Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 260

                                                 гр.Кюстендил, 03.10.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                       НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД №213  по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

            Предявена е касационна жалба от Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/- Кюстендил, чрез процесуалния пълномощник юк М.И., срещу решение на Кюстендилския районен съд от 12.08.2017год по НАХД 401/2015г., с което е отменено Наказателно постановление № РД-20-106-6/20.04.2015г., издадено от директора на РЗОК – Кюстендил. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. Оспорват се решаващите изводи на въззивната инстанция за това, че след отмяната на чл.105а от ЗЗО с изменението на закона, обн. в ДВ бр.48/27.06.2015г.,   за релевираните деяния  е отпаднала  административнонаказателната отговорност и същите не са ненаказуеми. Твърденията са, че със законодателната промяна съставите на нарушения по чл. 105а не са отпаднали като такива, а са инкорпорирани в разпоредбите на чл. 106, ал. 3 и 4 от ЗЗО. Допълнително се сочи приложимост на правилото по §45, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЗО. По същество касаторът счита административните нарушения за доказани от събраните по делото писмени доказателства. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение “Д-р Н.В.“ АД – гр.Кюстендил, оспорва касационната жалба. Представляван от адв. Д.Д., развива съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, като акцентира на законодателната промяна, изразяваща се в отмяна санкционната разпоредба на чл. 105а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.

            Прокурорът от Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.                                                                                              Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :                   

            Касационна жалба е допустима, като подадена от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, в преклузивния 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество,  касационната жалба се приема за частично основателна поради следното:

            Предмет на касационно оспорване е решение на КРС № 265 от 12.05.2017г. по НАХД № 401/2015г., с което е отменено Наказателно постановление № РД-20-106-6/20.04.2015г., издадено от директора на РЗОК – Кюстендил. С отмененото НП на М. „Д.Н.В.“ АД *** на основание чл.105а, ал.3 от ЗЗО са наложени имуществени санкция в размер  по 200,00лв.  всяка, за осемнадесет нарушения по чл.55, ал.2, т.2 и т.3  от ЗЗО  вр.  с чл.183, чл.178, ал.1, т.1 , чл.189, т.6, б. „а“  и  б.“б“, както и  Приложение №16 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015година.

            За да наложи санкциите АНО е приел следното:  по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7           , 17 и 18 от НП -  че  са нарушени изискванията на чл.178, ал.1, т.1 , чл.189, т.6, б. „а“   от НРД за 2015г. и  на Приложение №16 в частта по КП №№ 61, 91 и 183,  като изпълнителят на болнична помощ не е приложил утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничната пътека – не са спазени индикациите за хоспитализация, заложени в алгоритъма на КП №№ 61, 91 и 183  /липсва корелация между описаните  в ИЗ анамнестични  и обективни данни и резултатите от извършените по време на болничния престой  параклинични и образни изследвания/ - хоспитализирани  са лица, за които липсват индикации за хоспитализация, предвидени в клиничните пътеки;  по т.8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 от НП – че са нарушени изискванията на чл.178, ал.1, т.1 , чл.189, т.6, б. „б“   от НРД за 2015г.  и  на Приложение №16 в частта по КП №149, като изпълнителят на болнична помощ не е приложил утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничната пътека – не е спазил диагностично-лечебния алгоритъм на КП, а именно не е назначена предвидената в КП антибиотична терапия.                   

             В първоинстанционното съдебно производство са събрани като доказателства цитираните в наказателното постановление истории на заболяване на 18 пациенти, ведно с цялата медицинска документация към тях. Събрани са и гласни доказателствени средства в лицето на актосъставителя и свидетеля по акта.  Съдът е приел експертни заключения по назначените съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещите  лица – д-р Д.С.П.– пулмолог;  д-р М.А.Т.– специалист АГ и д-р Р.П.К.-Л.– специалист „Нефрология“, които настоящата инстанция ще коментира по – долу в изложението си по съществото на спора.                    

