Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 273

гр.Кюстендил, 10.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                               НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №251/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            Министерство на културата – София, бул.“А.С.“ №** обжалва решение №278/19.05.2017г. на ДРС, постановено по АНД №26/2017г., с което е отменено НП №НП-19/19.12.2016г. на заместник-министъра на културата. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата и оставане в сила въззивното решение.

            Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №278/19.05.2017г. на ДРС, постановено по АНД №26/2017г. Със същото е отменено НП №НП-19/19.12.2016г. на заместник-министъра на културата, с което Община Сапарева баня е санкционирана с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на основание чл.228в от ЗКН за нарушение на чл.28, ал.1 във вр.с чл.109а от ЗКН във вр.с чл.8, ал.2 от Наредба №Н-4/08.10.2013г. за условията и реда за представяне на културните ценности и чл.5, ал.1 от Наредба №Н-9/27.04.2012г. за реда за създаването и управлението на обществените колекции във вр.с чл.14, ал.1, т.13, б.“б“ от ЗКН.

            ДРС е формирал извод за незаконосъобразност на постановлението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с връчването на АУАН на лице без представителна власт и липса на единство между описание на нарушението и правната квалификация.

            Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

           В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. След анализ на събраните и относими за спора доказателства, отнесени към нормите на ЗКН и ЗАНН, касационният съд намира решението за правилно, по следните съображения:

              Производството пред ДРС е образувано по жалба на Община Сапарева баня срещу НП №НП-19/19.12.2016г. на заместник-министъра на културата. В АУАН и НП е посочено, че в периода от 22.10.2015г. до 12.05.2016г. в сграда, собственост на Община Сапарева баня, последната е осъществявала дейност като музей без да е спазен реда на чл.28, ал.1 от ЗКН, като в зала „Етнографски музей“ е била подредена музейна експозиция/обществена колекция в нарушение на чл.109а от ЗКН във вр.с чл.8, ал.2 от №Н-4/08.10.2013г. за условията и реда за представяне на културните ценности и чл.5, ал.1 от Наредба №Н-9/27.04.2012г. за реда за създаването и управлението на обществените колекции във вр.с чл.14, ал.1, т.13, б.“б“ от ЗКН. Прието е, че  е реализиран фактическия състав на административно нарушение по чл.228в от ЗКН и е съставен АУАН №14/27.06.2016г. Същият е връчен на М.П.– пълномощник по представено пълномощно рег.№89/16.03.2016г. след като с писмо изх.№94-00-398/16.06.2016г. министерството на културата е поканило кмета на Община Сапарева баня или упълномощено от него лице да се яви за връчване на АУАН.

В хода на въззивното производство е приета като доказателство декларация за оттегляне на пълномощно рег.№216/22.06.2016г., от която се установява, че кметът на общината е оттеглил пълномощно рег.№89/16.03.2016г. 

             За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е необходимо да е проведено законосъобразно административнонаказателно производство по установяване на нарушенията и налагане на наказанията. Осъществявайки контрол за законосъобразност на въззивното съдебно решение, касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за съществено процесуално нарушение, свързано с връчване на АУАН. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН вменява в задължение на актосъставителя да предяви акта на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Освен личното подписване на акта, законът позволява АУАН да бъде оформен при отказ за подписването му от нарушителя или чрез подпис от пълномощник. В настоящият казус АУАН №14/27.06.2016г. е връчен на лицето М.П.– пълномощник по пълномощно рег.№89/16.03.2016г. Представеното по делото пълномощно касационният съд приема за годно доказателство за предявяване, подписване и връчване на акта на лице с представителна власт за посочените процесуални действия. Безспорно е, че то е оттеглено, видно от декларация за оттегляне рег.№216/22.06.2016г., във формата, в която е извършено и упълномощаването, преди датата на връчване на АУАН. То обаче не може да се произведе твърдените от въззивния жалбоподател и районния съд правни последици, доколкото не се доказа по делото, че ответната администрация е била уведомена за оттеглянето. Изводът се базира на нормата на чл.41, ал.2 от ЗЗД, според която прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. В случая оттеглянето не подлежи на вписване и доколкото не е доказана недобросъвестност на министерството, то връчването на АУАН на лицето М.П.е законосъобразно и произвежда последиците по закон. Не се кредитират показанията на св.Попов в аспекта, че е уведомил наказващия орган за оттеглянето, защото необосновано и неморално, а даже и престъпно би било поведението му при наличие на оттегляне да подпише АУАН с ясното съзнание, че няма качеството на пълномощник. Тук съдът отбелязва и факта, че същото това лице се е явило пред АНО след писмо-покана до кмета на общината за явяване за връчване на АУАН.

   Изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с описание на нарушението и несъответствие със сочената правна квалификация, КАС намира за правилни. Анализът на изложените фактически констатации в АУАН и НП сочат според съда на две отделни административни нарушения – 1.осъществяване от Община Сапарева баня на дейност като музей в нарушение разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗКН и 2.създаване на музейна експозиция/обществена колекция в нарушение на чл.109а от ЗКН. Според първата норма от закона общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата. Според втората норма държавните органи, ведомства, висши училища, юридически лица с нестопанска цел и регистрирани вероизповедания могат да създават обществени колекции, които в своята цялост имат обществена значимост, както и да осигуряват представянето им в експозиции. Създаването и управлението на обществените колекции се извършват по ред, определен с наредба на министъра на културата. И двете нарушения са подведени общо под санкционната норма на чл.228в от ЗКН, която предвижда санкции за други нарушения по ЗКН и актовете по прилагането му и на Община Сапарева баня е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Както по отношение на първото деяние, така и по отношение на второто в АУАН и НП не са описани конкретни факти във връзка със сочените за нарушени материалноправни норми. Изложени са обстоятелства, които обаче не покриват изискването за съдържание на АУАН и НП в аспекта на съставомерни елементи на административното нарушение от обективна страна. Видно от съдържанието на визираните правни норми се твърди за нарушен ред за създаване на музей и за нарушен ред за създаване на обществена колекция, без обаче да са конкретизирани ясно и недвусмислено точни правила за поведение, които не са спазени от общината. Липсата на пълно и точно описание на нарушенията в конкретния случай представлява съществено процесуално нарушение, свързано със съдържанието на АУАН и НП, доколкото се нарушава правото на защита на санкционирания субект. С АУАН се очертава предмета на обвинението и участието на нарушителя в него. След като за санкционираната Община не е ясно за какво точно деяние е привлечена към отговорност, то безспорно е нарушено правото й на защита. От една страна визираните административни нарушения не са описани със съставомерните им елементи от обективна страна и се възпрепятства и контрола за законосъобразност на съда, а от друга – неправилно в нарушение на чл.18 от ЗАНН те са санкционирани с едно наказание.

Гореизложеното обуславя извод за незаконосъобразност на НП, респ. за правилност на въззивния съдебен акт, доколкото първоинстанционния съд е достигнал до идентичен правен извод. Решението ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348 от НПК.

             Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

    

ОСТАВЯ В СИЛА решение №278/19.05.2017г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №26/2017г.

              Решението е окончателно.

             

                                           

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: