законосъобразност на наложените за тях административни наказания. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

Съдът е изпълнил задълженията по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, т.к. е събрал относими, допустими и достоверни доказателства за разкриване на обективната истина по спора. От така събраните доказателства е формирал правилни изводи за редовност на проведената административнонаказателна процедура по издаване на НП, доказаност на деянията и спазване на правилата на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН при определяне на административните наказания.

Съответен на писмените и гласни доказателствени средства е извода на съда за съставомерност на поведението на дееца по посочените в НП състави на административни нарушения. Правилно са преценени като достоверни показанията на Св.П в качеството на свидетел-очевидец на нарушенията, който е потвърдил описаната в АУАН фактическата обстановка, пренесена в съдържанието на НП и е вярна преценката за необорената в рамките на съдебното производство пред районния съд презумтивната доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Неправилното изпреварване при наличие на забранителен пътен знак и подобна пътна маркировка покрива санкционния състав на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП като наложеното за деянието административно наказание „глоба“ е в абсолютния законов размер. Отказът на дееца да изпълни ясно и своевременно даденото нареждане на контролния орган да спре на указаното място покрива санкционния състав по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като наложените в кумулативен порядък административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ в среден размер покриват критериите по чл.27, ал.1-3 от ЗАНН при превес на отегчаващи вината на дееца обстоятелства /явно изразено поведение на неподчинение и продължителното преследване от полицейския автомобил/, поради което са справедливи. Деецът е имал качеството на „водач“ на МПС съгласно легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП.

Неоснователно е касационното възражение в жалбата за изтекла изпълнителска давност. Давността за изпълнение на административните наказания е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежния орган на публичното право проявява пасивност по отношение правомощието си да приложи административнонаказателна репресия спрямо извършителя на административните нарушения /вж. ТР №2/12.04.2017г. на ВАС по т.д.№3/2016г., ОСС, I и II колегия/. Правната уредба на давността за изпълнение на наказанията е в чл.82 от ЗАНН, приложим по делегацията от чл.189, ал.14 от ЗДвП. Съгласно чл.82, ал.1, б.“а“ и б.„б“ от ЗАНН за наказанието „глоба“ давността е 2 години, а за наказанието „лишаване от право да се упражнява МПС“ - 6 месеца. Нормата на чл.82, ал.2 от ЗАНН сочи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. По см. на чл.64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани в законния срок или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. В настоящият случай не е налице нито една от посочените хипотези за окончателност на издаденото срещу Л. НП. Това НП е обжалвано от дееца в съда, но липсват влязъл в сила съдебен акт по делото. Изводът от изложеното е, че изпълнителската давност за наложените наказания все още не е започнала да тече. Връчването на НП на адресата 2 години след неговото издаване дава право на Л. да го оспори пред съда в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но няма за правна последица изтичане на изпълнителската давност за наложените наказания.

 По посочените правни доводи решението на районния е правилно и ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №219/20.04.2017г. по а.н.д. №1741/2016г. на ДРС.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.