Въз основа на събраните доказателства, районният  съд е приел, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН, а по същество – че  съобразно медицинските експертизи са доказани само нарушенията по  т.7 и по т.17 от НП, а  останалите нарушения са недоказани. Формираният краен правен извод  за незаконосъобразност на НП въззивният съд е обосновал с приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като санкционната норма  по чл.105а от ЗЗО е отменена с изм. на ЗЗО, обн. в ДВ бр.48/27.06.2015г., поради което наказуемостта за сочените деяния е отпаднала.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, обосновава следното:

            Касационната инстанция счита за неправилни решаващите съображения на районния съд  за отмяна на оспореното НП поради  това, че след отмяната на чл.105а от ЗЗО  за релевираните деяния  е отпаднала  административнонаказателната отговорност и същите  са ненаказуеми.  Правните си изводи в изложения смисъл, настоящият състав на административния съд основава на анализ на нормативната уредба за условията и реда за оказване на болнична помощ по НРД за медицинските дейности за 2015г. и разпоредбите на ЗЗО, действали към момента на  извършване на описаните деяния и  на издаване на процесното НП, както и към момента на постановяване на въззивния съдебен акт. Доводите в оспореното решение в частта  за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН  и  за отпадане на наказуемостта по чл.105а от ЗЗО с отмяната му, са неправилни.  Действително разпоредбата на чл.105а от ЗЗО е отменена със ЗИД на ЗЗО, обн. в ДВ бр.48/27.06.2015г.  Същевременно, със същия закон  е изменена и допълнена  разпоредбата на чл.106 от ЗЗО , а именно: според старата редакция на чл.106, ал.3  се предвижда ангажиране на административнонаказателна  отговорност за нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му извън случаите по ал.1 и 2, чл.103, чл. 104, 105а - 105ж и глава трета, а според  новата редакция на  чл.106, ал.3  се предвижда ангажиране на административнонаказателна  отговорност за нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му извън случаите по ал.1 и 2, чл.103, чл.104, чл.105д и 105е и глава трета, като  новата ал.4  на чл.106 визира случаите когато субект на нарушенията по ал.3  е юридическо лице или едноличен търговец.

            Сравнителният анализ на относимите правни норми, включително  чрез способа на историческото тълкуване,  сочи,  че отговорността при нарушаване условията и реда за оказване на медицинска помощ,  определени  в  НРД не е отпаднала. Със законодателната промяна съставите на нарушения по чл. 105а не са отпаднали като такива,  а са инкорпорирани в разпоредбите на чл. 106, ал. 3 и 4 от ЗЗО. Въззивният съд неоснователно е отрекъл съставомерността и наказуемостта на релевираните в НП деяния с доводи за това, че лицата, оправомощени  да съставят актове  и да издават наказателни постановления в хипотезите на чл.105а /отм./ и на чл.106 от ЗЗО, са различни. Горното обстоятелство е без значение за съставомерността на деянията. Същото е  съществено при проверката за процесуалноправна законосъобразност на процесното наказателно постановление, която проверка следва да се извърши съгласно правилата действали в хода на административнонаказателното производство. В този аспект, доводите на КРС за липса на процесуални нарушения, както и в частта относно процесуалния  характер на разпоредбата на §45 от ЗИД на ЗЗО, са правилни.

             Следователно настъпилата законодателна промяна не предвижда отпадане на нарушенията като такива. От друга страна предвидените санкции по чл.106, ал. 4 от ЗЗО,  която е относимата към случая разпоредба, са в завишен размер и  нормата не е по-благоприятна по см. на чл.3, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл е приложима  не  хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, както е приел КРС, а  на чл.3, ал.1 от ЗАНН, според която за административното нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му.  Поради това следва приложението на чл. 105а, ал. 3 от ЗЗО, по която е извършено санкционирането в разглежданата хипотеза. Обратните правни изводи в оспореното решение,  с които е отменено изцяло НП, се приемат за необосновани и незаконосъобразни. Същите са резултат от ограничително тълкуване на релевантните нормативни разпоредби с игнориране на връзките помежду им и без анализ на законодателните промени, вкл. на съставите на административните нарушения.  Следва отмяна на  оспореното решение като неправилно и произнасяне по реда на чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН.

            Отричайки законосъобразността и правилността на посочените съображения  на въззивния съд за цялостна отмяна на наказателното постановление, касационната инстанция е задължена да провери и останалите доводи за доказаност, респ. недоказаност на релевираните административни нарушения и да се произнесе по съществото на спора. В този аспект следва да се посочи, че  в оспорения съдебен акт се съдържат макар и лаконични мотиви за недоказаност на деянията с изключение на тези по т.7 и по т.17 от НП. Преценката им  изисква цялостен анализ на събраните по делото доказателства, вкл.  на писмените доказателства в приложените към преписката истории на заболяванията и на медицинските експертизи, като съображенията си съда излага поотделно  за всяка група нарушения и по видове клинични пътеки, както следва:

Административнонаказателната отговорност на лечебното заведение по т.1, 2, 3 и 4  от НП е ангажирана за това, че в процеса на диагностика и лечение на четирима пациенти  по КП №61 „Остър и обострен хроничен пиелонефрит“  са нарушени изискванията на чл.178, ал.1, т.1, чл.189, т.6, б. „а“   от НРД за 2015г.  и  на Приложение №16 в частта по КП № 61,  като изпълнителят на болнична помощ не е приложил утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничната пътека – не са спазени индикациите за хоспитализация, заложени в алгоритъма на КП  /липсва корелация между описаните  в ИЗ анамнестични  и обективни данни и резултатите от извършените по време на болничния престой  параклинични и образни изследвания/. АНО приема, че са хоспитализирани   лица, за които липсват индикации за хоспитализация /минимум три индикация/, предвидени в клиничната пътека. Кредитирайки заключението на вещото лице д-р Р.П.К.-Л.– специалист „Нефрология“, както и  при съпоставка на същото с медицинската документация за четиримата пациенти, касационният съд счита, че не е налице релевираното  административно нарушение по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО във вр.с чл.183, чл.178, ал.1, т.1, чл.189, т.6, б.“а“ от НРД за медицинските дейности за 2015г. и Приложение №16. От анализа на посочените доказателствени  средства се установява, че  по отношение на пациентите по т.1- т.4, вкл.  от НП, са констатирани индикации за хоспитализация по клинична пътека №61, както следва: при пациента по т.1 – в резултат на проведени преглед,  лабораторни изследвания, колоноскопия и фиброгастроскопия са установени болки в корема и в бъбречните ложета, отпадналост с анемичен синдром, често уриниране и левкоцитурия, еритроцитурия и протеинурия, които са  индикации за хоспитализация по КП; при пациента по т.2 – в резултат на проведени преглед,  лабораторни изследвания и  ехография са установени болки в бъбреците, често уриниране с парене и положително сукусио реналис, които са  индикации за хоспитализация по КП; при пациента по т.3 – в резултат на проведени преглед,  лабораторни изследвания,  ехография  и консултации с гинеколог са установени болки в кръста, положително сукусио реналис и дизурични оплаквания, които са  индикации за хоспитализация по КП; при пациента по т.4 – в резултат на проведени преглед, лабораторни изследвания и ехография са установени болки в областта на бъбреците, прояви на фебрилно-интоксимационен синдром и  положително сукусио реналис, които са  индикации за хоспитализация по КП. Съвкупната преценка на установените факти и обстоятелства относно проведения процес на диагностика и лечение на пациентите налага извода за приложение на утвърдените начини на действие, съобразно указанията за клинично поведение в КП №61, а именно че са спазени индикациите за хоспитализация, заложени в съответния алгоритъм. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че субективните оплаквания на пациентите са приети от ИБП като индикации за тяхното хоспитализиране. Както се посочи, преценката за необходимостта от хоспитализиране е извършена въз основа на проведени клинични, лабораторни и образни изследвания, надлежно описани в заключението на в.л. д-р К.-Л.. Изводите са, че  липсва съставомерно деяние  и издаденото НП в частта по т.1-т.4 включително, е незаконосъобразно.  Доколкото същото е отменено от КРС, макар и по други съображения, то в тази част оспореното решение следва да се остави в сила.

