Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 227

                                             гр.Кюстендил, 20.07.2017год.

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на четиринадесети юли  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                       НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №225 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

            Предявена е касационна жалба от Комисия за защита на потребителите, чрез процесуален пълномощник адв. А. К., срещу решение на Дупнишкия районен съд №235 от 02.05.2017г. по НАХД №58/2017г., с което е отменено Наказателно постановление №К-14962 от 19.09.2016г., издадено от гл. директор на ГД “Контрол на пазара“ при КЗП.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. Счита се, че в нарушение на закона и необоснована от доказателствата по делото е преценката на първата съдебна инстанция, че са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието на АУАН и на НП. Твърденията са, че релевираното деяние е описано ясно и конкретно, вкл. датата и мястото на извършването му. Навеждат се  доводи и за доказаност на  административното нарушение. Иска се отмяна на въззивното решение  и произнасяне по същество с  потвърждаване на наказателното постановление.                       

            Ответникът по касационната жалба – „Т.Б.“ ЕАД-гр.София, представлявано от пълномощника адв. К., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита се, че решението на въззивния съд е неправилно.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

            Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна в първоинстанционното производство срещу подлежащо на касационен контрол съдебно решение, което е неблагоприятно за нея. Спазен е преклузивният 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК.  Касационното оспорване отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

            Предмет на касационно обжалване  е решение на ДРС от 02.05.2017г. по НАХД №58/2017г., с което е отменено Наказателно постановление № К –14962 /19.09.2016г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите. С отмененото наказателно постановление на осн. чл. 222а от ЗЗП, на “Т.Б.“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева за нарушение на чл. 113, ал. 1 от с.з. В съставения АУАН №К – 14962  от 10.06.2016г.  и  в наказателното постановление са изложени обстоятелствата, че в КЗП е постъпила жалба с вх. №С-03-1583/23.03.2016г. от лицето Г. В. Г. с оплакване, че му е отказано гаранционно обслужване на описан мобилен апарат, закупен от дружеството на 07.06.2014г. Изложено е, че по повод постъпилата жалба служители на КЗП на 25.03.2016г. са извършили проверка в магазин на дружеството, находящ се в гр. Дупница, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол от същата дата. При проверката е установено, че рекламацията на потребителя Г.  за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба е подадена, приета и заведена в регистъра за рекламации  на 17.03.2016г. Посочено е, че на клиента е издаден сервизен протокол със следното описание на повредата „не отчита СИМ картата, изгорели пиксели по дисплея и лошо чуване от отсрещната страна“, както и с описание на състоянието на телефона при приемането, а именно „няма особени белези на телефона, драскотини“. При проверката на 25.03.2016г. е констатирано, че телефонът не е приведен в съответствие с договора за продажба, а е върнат на потребителя с протокол за ремонт от 23.03.2016г., с който е отказано гаранционно обслужване на апарата и същото е прекратено поради „деформиран корпус, вследствие на което са дефектирали основна платка и преден панел на апарата“. За изясняване на фактическата обстановка е разпоредено на търговеца да представи становище по жалбата. Такова е представено с писмо от 07.04.2016г.,  в което се потвърждават обстоятелствата, че телефонът не е приведен в съответствие с договора за продажба, т.е. не е отремонтиран. Посочено е, че деформацията на корпуса не може да се установи при външния оглед на апарата  от лице без техническа компетентност, а са необходими специални знания и помощни технически средства, поради което горния дефект не е описан в протокола за приемане на рекламацията. 

            При изложените  обстоятелства  с наказателното постановление АНО приема, че търговецът “Т.Б.“ ЕАД не е изпълнил административното си задължение в случаите, в които стоката не съответства на договора за продажба, да я приведе в такова съответствие, което неизпълнение  продължава и до датата на проверката на 25.03.2016г., която е посочена за дата на извършване на нарушението,  т.е. телефонът на потребителя  не е отремонтиран и стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба. Посочено е, че с това е нарушена разпоредбата на ч. 113, ал. 1 от ЗЗП. Нарушението е квалифицирано по чл. 222а от ЗЗП и на това основание “Т.Б.“ ЕАД е санкционирано.                                                                                                           

            В производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд са събрани писмените доказателствени средства, съставляващи административнонаказателната преписка и са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които потвърждават описаните в същия обстоятелства.

            При  изложените обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на АУАН – липсва дата на нарушението, както и  описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено; че описание на нарушението съгласно изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН не съдържа и  издаденото НП. Развил е решаващи съображения въз основа разпоредбите на чл. 113, ал. 1 и 2 от ЗЗП, приемайки, че задължението за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба следва да бъде изпълнено в едномесечен срок от предявяване на рекламацията. Тъй като в разглеждания случай рекламацията е предявена на 17.03.2016г., а проверката, при която е констатирано нарушението, е на 25.03.2016г., т. е. преди изтичане на срока за изпълнение на задължението по чл. 113, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, районният съд е приел, че е неясно на какво основание в АУАН и в НП за  дата на извършване  на нарушението е приета 25.03.2016г. Решаващият извод е, че вследствие на горните пороци, предявеното обвинение е неясно, поради което  е накърнено   правото на защита на нарушителя.  По тези съображения е отменил наказателното постановление. Липсват  съображения по съществото на спора.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното съдебно решение, настоящият състав на Административния съд счита, че ДРС е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка относно посочените в жалбата пороци и съответствието на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон,  административният съд счита следното:

