Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 06.11.

 

306

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

 

На шести октомври, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:     ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                        НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА                           

С участието на секретаря Лидия Стоилова

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 227/2017г. по описа и   за да се произнесе, взе предвид следното:

            Г.Л.Н. ***, чрез процесуалния си пълномощник адв. Г.П., е предявил касационна жалба срещу решение на Дупнишкия районен съд № 194 от 03.04.2017г. по н.а.х.д. № 89 по описа на този съд за 2017г., с което е потвърдено наказателно постановление № 4166/09.08.2016г., издадено от главен инспектор „Мониторинг“ при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно – процесуалния кодекс /НПК/.                      

            Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника Ивета Лазарова, развива подробни съображения в писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита се, че Дупнишкият районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Дупнишкия районен съд № 194 от 03.04.2017г. по н.а.х.д. № 89 по описа на този съд за 2017г., с което е потвърдено наказателно постановление № 4166/09.08.2016г., издадено от главен инспектор „Мониторинг“ при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“.

            С наказателното постановление на Г.Л.Н. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата, чл. 53 ЗАНН.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Дупнишкият районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Административният съд счита следното:

            За да постанови посочения по-горе резултат, Дупнишкият районен съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и че въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства е установено извършване на релевираното нарушение. Така мотивиран, районният съд е потвърдил наказателното постановление.

            Решението е неправилно. Постановено е при съществени процесуални нарушения по см. на чл. 348, ал. 1, т. 2 в хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

            Производството по подадената срещу наказателното постановление въззивна жалба е образувано в Софийския районен съд под номер 15 244/2016г. по описа на този съд. По същото са разпитани като свидетели актосъставителят и свидетелят по АУАН. Впоследствие СРС е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане от ДРС по подсъдност.

            В производството пред ДРС посочените свидетели са надлежно призовани и са се явили за разпит в о.с.з. на 28.02.2017г. След като е снел самоличността им, вместо да пристъпи към разпит на свидетелите, Съдът е ПРОЧЕЛ на основание чл. 281 от НПК показанията им, дадени пред СРС.

            С горепосоченото процедиране ДРС е допуснал касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществено процесуално нарушение. Осъществено е „прочитане“ показанията на свидетелите по реда на чл. 281 от НПК, без за това да са били налице нито една от предпоставките по тази разпоредба /чл. 281, ал. 1, т. 1 - т. 6/, уреждащи изключения от основните принципи за устност и непосредственост при събиране на доказателствата в наказателния процес – чл. 18 и чл. 19 от НПК. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с ал. 2, т. 1 – накърнено е правото на защита на наказаното лице.

            Допуснато е още едно съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

            Съгласно чл. 57, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата наказателните постановления се издават – за републиканските пътища – от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от директора на агенция „Митници“ или от упълномощено от него длъжностно лице.

            Несъмнено разглежданият случай на наказателно постановление, издадено от длъжностно лице на Агенция „Пътна инфраструктура“, попада в първата от двете, уредени в чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП хипотези. При нея наказателното постановление се издава от управителния съвет на агенцията или упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията. Обжалваното наказателно постановление е издадено от длъжностно лице в Агенция „Пътна инфраструктура“. Цитирано е съответно пълномощно, от което това длъжностно лице черпи правомощията си. Последното е представено с административнонаказателната преписка /л. 18 от приложеното дело на СРС/. Видно е, че оправомощаването е осъществено еднолично от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, което е в противоречие с изискването предоставяне на правомощието за издаване на наказателни постановления по чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП на длъжностни лица от агенцията да се осъществява от управителния й съвет. В представеното пълномощно е цитирано решение на управителния съвет на агенцията, въз основа на което то е издадено. В случай, че това решение оправомощава председателя на управителния съвет да предостави компетентност за издаване на наказателни постановления по ЗП на конкретното длъжностно лице, то би могло да се счете, че оправомощаване съгласно изискванията на чл. 56, ал. 3, т. 1, изр. І от ЗП е налице. При липса на такова изрично сочене на длъжностното лице, на което да се предостави компетентността от името на управителния съвет, оправомощаването не би било редовно. Въпреки необходимостта от изясняване на тези факти районният съд не е изискал представяне и не е събрал като доказателство по делото цитираното в пълномощното решение на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, обективирано в протокол № 1078/2015г. от заседание на 30.03.2015г.  Изясняването на посочените обстоятелства е от съществено значение за разрешаване на въпроса за компетентността на наказващия орган, респективно за законосъобразността на наказателното постановление. Съответно неизясняването им е в нарушение на принципа по чл. 13 от НПК и съставлява неизпълнение от страна на съда на основно негово задължение да изясни обективната истина като събира доказателства и по свой почин по чл. 107, ал. 2 от НПК. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на основни правнозначими факти по делото и съответно накърняване правото на защита на нарушителя в съдебното производство. Следва, при констатираните пороци на съдебното решение, съставляващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, отмяна на решението и връщане на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК по препр. от 63, ал. 1 ЗАНН на районния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се извърши разпит актосъставителя и свидетеля по АУАН, респективно да се задължи Агенция „Пътна инфраструктура“ да представи като доказателство цитираното по-горе решение на управителния съвет. Следва извършване въз основа на съдържанието му на преценка относно компетентността на наказващия орган.

            Воден от изложените съображения и на основание  чл. 218,  чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

 

            СЪДЪТ  РЕШИ :

            ОТМЕНЯ решение № 194 от 03.04.2017г. по н.а.х.д. № 89/2017г. по описа на Дупнишкия районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

           

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.

 

                                                                                             

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.         

    

 

                                                                                                                      2.