Административнонаказателната отговорност на лечебното заведение по т.5, 6, 7 и 17 от НП е ангажирана за това, че в процеса на диагностика и лечение на четирима пациенти  по КП №91 „Бронхопневмония и бонхиолит при лица над 18 годишна възраст“  са нарушени изискванията на чл.178, ал.1, т.1 , чл.189, т.6, б. „а“   от НРД за 2015г.  и  на Приложение №16 в частта по КП № 91,  като изпълнителят на болнична помощ не е приложил утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничната пътека – не са спазени индикациите за хоспитализация, заложени в алгоритъма на КП  /липсва корелация между описаните  в ИЗ анамнестични  и обективни данни и резултатите от извършените по време на болничния престой  параклинични и образни изследвания/. АНО приема, че са  хоспитализирани  лица, за които липсват индикации за хоспитализация /минимум три индикация/, предвидени в клиничната пътека. Кредитирайки заключението на вещото лице д-р Д.С.П.– Николова - специалист пулмолог, както и  при съпоставка на същото с медицинската документация за четиримата пациенти, касационният съд счита за недоказано  административното нарушение по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО във вр.с чл.183, чл.178, ал.1, т.1, чл.189, т.6, б.“а“ от НРД за медицинските дейности за 2015г. и Приложение №16, в частта по т.5 и т.6 от НП, съотв. счита за доказано релевираното административно нарушение в частта по т.7 и т.17 от НП.  От анализа на посочените доказателствени  средства се установява, че  по отношение на пациентите по т.5 и т.6 от НП, са констатирани индикации за хоспитализация по клинична пътека №91, както следва: при пациента по т.5 – в резултат на проведени преглед, лабораторни изследвания и рентгенография на бял дроб и сърце са установени астма, дихателна недостатъчност /парциално налягане на кислорода под 60мм живак и сатурация под 90%/, новооткрит захарен диабет, възпалителни интерстициални промени в белия дроб, които сочат на средно тежка пневмония и са  индикации за хоспитализация по КП;  при пациента по т.6 – в резултат на проведени преглед,  лабораторни изследвания и рентгенография на бял дроб са установени инфилтративни пневмонични промени в среден и долен белодробен дял, които сочат на десностранна пневмония и са  индикации за хоспитализация по КП. Горните факти и доказателства относно проведения процес на диагностика и лечение на пациентите налага извода за приложение на утвърдените начини на действие, съобразно указанията за клинично поведение в КП №91, а именно че са спазени индикациите за хоспитализация, заложени в съответния алгоритъм. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че субективните оплаквания на пациентите са приети от ИБП като индикации за тяхното хоспитализиране. Както се посочи, преценката за необходимостта от хоспитализиране е извършена въз основа на проведени клинични, лабораторни и образни  изследвани, надлежно описани в заключението на в.л. д-р П.-Н.. Изводите са, че  липсва съставомерно деяние  и издаденото НП в частта по т.5 и т.6 е незаконосъобразно.  Доколкото същото е отменено от КРС, макар и по други съображения, то в тази част оспореното решение следва да се остави в сила.

Обратни  на горните са изводите по отношение  законосъобразността на  НП в частта по т.7 и т.17.  В съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р П.-Н. се съдържат констатации за отсъствие на индикации за хоспитализация по КП №91 на пациентите по т.7 и т.17 от НП. От проверката на документите към ИЗ на същите, съдебния експерт установява, че предвид отразените клинични симптоми, физикална находка и параклиника, няма данни за инфилтративно пневмонични промени в белия дроб и данни за пневмония, т.е.  ИБП не е спазил индикациите за хоспитализация, заложени в алгоритъма на КП №91, с което не е приложил утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничната пътека.  Доказано е предявеното административно нарушение по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО във вр.с чл.183, чл.178, ал.1, т.1, чл.189, т.6, б.“а“ от НРД за медицинските дейности за 2015г. и Приложение №16 и оспореното НП в частта по т.7 и т.17 е законосъобразно. Като го е отменил КРС е постановил неправилно решение, което касационната инстанция отменя и произнасяйки се по същество при усл. на чл.222, ал.1 от АПК  потвърждава НП в посочената му  част.

   На следващо място, административнонаказателната отговорност на лечебното заведение  по т.8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 от НП е ангажирана за това, че  същото като изпълнител на болнична помощ в процеса на диагностика и лечение на пациенти по КП №149 „Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменение или инвазивно изследване на женските полови органи“, не е приложил утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничната пътека – не е спазил диагностично-лечебния алгоритъм на КП №149, а именно не е назначена предвидената  в КП  антибиотична терапия, с което са нарушени изискванията на чл.178, ал.1, т.1 , чл.189, т.6, б. „б“   от НРД за 2015г.  и  на Приложение №16. Кредитирайки заключението на вещото лице д-р М.А.Т.- специалист по АГ, ведно с обясненията му в съдебното заседание на 05.04.2017год., както и  при съпоставка на същото с медицинската документация за деветимата пациенти, касационният съд счита за доказано  административното  нарушение по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО  във вр.с чл.183, чл.178, ал.1, т.1, чл.189, т.6, б.“б“ от НРД за медицинските дейности за 2015г. и Приложение №16.  От анализа на посочените доказателствени  средства се установява, че  по отношение на пациентите по т.8-16, вкл., са извършени оперативни интервенции, като при болничното лечение не е проведена антибиотична профилактика,  а при изписването  са им  дадени рецепти за антибиотик „Доксициклин“. Следва да се посочи, че предмет на експертизата на д-рТ.са приложените документи към ИЗ на пациентите по т.8, 10, 11, 12, 4, 15 и 16 от НП, респ. констатациите на експертка са по отношение на описаните пациенти. За пациентите по т.9 и т.13 от НП, съдът анализира медицинската документация към ИЗ, като фактическите констатации са идентични, т.е. при болничното лечение  не е прилагана антибиотична терапия.  Горните факти  и доказателства относно проведения процес на диагностика и лечение на пациентите  по т.8-т.16 от НП, включително, обосновават изводи за неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм на КП №149, с което ИБП не е приложил утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничната пътека. Последната изрично предвижда в частта „Фармакотерапия“ към диагностично-лечебния алгоритъм, че при оперираните се провежда перорална антибиотична профилактика.  Горното сочи, че алгоритъма на клиничната пътека не е изпълнен без провеждането на антибиотична терапия при болничния престой на пациентите, респ. констатираният пропуск не може да бъде преодолян чрез предписаното впоследствие, при изписването на пациентите, лечение с антибиотик, каквито неоснователни доводи поддържа  нарушителя.  Доказано е предявеното административно нарушение по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО във вр.с чл.183, чл.178, ал.1, т.1, чл.189, т.6, б.“б“ от НРД за медицинските дейности за 2015г. и Приложение №16 и оспореното НП в частта по т.8 - т.16, вкл.  е законосъобразно. Като го е отменил КРС е постановил неправилно решение, което касационната инстанция отменя и произнасяйки се по същество при усл. на чл.222, ал.1 от АПК  потвърждава НП в посочената му  част.

