Р Е Ш Е Н И Е

                   289                                                  17.10.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тринадесети октомври                                                            две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 236 по описа на 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Адв.А К  от АК – София като пълномощник на Комисия за защита на потребителите с адрес: гр.София, пл.“Славейков“ №4а обжалва решението по а.н.д.№1633/2016г. на РС – Кюстендил. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на допуснати нарушения по издаване на НП и доказаност на деянието, което не е маловажен случай. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            В с.з. касаторът не се представлява.

В писмено становище ответникът „Т.Б.“ ЕАД, *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 със законен представител изпълнителния директор М П Ф, намира жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на обжалване пред районния съд е НП №К-026213/08.08.2016г. на директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград /РД – София/ към КЗП, с което за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл.222а от закона е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 04.05.2016г. в магазин на „Т.Б.“ЕАД в гр.Кюстендил е извършена проверка от служители на КЗП по повод постъпила в Комисията жалба вх.№С-03-1793/06.04.2016г. от М К М. При проверката е установено, че търговецът е удовлетворил 7 рекламации на стоката /мобилен телефон/, обективирани в Протоколи за ремонт/Акт за удовлетворяване на рекламациите от 26.09.2014г., 07.11.2014г., 07.08.2015г., 13.10.2015г., 13.11.2015г., 26.01.2016г. и 23.02.2016г. Според установеното, при предявяване на седмата рекламация и в жалбата до КЗП потребителят е заявил писмено желание за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума. На 17.05.201016г. търговецът е потвърдил своя отказ да развали договора и да възстанови заплатената от потребителя сума.

С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за допуснати съществени нарушения при издаване на НП и неправилно приложение на материалния закон. Според съда, в АУАН липсва дата на извършване на нарушението, като посочената дата на неговото установяване не е идентична с датата на извършване, т.к. липсва отказ на търговеца за изпълнение на процедурата по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Според съда, в АУАН и НП липсва описание на резултатите от рекламациите и дали е извършван ремонт на мобилния апарат. По съществото на спора съдът е приел, че няма доказателства за подадено от потребителя искане за разваляне на договора и за основателност на рекламациите. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.233, ал.3 от ЗЗП въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора, но е извел неправилни изводи.

Налице са реквизитите по чл.42, т.3 и т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата на нарушението е 17.05.2016г., когато търговецът е потвърдил предишен свой отказ за разваляне на договора и възстановяване на потребителя на заплатената сума за стоката. Наличието на първоначален отказ е безспорно установено от съдържанието на Констативния протокол от проверката на 04.05.2016г., който документ в битието му на официален такъв се ползва с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила за посочените в него факти и обстоятелства. Бездействието на търговеца след сезиране с искането на потребителя е съставомерно във всеки един момент до негово прекратяване. Волята на АНО е за ангажиране на отговорността във връзка с този втори отказ, т.к. липсва посочване на друга релевантна дата, която да е свързана с проверките в магазина и по документи. АУАН и НП съдържат описание на резултатите от рекламациите, за което свидетелства наличието на Актове за тяхното удовлетворяване. Посочени са данни за извършени ремонти на стоката във връзка с цитираните Протоколи за това.

Налице е доказано деяние и неговия извършител.

Фактическият състав на задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП включва 4 кумулативни елемента: 1/договор за продажба на стока между търговец и потребител; 2/удовлетворени 3 рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на стоката в рамките на срока на гаранцията по чл.115 от закона - 2 години от доставяне на стоката; 3/следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба и 4/искане на потребителя за разваляне на договора с възстановяване на заплатената сума.

От съдържанието на Констативния протокол е видно, че между „Т.Б.“ ЕАД и М К М е сключен договор за продажба на мобилен телефон в магазина на дружеството в гр.Кюстендил. Дружеството е търговец по см. на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, а Манчев има качеството на потребител по §13, т.1 от ДР на закона.

От съдържанието на Констативния протокол и показанията на св.С и св.Т е установено, че потребителят е предявил 7 поредни рекламации на стоката. Рекламациите са приети, като са извършени ремонти на мобилния апарат. Извършването на ремонтите представлява отстраняване на следващи появи на несъответствие на стоката с договора за продажба по арг. от чл.104, ал.4 от ЗЗП.

Искането на потребителя за разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума е отправено два пъти до търговеца. Вторият път това е сторено с жалбата до директора на РД –София към КЗП. Търговецът е узнал за искането и двата пъти, видно от признанието му в писмото от 17.05.2016г. Фактът на узнаване на искането обуславя правнозначимо ангажиране на отговорността на търговеца. Законът не въвежда срок за произнасяне по искането, поради което още в деня на узнаването търговецът е длъжен да изпълни задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП. Налице е бездействие на търговеца с начална дата от първото узнаване за искането до 21.09.2016г., когато е съставен Акт за удовлетворяване на рекламация, с който е постигнато споразумение за замяна на стоката с друга. Ангажирането на отговорността на търговеца на датата на повторния отказ е законосъобразно правно действие, т.к. тази дата се включва в срока на противоправното бездействие. Всяка една дата от този срок е възможна за ангажиране на отговорността по чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Производството по адм.д.№3180/2016г. на АССГ е без връзка с процесното. Нарушението не касае неизпълнение на задължителни предписания на контролния орган. Предписанията по посоченото административно дело са обективирани в документи, които не обосновават отговорността на дружеството.

На основание чл.221, ал.2 от АПК касационният съд ще отмени оспореното решение.

Решавайки делото по същество по см. на чл.222, ал.1 от АПК, съдът установява съставомерност на поведението на търговеца по санкционната норма на чл.222а от ЗЗП. При определяне на дължимия размер на санкцията АНО е спазил правилата на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН, определяйки санкцията в законовия минимален размер. Не е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН поради липса на предпоставките по чл.93, т.9 от НК.

По посочените правни доводи съдът ще потвърди НП.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №202/12.04.2017г. по а.н.д.№1633/2016г. на РС – Кюстендил И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП №К-026213/08.08.2016г. на директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград /РД – София/ към КЗП, с което на „Т.Б.“ЕАД /с посочени данни/ за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП на основание чл.222а от закона е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                 2.