            Обжалваното решение е  неправилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  касационната инстанция го отменя и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Районният съд незаконосъобразно е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на АУАН и на НП, което е ограничило правото на защита на нарушителя. Изложените доводи са необосновани и неправилни.  Противно на приетото в оспореното решение, съдържанието на АУАН и на НП съответства на изискванията на чл.42,  т.4 , съотв. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е идентично описание на деянието със съставомерните му признаци в съдържателните части на АУАН и НП. За дата на извършване на нарушението е посочена датата 25.03.2016г., когато е извършена проверката при търговеца по повод жалбата на потребителя и когато е установен от контролния орган  отказа да се изпълни задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП.  Действително в АУАН и в НП са визирани и други дати, а именно 17.03.2016г., когато е предявена рекламацията; 23.03.2016г., когато  е съставен протокола за ремонт, с който е отказано /прекратено/ гаранционно обслужване на апарата.  Така ограничения времеви период не създава неяснота относно датата на извършване на нарушението, предвид  ясното и  посочване, а от друга страна   съответства на характера на съставомерното деяние - след връщане на стоката, т.е. след извършване на проверката за съответствие, отказът за привеждане в съответствие е съставомерен във всеки един момент. Не се споделя решаващата преценка на районния съд, че административното нарушение се явява довършено едва след изтичане на законоустановения срок за изпълнение на задължението за привеждане на стоката в съответствие с договора  по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Същият е относим към случаите, в които рекламацията е предявена, приета е като такава от търговеца и в рамките на същия срок – един месец, не е осъществено привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. Т.е. от страна на търговеца не е налице изрично заявен отказ от изпълнение на задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Разглежданият случай е различен. Налице е изричен отказ на търговеца да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Този отказ е материализиран в съответния протокол за ремонт и е доведен до знанието на потребителя. Въз основа на него е преустановено и действието на потребителската гаранция за стоката. За наличието му не се спори, а всички посочени от страните доказателства, включително и от санкционираното дружество утвърждават извода за отказа да се извърши ремонт по определени причини. Т.е. неизпълнението на задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП още към датата на съставяне на сервизния протокол е осъществено от търговеца и това е установено по несъмнен и категоричен начин както по преписката, така и впоследствие във въззивното съдебно производство. При това изрично изявяване на отказа стоката да се приведе в съответствие с договора за продажба, срокът по чл. 113, ал. 2 е ирелевантен. Като е приел обратното тълкуване на закона, ДРС е допуснал касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

             Неправилни и в противоречие със съдържанието на АУАН и на НП са съображенията в оспореното решение за липса на пълно  описание на нарушението и обстоятелствата, при неговото извършване. Обратно на изложеното от ДРС, касационната инстанция констатира пълно и точно описание на обстоятелствата по случая,  релевиращо всички елементи от състава на деянието. Констатира се посочване на стоката, датата на придобиването и, датата на предявената рекламация и документите, обективиращи резултатите от същата.  За нарушителя съществува яснота относно предявеното му административно обвинение, което е обезпечило процесуалната му възможност за адекватна защита. Изводите на районния съд в обратен смисъл  са необосновани от съдържанието на АУАН и НП и формирани в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348  ал. 1, т. 1 от НПК.  Оспореното решение следва да се отмени като неправилно. 

            От друга страна ДРС е решил делото по същество без да е изяснил спорните релевантни обстоятелства. Санкционираното дружество е навело във въззивното производство възражението, че липсата на съответствие на стоката с договора за продажба в разглеждания случай се дължи на характера на несъответствието. Твърдението е, че същото е причинено в резултат неправилна експлоатация на апарата и че деформацията на корпуса не може да бъде установена при обикновен оглед от неспециалист. Горните възражения и характера на несъответствието са останали непроверени във въззивното производство, като  съда не е изпълнил  задължение си по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира по свой почин доказателства за разкриване на обективната истина, респективно по чл. 14, ал. 1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Следвало е да се изясни към датата на предявяване на рекламацията от потребителя – 17.03.2016г., каква е била причината за констатираната повреда и ако се касае за деформация на корпуса на апарата, възможно ли е същата да бъде установена при обикновен преглед от неспециалист или се изискват специални знания и технически средства; възможно ли е вследствие на същата да дефектират основна платка и преден панел на апарата, които да причинят описаните от потребителя повреди; възможно ли е посоченото от търговеца несъответствие да е поради неправилна употреба на стоката. За тези обстоятелства е било необходимо назначаване на съдебно-техническа експертиза.

            Неизясняването на делото и липсата на формирани мотиви от районния съд по съществото на спора относно релевантните обстоятелства, не дава възможност на касационната инстанция да формира за първи път фактически установявания по аргумент от чл. 220 АПК.

            Следва на основание чл. 222, ал. 1 и 2 от АПК отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            Водим от горното,  Административният съд

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решението на Дупнишкия районен съд от 02.05.2017год.  по  НАХД №58/2017год.  и  връща  делото  за  ново разглеждане от друг състав на същия съд. 

           Решението не подлежи на обжалване.

           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.