Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 228

                                             гр.Кюстендил, 20.07.2017год.

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на четиринадесети юли  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                       НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №235 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

                Предявена е касационна жалба от Комисия за защита на потребителите, чрез процесуален пълномощник адв. А. К., срещу решение на Кюстендилския  районен съд от 27.03.2017г. по НАХД №65/2017г., с което е отменено Наказателно постановление №К-026216  от 07.09.2016г., издадено от гл. директор на ГД “Контрол на пазара“  при КЗП.  В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. Счита се, че в нарушение на закона и необоснована от доказателствата по делото е преценката на първата съдебна инстанция, че са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието на АУАН и на НП. Твърденията са, че релевираното деяние е описано ясно и конкретно, вкл. датата и мястото на извършването му. Навеждат се  доводи и за доказаност на  административното нарушение. Иска се отмяна на въззивното решение  и произнасяне по същество с  потвърждаване на наказателното постановление.                       

            Ответникът по касационната жалба – „Т.Б.“ ЕАД-гр.София, представлявано от пълномощника адв. Кръстев, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита се, че решението на въззивния съд е неправилно.

            Административен съд - Кюстендил, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на обжалване пред районния съд е НП №К-026216/07.09.2016г. на  главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл.222а от закона е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв.

            От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 27.05.2016г. в магазин, стопанисван от „Т.Б.“ ЕАД, находящ  се в гр.Кюстендил, ул.“*****“ №5, е извършена проверка от служители на КЗП по повод жалба в КЗП  от В. Г. В. с искане за разваляне на договора  и възстановяване на заплатената сума. Резултатите от проверката са обективирани в протокол, съгласно който В. е отправил  4 поредни рекламации, които са приети и е извършен ремонт на телефона с протоколи за ремонт, съответно на 10.11.2015г.,  09.12.2015г., 31.03.2016г. и 28.04.2016г.  Въз основа на констатациите от проверката и последващата такава по документи е съставен АУАН №К-026216/22.06.2016г.  и  е издадено  НП.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП. Според съда в АУАН и НП липсва посочване на мястото и датата на извършване на нарушението и на данни, че ремонтите на мобилния телефон са извършени в срока на гаранцията на продукта по чл.115 от ЗЗП, че дружеството е уведомено за направеното искане за замяна на стоката или разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума и няма данни кога дружеството е отказало искането на клиента. Според съда липсват надлежни доказателства за установяване на нарушението. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.233, ал.3 от ЗЗП за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за незаконосъобразност на НП.

Правилен е извода на съда, че АУАН и НП не отговарят на задължителните реквизити по чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според разписаните в закона императивни правила, в АУАН и НП нарушението следва да е описано с дата и място на извършване и с всички съставомерни за отговорността фактически обстоятелства.

В случая по делото, описанието на нарушението в АУАН и НП е фрагментарно. Посочени са данни за извършените проверки  в обекта на санкционираното дружество /на 27.05.2016г.  и  22.06.2016г./  по повод жалба от потребителя  от 27.05.2016г.  до КЗП и неудовлетворено писмено искане от потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума, след удовлетворени четири рекламации посредством извършване на безплатни ремонти на стоката с издадени четири протокола по номера и дати.

В съдържанието на АУАН и НП липсва посочена конкретна дата на извършване на нарушението. Нарушението е установено по време на двете проверки на дружеството. Липсват обаче посочвания дали и през коя календарна дата от периода на установяване на нарушението /от първата до втората проверка/ органите приемат че същото е извършено. Установяването на нарушението по правило следва неговото извършване. Докато мястото на извършване на нарушението може да се изведе от местонахождението на обекта, в който са приети рекламациите на потребителя и в който търговеца осъществява търговската си дейност, то това не е така по отношение датата на неговото извършване. Начинът на описание на нарушението не позволява датата на извършването му да се изведе по подразбиране.

В съдържанието на АУАН и НП липсват и съществени елементи от фактическият състав за отговорността на търговеца. Санкционната норма на чл.222а от ЗЗП препраща към задължението на търговеца по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Нарушеното правило за поведение по чл.114, ал.3 от ЗЗП изисква наличие на четири кумулативни елемента: 1. качеството „търговец“ на санкционираното дружество; 2. искане на потребител за разваляне на договора за продажба и за възстановяване на заплатената сума; 3. удовлетворени преди искането три рекламации на потребителя за стоката чрез извършване на ремонт на тази стока и 4. следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба в срока на гаранцията по чл.115 от ЗЗП /т.е. до две години от доставянето й/. Посочените фактически елементи определят обективните предели на повдигнатото срещу търговеца обвинение в извършване на нарушението. В случая по делото е видно, че е налице описание на първия и третия елемент. Дружеството е търговец по см. на легалната дефиниция на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, а В. В.  има качеството на „потребител“ /вж. §13, т.1 от ДР на ЗЗП/. АУАН и НП съдържат и описание на поведение на търговеца, свързано с удовлетворяване на четири рекламации на потребителя посредством извършване на ремонтите на стоката, посочена с нейните видови характеристики. В АУАН и НП обаче липсват данни за отправено от потребителя до търговеца искане за разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената за стоката сума.  Такова искане потребителят е отправил в жалбата до КЗП.  Това поведение обаче не е равнозначно на надлежно сезиране на търговеца. Няма данни искането да е узнато от търговеца преди извършване на проверките от контролните органи.  В АУАН и НП липсват данни и за упражнено право на разваляне на договора в срока по чл.115 от ЗЗП, т.е. не е посочено на коя дата стоката е доставена, респ. кога е сключен договора за нейната продажба. Липсата на посочени обстоятелства от състава на задължението по чл.114, ал.2 от ЗЗП води до неясно обвинение. В този вид обвинението е лишено от задължителните за него яснота и  безпротиворечивост.

Коментираните процесуални нарушения са съществени и не подлежат на саниране в съдебното производство по делото. Нарушено е правото на защита на търговеца да разбере обвинението и да организира защитата си срещу него. С този начин на описание на нарушението се препятства и възможността съдът да упражни съдебен контрол за законосъобразност на НП по съществото на спора.

Поради изложеното, атакуваното решение на районния съд е правилно и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския районен съд  от  27.03.2017год.,  постановено по НАХД №65/2017год. 

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                  2.