Р Е Ш Е Н И Е

   337                                                                  27.11.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и седми октомври                                                     две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административно наказателно дело № 250 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

            Т.Г.В., ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д. №633/2017г. на РС – Кюстендил. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с неясно и неточно посочване на мястото на извършване на нарушението в АУАН и НП и наличието на заплатена винетна такса. Моли се отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторката не се явява и не се представлява.

            Ответният Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което се моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №17-1139-000199/06.03.2017г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил, с което на Т.Г.В. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.4 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че на 18.02.2017г. около 12.40 часа при движението на В. по републиканската пътна мрежа – път 6202 в посока от с.Слокощица към път II-62, управлявайки описания в НП лек автомобил, при спирането й за проверка на път II-62 при км 1+700 от св.С. и Г. е установено, че за автомобила не е заплатена винетна такса, съответно на предното му стъкло не бил залепен валиден винетен стикер. По-късно е представена квитанция за заплатен винетен стикер. От приложена справка от ОПУ – Кюстендил съдът е установил, че след пътен знак Д12 /край на населено място/ от с.Слокощица към път II-62 е поставен пътен знак Д25 /за използването на пътя се изисква платена витента такса/ на км 1+056.

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, липса на допуснати съществени нарушения на процедуалните правила, наличие на реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и доказаност на деянието. Съдът е посочил, че таксата не е заплатена, т.к. на предното стъкло на автомобила не е имало залепен валиден винетен стикер. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина по делото.       Неоснователно е възражението на касаторката за неясно и неточно място на извършване на нарушението.

            Посоченото в АУАН и НП място е образуваното кръстовище на път трети клас №6202 с път II-62, с посока на управление на МПС от с.Слокощица по път 6202. Този начин на описание на мястото на нарушението е ясен и точен. Път 6202 е от трети клас по направлението /Кюстендил – Дупница/ - п.к. Слокощица – Богослов – хижа „Осогово“ – хижа „Три буки“. Съкращението „п.к.“ означава пътно кръстовище, съгласно забележката към раздел IV „Пътища трети клас“ от Приложение №2 към т.2 на Решение №945 на МС от 01.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, което Решение е прието по делегацията от чл.10, ал.3 от ЗП. Път 62 е от втори клас по направлението Кюстендил – Дупница – Клисура –Самоков, съгласно раздел III от посоченото Приложение на Решението на МС. И двата пътя са определени като такива, за които са събира винетна такса. Посоченото в НП кръстовище е място на пресичане на двата пътя. Знакът Д25, указващ необходимост от заплащане на таксата, е поставен след края на с.Слокощица по път 6202. Знакът има действие по отношение на кръстовището на двата републикански пътя. Следователно, мястото на нарушението е описано от актосъставителя и наказващия орган посредством използване на утвърдената официална номерация на пътищата. Задължение на всеки водач на ППС е да познава действащите нормативни означения на пътищата и обхвата на действие на пътните знаци.

Правилен е извода на съда за доказаност на деянието.

От необорената в рамките на съдебното производство доказателствена сила на АУАН по арг. от чл.189, ал.2 от ЗДвП, показанията на св.Г. и С. и фискалния бон за закупена винетка след часа на нарушението е установено, че по време на движението на ППС по републиканския път дължимата винетна такса не е била заплатена. Задължението на водача да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса е регламентирано в нормата на чл.100, ал.2 от ЗДвП, а задължението за заплащане на таксата – в нормата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП касае неизпълнение на задължението за заплащане на таксата. В случая, връзката между нормите на чл.100, ал.2 и чл.139, ал.5 от ЗДвП се извежда от чл.10а, ал.5, т.1 и т.2 от ЗП, които тестове установяват оборимата презумция, че залепването на винетния стикер за заплатена винетна такса по указания в т.1 начин, идентичен с този по чл.100, ал.2 от ЗДвП, удостоверява плащането на таксата пред контролните органи. Следователно, правото за ползване на републиканските пътища възниква само при кумулативното изпълнение на задълженията по чл.100, ал.2 и чл.139, ал.5 от ЗДвП, поради което при незалепване на винетния стикер е налице неизпълнение на задължението за заплащане на винетната такса, което поведение се санкционира по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Деянието е извършено виновно по непредпазливата форма на вина, наказуема по общото правило на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Нарушителката като правоспособен водач на ППС е била длъжна да знае правилата за управление на превозните средства по отворените за обществено ползване пътища, които правила са публични и оповестени на техните адресати.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №306/12.06.2017г. по а.н.д.№633/2017г. на РС- Кюстендил.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.