Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 259

                                                     гр.Кюстендил, 03.10.2017г.

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА                                                                                        

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №244/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            С.В.П. *** обжалва решение №277/18.05.2017г. на ДРС, постановено по АНД №1646/2016г., в частта, с която е потвърдено НП №16-0332-000301/07.09.2016г. на началник РУ-Рила към ОДМВР – Кюстендил за наложеното наказание на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на наказателното постановление в тази му част.

            Ответникът не изразява становище по касационната жалбата.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №277/18.05.2017г., постановено по АНД №1646/2016г., в частта, с която е потвърдено НП №16-0332-000301/07.09.2016г. на началник РУ - Рила към ОДМВР – Кюстендил по т.2. С.П. е санкциониран на основание чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. 

             ДРС е потвърдил в тази част НП като законосъобразно, приемайки че е издадено при спазване правилата на ЗАНН, както и поради доказаност на административното нарушение.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение. Същото е и правилно, по следните съображения:            

С.П. е санкциониран с процесното наказателно постановление, за това че на 05.08.2016г., около 08.45ч., по път 107, км5+500 е управлявал автобус с рег.№Е8635ВР без да има залепен валиден винетен стикер от категория К-2 в десния долен ъгъл на предното стъкло на автомобил. За констатирано нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП е съставен АУАН №726991/05.08.2016г., а въз основа на него е издадено НП №16-0332-000301/07.09.2016г. Като доказателство във въззивното производство е представен фискален бон за закупен винетен стикер на 05.08.2016г. в 08.54ч.

               След анализ на събрания доказателствен материал в съвкупност и поотделно КАС счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно – събрани са относимите за спора доказателства, надлежно и аргументирано са анализирани фактите от значение за спорното право, крайните изводи се базират на закона с оглед установената фактическа обстановка. Спазени са и съдопроизводствените правила.

Събраните писмени и гласни доказателства КАС намира за достатъчни, обективни и безпротиворечиви, необорени от други такива, за да обосноват извод за извършено административно нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП от жалбоподателя. Касационната инстанция приема за доказано, че на 05.08.2016г. С.П. е управлявал МПС – автобус, без да е заплатена дължимата винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗПътищата, тъй като е липсвало залепен валиден винетен стикер на предното стъкло на автомобила – задължение, възникнало за водача съгласно нормата на чл.139, ал.5 от ЗДвП /показанията на контролните органи установяват залепен стикер от друга категория/. Констатацията на проверяващите не се опровергава по никакъв начин от други доказателствени средства. Според нормата първата част от винетката следва да бъде залепена в долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство и има предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Втората част във вид на талон се съхранява от водача и служи като доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер при счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер, т.е. втората част би имала силата на доказателствено средство за платена винетна такса само в предвидените от закона случаи, подробно изброени. В настоящият казус не сме изправени пред нито една от хипотезите – изключения, поради което за да докаже изпълнение на задължението по ЗДвП жалбоподателят е следвало да има залепен валиден винетен стикер на предното стъкло на автомобила. Гласните доказателствени средства и презумптивната доказателствена сила на АУАН, доказват по категоричен начин, че в деня и часа на проверката  жалбоподателят е ползвал част от републикански път на РБългария без да е заплатил дължимата винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗПътищата. В този смисъл се налага извода, че след като заплащането на тази такса се удостоверява чрез залепване на винетка на ППС-то, а такава е липсвала на предното стъкло на управлявания от С.П. автобус по време на проверката, то лицето е осъществило административно нарушение по чл.179, ал.3, т.2 от ЗДвП /приложимата норма с оглед вида на МПС-то/. Ирелевантно обстоятелство за ангажиране отговорността на нарушителя е факта, че същия е закупил винетка в последствие /нарушението е извършено в 08.45ч., а винетка е закупена в 08.54ч./. Нарушението е извършено на посочената дата и час в НП, поради което правилно водача на МПС-то е привлечен към административнонаказателна отговорност. Не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се характеризира с признаците по чл.93, т.9 от НК, приложим по арг. на чл.11 от ЗАНН.

Като е потвърдил НП в частта по т.2, ДРС е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

               Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №277/18.05.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1646/2016г.

               В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

               Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: