Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 229

                                                 гр.Кюстендил, 20.07.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на  четиринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                      НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА    при  секретаря Лидия Стоилова  и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №234 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил, представляван от началника Христо Крумов,  е подал касационна жалба срещу решението на ДРС от 29.05.2017год. по НАХД №136/2017год., с което е отменено Наказателно постановление №30-0000585/22.12.2016год., издадено от началника на ОО “Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт  поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се правните изводи на въззивния съд  за допуснати съществени нарушения на изискванията относно съдържанието на АУАН и на НП.  По същество се твърди, че е налице съставомерно деяние, което се явява безспорно доказано и правилно квалифицирано като нарушение по чл.105, ал.1 вр. с чл.22, ал.1 от ЗАвт.П. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответната страна ЕТ “Р.Н.– Д.Р”***,  не  изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата, като счита оспореното решение за неправилно.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №30-000585 от 22.12.2016год., издадено от началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Кюстендил за налагане на имуществена санкция в размер на 200,00лв. на ЕТ “Р.Н.– Д.Р”***, на осн. чл.105, ал.1  от Закона за автомобилните превози във вр. с  чл.22, ал.1 от Закона за автомобилните превози, за това, че при извършена на 04.11.2016год. тематична проверка по писмо №50-00-710/29.08.2016г. на ОО Автомобилна администрация - Перник,  е установено, че ЕТ   като превозвач на 16.08.2016г. в 06,00 часа не е използвал Автогара Радомир като начална автогара за тръгване по маршрут, определен от кмета на Община Радомир. Посочено е, че деянието е установено въз основа на заверено копие на дневника за фактическото време на пристигане и/или тръгване на превозните средства /приложение №9/ съгласно чл.57, ал.4 от Наредба №33 на МТС, от Автогара Радомир за дата 16.08.2016г.;  маршрутно  разписание  с маршрут АГ Перник – АГ Радомир, издадено от Община Радомир и заверено копие от пътен лист №0000171044 от 16.08.2016г.

За деянието е съставен АУАН №227162/04.11.2016г., в който същото е описано по идентичен начин. Актът е съставен в отсъствието на нарушителя и на негов представител, като липсват доказателства за изпратена по надлежния ред покана до същия. Към административнонаказателната преписка е приложена заповед на министъра на МТИТС за упълномощаване на длъжностни лица на ИА “Автомобилна администрация” и нейните структурни звена да издават наказателни постановления за нарушения по ЗАвтП,  а в производството пред ДРС са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН, които с показанията си потвърждават обстоятелствата в акта и НП.

     Районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че са допуснати съществени нарушения на реда за съставяне на АУАН, предвиден в чл.40 ал. и ал.2 от ЗАНН; че са налице пороци във формата на АУАН и НП при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – не са посочени конкретния автобус на превозвача, който е следвало да ползва АГ Радомир на процесната дата,  за което е преценено, че възпрепятства проверката за това дали ЕТ е превозвач и дали е допуснал или разпоредил осъществяването на  превоз на посочената дата.  Липсват съображения по съществото на спора.

            В касационното производство е приета покана с писмо от 10.10.2016г. до ЕТ за явяване във връзка със съставяне на АУАН, която не е връчена по надлежния ред.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Оспореното решение е неправилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  касационната инстанция го отменя и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Районният съд незаконосъобразно е приел, че са допуснати съществени процесуални  нарушения при съставяне на АУАН и  относно съдържанието на АУАН и на НП,  с което е ограничено правото на защита на нарушителя. Изложените доводи са необосновани и неправилни. 

            Противно на приетото в оспореното решение,  касационният  съд констатира  спазване на процедурата по ЗАНН относно съставяне и връчване на АУАН. Безспорно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя или негов представител и без да са били надлежно поканени за това. Горното  е нарушение, но не съществено, тъй като не се отразява неблагоприятно върху правото на защита на нарушителя, не ограничава или осуетява неговото упражняване. Независимо от обстоятелствата надлежно ли е бил поканен да присъства на съставяне на АУАН, независимо от факта на неговото фактическо присъствие към този момент, нарушителят има възможност да упражни в пълен обем правото си защита като впише възражения срещу констатациите по АУАН при предявяването и връчването му, както и като подаде съответни възражения в тридневен срок по реда и на осн. чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Т.е. вън от горните обстоятелства, за нарушителя съществува пълната възможност да упражни предоставените му от закона към този етап от административнонаказателното производство права, съставляващи съответно проявление на неговото право на защита  Като е приел обратното тълкуване на закона, ДРС е допуснал касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

             Неправилни и в противоречие със съдържанието на АУАН и на НП са съображенията в оспореното решение за липса на пълно  описание на нарушението и обстоятелствата, при неговото извършване. Обратно на изложеното от ДРС, касационната инстанция констатира пълно и точно описание на обстоятелствата по случая,  релевиращо всички елементи от състава на деянието. Констатира се посочване на превозвача, на маршрутното разписание, на началната и крайна спирка в същото, както и на датата и началния час на тръгване по посочения маршрут.   По този начин за нарушителя съществува яснота относно предявеното му административно обвинение, което е обезпечило процесуалната му възможност за адекватна защита. Изводите на районния съд в обратен смисъл  са необосновани от съдържанието на АУАН и НП и без съобразяване с фактическия състав на разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАвт.П в относимата за спора редакция, предвиждаща  задължения за превозвачите.  Изводите от тълкуването на същата са за това, че съставомерно е неизпълнението на визираното в нормата  публичноправно задължение от страна на превозвача, т.е. неизползването на  началната автогара по изпълнявания маршрут. Т.е. без значение е кое е конкретното превозно средство,  което е следвало да премине по маршрута, както неправилно е тълкувал разпоредбата ДРС. Изводите му са  формирани в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348  ал. 1, т. 1 от НПК.  Оспореното решение следва да се отмени като неправилно. 

            От друга страна ДРС е решил делото без да е изяснил спорните релевантни обстоятелства. Релевираните във въззивната жалба възражения на нарушителя по съществото на спора,  са останали непроверени във въззивното производство, като  съда не е изпълнил  задължението  си по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира по свой почин доказателства за разкриване на обективната истина, респективно по чл. 14, ал. 1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Следвало е да се изискат и проверят  описаните в АУАН и  в НП документи, въз основа на които са приети фактическите  обстоятелствата във връзка с предявеното обвинение, вкл. писмо №50-00-710/29.08.2016г. на ОО Автомобилна администрация – Перник, след което да се даде отговор дали е налице съставомерно деяние по чл.105, ал.1 вр. с чл.22, ал.1 от ЗАвт.П,  извършено от ЕТ като превозвач.

            Неизясняването на делото и липсата на формирани мотиви от районния съд по съществото на спора относно релевантните обстоятелства, не дава възможност на касационната инстанция да формира за първи път фактически установявания по аргумент от чл. 220 АПК.

            Следва, на основание чл. 222, ал. 1 и 2 от АПК отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            Водим от горното,  Административният съд

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решението на Дупнишкия районен съд от 29.05.2017год.  по  НАХД №136/2017год.   и   връща  делото  за  ново разглеждане от друг състав на същия съд. 

           Решението не подлежи на обжалване.

           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.