Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 06.11.

 

307

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ

           

На шести октомври, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                         НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

С участието на секретаря Лидия Стоилова

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 219/2017г. по описа И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :       

            М.Г.С. ***, чрез процесуалния си пълномощник адв. Ю.Д., е предявил касационна жалба срещу решение № 297/29.05.2017г. по н.а.х.д. № 1173 по описа на Дупнишкия районен съд за 2016г., с което е потвърдено наказателно постановление № 509/21.07.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил. Оплакванията са за пороци на първоинстанционното съдебно решение, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 Наказателно – процесуалния кодекс /НПК/ по препр. от чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, изразяващо се в неправилната преценка на районния съд, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и неправилност на решаващите мотиви за доказаност на нарушението. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

            Ответникът – Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Дупнишкия районен съд  № 297/29.05.2017г. по н.а.х.д. № 1173 по описа съд за 2016г., с което е потвърдено наказателно постановление № 509/21.07.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил С обжалваното пред районния съд наказателно постановление на М.Г.С. *** са наложени две административни наказания “глоба” в размер по 500 лева, както следва: - на основание чл. 257, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/; - на основание чл. 264, ал. 1 ЗМВР. В АУАН и наказателното постановление са изложени обстоятелствата, че на 17.07.2016г., около 04, 35 часа на подробно описано място в гр. Дупница, област Кюстендил, лицето не се е подчинило на надлежно отправено му устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да представи документ за самоличност. Посочени са и обстоятелствата, че лицето е заявило на полицейските органи, че не са „никои“ /цитат/, за да му искат документи и е започнало да сипе закани и обиди по отношение на тях. Повторно на лицето е било отправено полицейско разпореждане да престане с обидите и заплахите, но това не го накарало с преустанови описаното поведение. Напротив, С. се нахвърлил срещу служителите на полицията със заплахи за физическа саморазправа. Посочено е, че последното е наложило употреба на физическа сила и помощни средства. Посочено е, че с описаните действия лицето съзнателно е пречило на служителите на полицията да изпълняват задължения по служба. Описаното поведение е квалифицирано по горецитираните разпоредби като две административни нарушения и съответно е санкционирано.

            В първоинстанционното съдебно производство са приети като доказателства съдържащите се такива в административнонаказателната преписка. Събрани са и гласни доказателствени средства в лицето на актосъставителя и свидетеля по АУАН.

            За да постанови изложения по-горе резултат, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество, че е доказано извършване на релевираните административни нарушения. Приел е, че размерът на наложените наказания е законосъобразно определен при отчитане критериите по чл. 27 от ЗАНН и напълно съответства на тежестта на нарушенията. Така мотивиран, районният съд е потвърдил НП.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Дупнишкият районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Административният съд счита следното:

            Решаващите мотиви на районния съд относно нарушението, респективно правната квалификация и наложеното наказание на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, е правилна. В частта относно това нарушение в АУАН и НП е налице пълно, точно и ясно описание на релевантните обстоятелства, съответстваща на същите правна квалификация, законосъобразно определяне на максималния размер на предвиденото в разпоредбата наказание. Преценката на районния съд в този смисъл изцяло се споделя от настоящата инстанция. Обосновани от обстоятелствата и доказателствата по делото и основани на закона са изводите на съда за липса на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство в разглежданата част на наказателното постановление, включително относно съдържанието на последното и предхождащия го АУАН, за съответстваща правна квалификация и доказаност на нарушението. Оплакванията в обратен смисъл са изцяло неоснователни. С разглежданата част на решението, с която районният съд е потвърдил наказателното постановление в частта на наложеното на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР наказание, не е осъществено соченото от касатора и служебно проверено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

            Неправилно е решението в останалата му част. При изложение на обстоятелствата по АУАН и НП липсва сочене на факти в какво конкретно се състои релевираното изпълнително деяние по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР – пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Напълно неясно е с кои от описаните свои действия и бездействия наказаното лице е попречило на полицейските органи да осъществят свои функции. Не са наведени и обстоятелства кои функции по приложимия закон са имали намерение да осъществят полицейските органи, респективно в каква насока и за осъществяването на кое тяхно правомощие лицето е попречило. От друга страна, от текста на АУАН и наказателното постановление пряко следва извод за това, че полицейските органи в разглежданата хипотеза са осъществили пълноценно функциите си по ЗМВР, включително и при наложила се употреба на помощни средства и физическа сила. Това съдържание на АУАН и НП от една страна и липсата на твърдения за горепосочените обстоятелства от друга страна, съставлява липса на яснота в административнонаказателното обвинение и съществено процесуално нарушение. По същество - пряко сочи неосъществено административно нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Решаващата преценка на районния съд в обратен смисъл е осъществила касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК в тази част на съдебното решение. Следва отмяната му и решаване на делото по същество /чл. 222, ал. 1 АПК по препр. от чл. 63, ал. 1 ЗАНН/ с отмяна на наказателното постановление в частта на наложеното наказание по чл. 264, ал. 1 ЗМВР. 

 

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1, чл. 218 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД                    

 

            РЕШИ :

           

            ОТМЕНЯ решение на Дупнишкия районен съд № 297/29.05.2017г. по н.а.х.д. № 1173 по описа за 2016г., в частта с която е потвърдено наказателно постановление № 509/21.07.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил, в частта на наложеното с последното административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР и вместо него

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 509/21.07.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил, в частта на наложеното на М.Г.С. с ЕГН – ********** ***, на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.  

           

            Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                                                      2.