Р Е Ш Е Н И Е

                        288                                             17.10.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тринадесети октомври                                                            две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 226 по описа на 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Адв.А К  от АК – София като пълномощник на Комисия за защита на потребителите с адрес: гр.София, пл.“Славейков“ №4а обжалва решението по а.н.д.№ 99/2017г. на РС – Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на допуснати нарушения по издаване на НП и доказаност на деянието, което не е маловажен случай. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            В с.з. касаторът не се представлява.

В писмено становище ответникът „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 със законен представител изпълнителния директор М П Ф, намира жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на обжалване пред районния съд е НП №К-14977/11.10.2016г. на гл.директор на ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл.222а от закона е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 04.08.2016г. в магазин на „Т.Б.“ЕАД в гр.Дупница е извършена проверка от служители на КЗП по повод постъпила в Комисията жалба вх.№С-03-4569/01.08.2016г. от Т Д. При проверката е установено, че в поддържания в обекта регистър на предявените рекламации са описани общо 4 рекламации с извършени ремонтни дейности от търговеца, съответно на 17.11.2015г., 11.01.2016г., 26.05.2016г. и 15.07.2016г., като първите три касаят обновяване на софтуер, а четвъртата – извършен тест на мобилен телефон. В гаранционната карта на стоката са отбелязани първите три рекламации като ремонти в гаранционния срок. В жалбата до КЗП Д е заявила желание за възстановяване на заплатената сума за стоката или замяната й с друга. Търговецът е отказал да удовлетвори искането и е върнал телефона след преминат тест. В писмо на дружеството по повод проверката се възразява, че обновяването на софтуера не представлява ремонт, а актуализация на съвкупността от цялата информация от инструменти и данни, необходими за работата на мобилното устройство чрез свързване на електронните системи на производителя и съответно изтеглянето на тази информация и инсталирането й, като при сервизните проверки на апарата не са открити несъответствия.

С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за допуснати съществени нарушения при издаване на НП и неправилно приложение на материалния закон. Според съда, в обстоятелствената част на НП не са посочени факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за извършено нарушение на 04.08.2016г., т.к няма доказателства, че преди подаване на жалбата потребителят е предявил претенция за разваляне на договора до търговеца, който е отказал нейното удовлетворяване. Съдът е посочил, че ако има извършено нарушение, то е преди датата на подаване на жалбата -01.08.2016г., но за тази дата няма повдигнато обвинение. Отделно от това, съдът е възприел тезата на АНО за извършени ремонти на стоката, сочейки, че всяко отстраняване на пречка за нормалната работа на устройството представлява ремонт по см. на чл.114, ал.3 от ЗЗП, включително и при обновяване на софтуера, когато с него са отстранени съществуващи проблеми в телефона и е възстановено нормалното му функциониране, поради което е налице същински ремонт по см. на чл.104, ал.4 от ЗЗП. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.233, ал.3 от ЗЗП въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора, но е извел неправилен извод за липса на съставомерно деяние.

Фактическият състав на задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП включва 4 кумулативни елемента: 1/договор за продажба на стока между търговец и потребител; 2/удовлетворени 3 рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на стоката в рамките на срока на гаранцията по чл.115 от закона - 2 години от доставяне на стоката; 3/следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба и 4/искане на потребителя за разваляне на договора с възстановяване на заплатената сума.

В случая по делото са налице елементите от фактическия състав на отговорността.

От копия на фактура №8220068482/08.10.2015г. и гаранционна карта за мобилния телефон е видно, че на 08.10.2015г. между „Т.Б.“ ЕАД и Т КД е сключен договор за продажба на посочени в документите мобилен телефон в магазина на дружеството в гр.Дупница. Дружеството е търговец по см. на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, а Димитрова има качеството на потребител по §13, т.1 от ДР на закона.

От съдържанието на гаранционната карта се установява, търговецът е приел и удовлетворил три рекламации на стоката в срока на гаранцията от 24 месеца /вж. л.26 от делото на районния съд/.

От съдържанието на Констативния протокол от 04.08.2016г. и показанията на св.Ш и св.К е видно, че на 15.07.2016г. потребителят е предявил следваща рекламация на стоката. Извършването на теста представлява отстраняване на следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба по арг. от чл.104, ал.4 от ЗЗП.

Искането на потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума е отправено с жалбата до директора на КЗП. Търговецът е узнал за искането в деня на проверката от контролните органи в обекта на 04.08.2016г. с оглед предявяване на жалбата. Фактът на узнаване на искането обуславя правнозначимо ангажиране на отговорността на търговеца. Законът не въвежда срок за произнасяне по искането, поради което още в деня на узнаването търговецът е длъжен да изпълни задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Този ден е посочен в АУАН и НП като дата на нарушението. Налице е бездействие на търговеца, чиято начална дата е датата на нарушението. Уреденият в чл.114, ал.2 от ЗЗП срок е неприложим към срока по чл.114, ал.3 от ЗЗП, т.к. се касае за състави на различни задължения на субекта на отговорността с различна тежест на въздействие върху правната му сфера.

На основание чл.221, ал.2 от АПК касационният съд ще отмени оспореното решение. Решавайки делото по същество по см. на чл.222, ал.1 от АПК съдът установява съставомерност на поведението на търговеца по санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. При определяне обаче на дължимия размер на санкцията АНО е нарушил правилата на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН, т.к. размерът е завишен. Липсата на данни в съдържанието на НП за други подобни нарушения води до извод за ниска степен на обществена опасност на деянието, което налага определяне на санкцията в минималния законов размер. С оглед на изложеното, касационният съд ще измени НП, намалявайки размера на наложената имуществена санкция от 1000лв. на 500лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №229/27.04.2017г. по а.н.д.№99/2017г. на РС – Дупница И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП №К-14977/11.10.2016г. на гл.директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „Т.Б.“ЕАД /с посочени данни/ за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП на основание чл.222а от закона е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 500лв. /петстотин лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                 2.