Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 253

                                                 гр.Кюстендил, 27.09.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на петнадесети септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                          НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Ирена Симеонова  и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №249  по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Районно управление – Кюстендил при Областна дирекция на МВР – Кюстендил, представлявано от началника Р Е Р,  оспорва с  касационна  жалба  решението на Кюстендилския районен съд от 26.05.2017год.  по  НАХД №371/2017год., с което е отменено Наказателно постановление №К-782/07.12.2016год. на  началника на РУ – Кюстендил при ОД на МВР - Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради съществено нарушение на процесуалните правила и на  материалния закон – касационни  отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2  от НПК.  Твърденията са за това, че липсва съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на АУАН и на реда за съставянето му; че съдът не е изпълнил вмененото му от закона задължение за пълно, всестранно и обективно изследване и установяване на обстоятелствата по делото, както и че неправилно е тълкувал и приложил санкционната норма на чл.45, ал.3 вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.  Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът Р.Р.И. ***, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление №К-782/07.12.2016год., издадено от главен инспектор Г С Г, назначен да замества началника на  Районно управление – Кюстендил със заповед №277з-1726/25.11.2016г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, с което на ответника по касация Р.Р.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00лв.  на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето за това, че на 09.10.2016год., около 00,50 часа в гр.Кюстендил, на ул. «Македония» №2 при дискотека «Хипнозис»  не е придружила и не е осигурила  пълнолетно дееспособно лице за придружител след 22,00 часа  на обществено място на детето си Р Р И, което  е навършило  14 години, но не е навършило 18 години, с което е нарушила разпоредбите на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет.

За деянието е съставен АУАН № К-782/20.10.2016г., а към административната преписка са приложени: докладна записка на полицейски служител - ст. полицай  група ООР  Я, който е участвал в СПО на процесната дата; писмени обяснения на детето Р Р И и  неговия баща Р Х И, на детето Н Б В и неговия баща Б Г В, както и  на детето Б Р Х и неговия баща  РГХ.

В производството  пред КРС са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които заявяват, че същият е съставен въз основа на събраните писмени доказателства. По делото е разпитан и бащата на детето Р И – свид. Р И, който  твърди за първи път пред съда, че непълнолетния му син е придружаван  в дискотеката от майка си, а при краткото  си излизане    навън – от пълнолетен свой братовчед.

Районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила по чл.40, ал.1 от ЗАНН, поради това, че АУАН не е съставен от лице, което  е присъствало  при извършване или при установяване на нарушението; че НП е издадено от лице, за което липсват доказателства, че е надлежно оправомощено от директора на ОД на МВР с компетентност по ЗЗДет.; че в АУАН и в НП е посочен час на извършване на нарушението, различен от фактически установения, което е квалифицирано като  процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП. Въззивният съд счита, че субекта на задължението по чл.8, ал.3 и ал.4 от закона, респ. на отговорността по чл.45, ал.3 от закона е избран произволно от АНО, който не се е мотивирал защо приема за нарушител майката, а не бащата на непълнолетното дете, както и че  с нарушаване на правилото на чл.8, ал.3 и ал.3 от ЗЗДет., са осъществени две отделни административни нарушения, а е наложено едно наказание, което е в противоречие с изискванията на чл.18 от ЗАНН.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2  от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е неправилно.  Същото е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, поради което изложените в касационната жалба  доводи са основателни. На първо място, районният съд незаконосъобразно е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,  доколкото АУАН е съставен  от лице, което не е присъствало нито при извършване, нито при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН без да са налице предпоставките за приложение на нормата. Горното обаче не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и в този смисъл правните изводи на въззивния съд са неправилни. Безспорно е, с оглед на представената административнонаказателна преписка, че са депозирани писмени обяснения на лица, вкл. полицейски служители, в които се съдържа изложение на фактическите обстоятелства, касаещи процесното деяние. Цитираните обяснения  обективират релевантни факти за административно нарушение по чл.45, ал.3 от ЗЗДет, т.е.  установяването на съставомерното деяние е извършено въз основа на писмени доказателства, каквито са обясненията на посочените по-горе лица. От друга страна, съставеният акт е връчен на нарушителката, която е депозирала възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, с което е обезпечено правото и на защита.  Горното дисквалифицира допуснатото нарушение на правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН като съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на НП. Доводите в оспореното решение в обратния смисъл са неправилни. 

На второ място, съображенията в оспореното решение за това, че НП е издадено от некомпетентен орган, са формирани без да бъдат събрани  от съда  относимите и необходимите за горната проверка доказателства. Касае се за процесуалното бездействие на въззивната инстанция, с което е допуснато неизпълнение на задълженията на същата по чл.13, ал.1 и ал.2 и по чл.107, ал.2 от НПК. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.  Дължимо е било изискване на посочената в НП  заповед №277з-1726/25.11.2016г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил за заместване на началника на РУ – Кюстендил от издалия НП главен инспектор Г С Г. Цитирането на заповедта  е индиция за   приложение в случая  на института на заместване на компетентния административен орган, но категоричните  правни изводи във връзка с компетентността на издателя на НП  изискват надлежна проверка чрез събиране на посочените писмени доказателства, което следва да се извърши при новото разглеждане на делото  /арг. чл. 222, ал.2, т.1 от АПК/.

Идентични са констатациите на касационната инстанция по отношение на съдържащите се в оспореното решение изводи за това, че в АУАН и в НП е посочен час на извършване на нарушението, различен от фактически установения, както и че субекта на задължението по чл.8, ал.3 и ал.4 от закона, респ. на отговорността по чл.45, ал.3 от закона е избран произволно от АНО, без яснота  защо приема за нарушител майката, а не бащата на непълнолетното дете. По отношение на последния довод следва да се посочи, че изцяло в компетентността на АНО е да прецени с оглед на конкретните обстоятелства по случая, отговорността на кой от родителите на детето да ангажира с издаване на НП на основание  чл.45, ал.3 от ЗЗДет.  За горното не се изискват изрични мотиви, а  съдът дължи проверка дали субекта на наказанието е осъществил релевираното  административното нарушение. Такава преценка не е извършена по делото, а  КРС се е ограничил да приеме, че липсата на съображения  от АНО за това, защо е наложено наказание именно на майката на детето, съставлява процесуално нарушение по см. на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, засягащо изискванията за надлежно описание на съставомерното деяние.  Правните изводи са незаконосъобразни. Административното нарушение е описано пълно, точно и ясно, вкл. във връзка с  времето на извършването му, при което съдът е бил задължен да се произнесе по съществото на спора. Преценката за наличие на съставомерно деяние   е изисквала извършване на  разпит на полицейските служители, участвали в СПО и на лицата, депозирали приложените към преписката писмени обяснения, какъвто в случая не е проведен.  Въззивната инстанция е следвало да прояви активност за установяването на обективната истина по делото, както и да провери защитната теза на нарушителката / арг. чл.107 от НПК/.

На последно място, касационният съд счита за незаконосъобразни доводите в оспореното решение в частта, в която се приема,  че  с нарушаване на правилото на чл.8, ал.3 и ал.3 от ЗЗДет., са осъществени две отделни административни нарушения и предявеното обвинение е неясно. Административнонаказателната  отговорност на Р.И. е ангажирана за нарушение по чл.45, ал.3 във вр. с чл.8, ал.3 и 4 от ЗЗДет., като и в АУАН, и в НП се съдържат обстоятелства, покриващи съставомерните признаци по сочената правна норма. Безспорно е, че законодателят вменява две задължения за родителя, съотв. настойника, попечителя или лицата, които полагат грижи за дете. Безспорно е, че неизпълнението на визираните задължения е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта на същите по чл.45, ал.3 от ЗЗДетето,  при констатиране  идентичност на обекта, субекта и субективната страна на нарушението. В този смисъл разграничението предполага изследване на признаците от обективна страна на административното нарушение по чл.45, ал.3 от ЗЗДетето и конкретно на изпълнителното деяние. С цитираната разпоредба се санкционира неизпълнението на задължението по чл.8, ал.3 или по чл.8, ал.4 от ЗЗДетето. Непрецизното използване на съюза  "или" е обосновало изводите на районния съд за наличие на два самостоятелни състава на административни нарушения и оттам за смесването на фактическите обстоятелства в АУАН и впоследствие в НП, което е квалифицирано като съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правата на нарушителя. Съображенията в изложения смисъл са неправилни. Действително законодателят е регламентирал две отделни задължения на родителите, попечителите и лицата, полагащи грижи за дете, които са обаче са заместими и между тях съществува връзка на евентуалност. Основното задължение на родителя  /каквото качество има въззивната жалбоподателка/  е това по чл.8, ал.3 от ЗЗДетето - да придружи ненавършилото пълнолетие дете на обществено място след визирания в закона час и ако неизпълнението на това задължение е невъзможно, негов сурогат е задължението по чл. 8, ал.4 от ЗЗДетето - да осигури пълнолетен дееспособен придружител. Следователно предпоставка по чл.45, ал.3 от ЗЗД за отговорността на родителя на непълнолетния е неизпълнението на задълженията по ал.3 и ал.4 на чл.8 от закона. В контекста на изложеното и с оглед на конкретните фактически обстоятелства, следва да се приеме, че изцяло в правомощията на АНО е да ограничи обема на обвинението, респ. на отговорността до неизпълнението на едно от двете задължения или и за двете задължения, както е процедирал в случая. Налице е повдигнато обвинение и за двете нарушения, което не води нито до неяснота, нито до невъзможност или затруднения за нарушителя да разбере за какво деяние се ангажира отговорността му. Описанието на нарушението е конкретно с посочване на всички релевантни обстоятелства, поради което необосновано районният съд е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила и е отменил на това основание наказателното постановление.

С оглед горните констатации,  касационният съд счита оспореното решение за неправилно при наличие на отменителните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Решаващите правни изводи на районния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила  в административнонаказателното производство се приемат за необосновани и незаконосъобразни, поради което обжалваното решение подлежи на отмяна. Предвид липсата на фактически установявания  по съществото на релевираното деяние и забраната  за  такива с разпоредбата на чл.220 от АПК, настоящата инстанция връща делото за ново разглеждане.  Решаващият съд следва да   изпълни вмененото му от закона задължение за пълно, всестранно и обективно изследване и установяване на обстоятелствата по делото, като събере посочените по-горе писмени и гласни доказателства. Именно преценката на същите ще даде отговор на основния спор за наличие на административно нарушение по чл.45, ал.3 от ЗЗДет., извършено от ответницата по касация Р.И..  

            Водим от горното и на осн. чл.222, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решението на Кюстендилския  районен съд от 26.05.2017год. по НАХД №371/2017год.  и  връща  делото  за  ново разглеждане от друг състав на същия съд.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.