На последно място, административнонаказателната отговорност на лечебното заведение по т.18 от НП е ангажирана за това, че в процеса на диагностика и лечение на пациент  по КП №183 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“  са нарушени изискванията на чл.178, ал.1, т.1 , чл.189, т.6, б. „а“   от НРД за 2015г.  и  на Приложение №16 в частта по КП №183,  като изпълнителят на болнична помощ не е приложил утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничната пътека – не са спазени индикациите за хоспитализация, заложени в алгоритъма на КП  /липсва корелация между описаните  в ИЗ анамнестични  и обективни данни и резултатите от извършените по време на болничния престой  параклинични и образни изследвания/. АНО е приел, с оглед окончателната диагноза „субилеус“, че е хоспитализирано  лице, за което липсват индикации за хоспитализация /минимум три индикация/, предвидени в клиничната пътека. Горните констатации се основават на данните в документите към ИЗ. Установява се, че локалният статус на пациента при постъпването е за корем леко балониран, дифузно болезнен с перисталтика и отрицателен блумберг, както и че получените клинични резултати   са за  референтни стойности на ПКК; че ехографията сочи на черен дроб с хипарехогенна зона, а останалите коремни органи са без особености; че рентгенографското изследване на корем показва единична ХАС в коремната област, без свободен газ в диафрагмалния купел. Анализирайки описаните резултати, АНО счита, че липсва корелация между описаните  в ИЗ анамнестични  и обективни данни и резултатите от извършените по време на болничния престой  параклинични и образни изследвания, т.е.  че ИБП не е спазил индикациите за хоспитализация, заложени в алгоритъма на КП №183, с което не е приложил утвърдените начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничната пътека. Нарушителят е възразил срещу горната констатация, но не е ангажирал доказателства в подкрепа на защитната си теза, поради което релевираните доводи се явяват неоснователни. Доказано е предявеното административно нарушение по чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО във вр.с чл.183, чл.178, ал.1, т.1, чл.189, т.6, б.“а“ от НРД за медицинските дейности за 2015г. и Приложение №16 и оспореното НП в частта по т.18 е законосъобразно. Като го е отменил КРС е постановил неправилно решение, което касационната инстанция отменя и произнасяйки се по същество при усл. на чл.222, ал.1 от АПК  потвърждава НП в посочената му  част.

Обобщавайки гореизложеното, касационният съд  отменя решението на КРС в частта, с която е отменено НП по т.7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 поради наличие на отменителните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и се произнася по същество като потвърждава наказателното постановлението в тази част.  В частта, с която е отменено оспореното НП по т.1, 2, 3, 4, 5 и 6, въззивното решение е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила.

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административният съд

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

           

            ОТМЕНЯ  решение №265 от 12.05.2017г. на Кюстендилския районен съд по НАХД №401/2015г. в частта, с която е отменено  Наказателно постановление № РД-20-106-6/20.04.2015г.,  издадено от директора на РЗОК – Кюстендил в частта по т.7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18  и вместо него постановява:

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-20-106-6/20.04.2015г.,  издадено от директора на РЗОК – Кюстендил, в частта, с която на  Многопрофилна болница за активно лечение  “Д-р Н.В.” АД - гр.Кюстендил,  на основание чл. 105а, ал. 3 /отм./ от  ЗЗО,  са наложени имуществени санкции по 200 лева  по т.7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18  за нарушения по чл.55, ал.2, т.2 и т.3  от ЗЗО  вр.  с чл.183, чл.178, ал.1, т.1 , чл.189, т.6, б. „а“  и  б.“б“, както и  Приложение №16 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015година.

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение №265 от 12.05.2017г. на Кюстендилския районен съд по НАХД №401/2015г.  в частта, с която е отменено  Наказателно постановление № РД-20-106-6/20.04.2015г.,  издадено от директора на РЗОК – Кюстендил,  в частта, с която на  Многопрофилна болница за активно лечение  “Д-р Н.В.” АД - гр.Кюстендил,  на основание чл. 105а, ал. 3 /отм./ от  ЗЗО,  са наложени имуществени санкции по 200 лева  по т.1, 2, 3, 4, 5 и 6 за нарушения по чл.55, ал.2, т.2 и т.3  от ЗЗО  вр.  с чл.183, чл.178, ал.1, т.1 , чл.189, т.6, б. „а“  и  б.“б“, както и  Приложение №16 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015година.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните  чрез изпращане на преписи.

 

                                                                                 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                                  

                                                                                                                      2.