Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 247

гр.Кюстендил, 20.09.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                  НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №216/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

             Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            „ТЕЦ – БОБОВ ДОЛ“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** обжалва решение №237/03.05.2017г. на ДРС, постановено по АНД №11/2017г., с което е потвърдено НП №33-А-24/09.12.2016г. на директора на РИОСВ - Перник. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на НП.

            Ответникът не се представлява и не изразява становище по жалбата.     

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №237/03.05.2017г. на ДРС, постановено по АНД №11/2017г. Със същото е потвърдено НП №33-А-24/09.12.2016г. на директора на РИОСВ – Перник, с което на „Т.Б.д.“ ЕАД *** е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. на основание чл.138, ал.3, т.7 от ЗУО.

             Дупнишкият районен съд е формирал правен извод за законосъобразност на НП, като издадено от компетентен орган, при спазване правилата на ЗАНН и поради доказаност на извършеното нарушение. 

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС.

Производството пред районния съд е започнало по жалба на „Т.Б.д.“ ЕАД ***-А-24/09.12.2016г. на директора на РИОСВ – Перник. Прието е, че на 01.05.2016г. на площадка на депо за неопасни производствени отпадъци – сгуроотвал „Каменик“, находящ се в с.Каменик, общ.Бобошево, „Т.Б.д.“ ЕАД като оператор на депо, е допуснало депонирането на забранени за депониране отпадъци. Дружеството е депонирало във втора клетка на съоръжението смесен поток от производствени отпадъци, въпреки че срокът, до който това право е съществувало, съгласно т.9 от таблица на Приложение №5 към §20 от ПЗР ЗУО, е бил до 31.12.2014г.

             След анализ на доказателствените средства, събрани във въззивното производство, КАС намира за правилна преценката на районния съд за законосъобразност на постановлението. Споделя се извода на ДРС за липса на допуснати съществени процесуални нарушения. И в АУАН, и в НП са изложени съставомерните факти и обстоятелства, с оглед извършената проверка и констатациите от нея, достатъчно ясно и безпротиворечиво е описано административното нарушение с обективните и субективните му елементи. Правилно е прието от районния съд, че дата на нарушението е сочената такава – 01.-05.2016г. Дадената правна квалификация на нарушението е правилна, същото е скрепено със съответната му санкционна норма. В този смисъл съдът приема, не е допуснато съществено процесуално нарушение в смисъла, посочен в жалбата.

Преценявайки събрания доказателствен материал КАС намира за обосновано решението на ДРС и досежно доказаността на нарушението от обективна и субективна страна. Анализът на писмените и гласните доказателства, отнесена към разпоредбата на чл.138, ал.3, т.7 от ЗУО, обуславя извода за безспорна установеност на административното нарушение. Писмените доказателствени средства доказват осъществяване на изпълнителното деяние „депониране на забранени за депониране отпадъци“, доколкото съгласно §20 от ПЗР ЗУО разпоредбата на чл.138, ал.3, т.7 от ЗУО се прилага след изтичането на определените за съоръженията срокове, предвидени в Приложение №5. А според т.9 от последното срокът, до който това право е съществувало за „Т.Б.д.“ ЕАД ***, е бил 31.12.2014г. Депонирайки смесен поток от производствени отпадъци след тази дата в сгуроотвал „Каменик“, дружеството е осъществило от обективна страна състава на соченото административно нарушение. Ирелевантни за отговорността на дружеството са обстоятелствата, свързани с реализиран или не капацитет на депото; с провеждането или не на процедурите за привеждане на депото в съответствие с екологичното законодателство; със закриване на депото. Визираните възражения в касационната жалба в този аспект са неоснователни, тъй като законодателят не въвежда допълнителни критерии, изпълнението на които да води до удължаване на срока по Приложение №5 или до изключване приложението на чл.138, ал.3, т.7 от ЗУО.  Районният съд аргументирано и всестранно е обсъдил както писмените доказателства, така и гласните, като КАС напълно споделя изводите му в тази насока и не счита за нужно до ги преповтаря. НП е законосъобразно, тъй като с него е санкционирано установено по категоричен начин административно нарушение по ЗУО.

Като е достигнал до идентичен краен правен резултат въззивния съд е постановил правилно и обосновано решение, което ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на касационните отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК.

              Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

              ОСТАВЯ В СИЛА решение №237/03.05.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №11/2017г.

              Решението е окончателно.           

                                                            

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

                                                 ЧЛЕНОВЕ: