Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 250

                                                 гр.Кюстендил, 27.09.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                       НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД №253 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

С.Г. ***, чрез пълномощника си адв. В.С.,  оспорва с  касационна жалба  решението на Дупнишкия районен съд от 12.06.2017год. по НАХД №1544/2016год., с което е потвърдено Наказателно постановление №Б-140/25.08.2016год. на началника на Районно управление – Бобов дол при ОД на МВР - Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на  материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивната инстанция за доказаност на  административното нарушение.  Твърденията са, че деянието не е съставомерно по чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ, доколкото нормата предвижда наказуемост при кумулативно наличие и на двете форми на изпълнителното деяние - носене и употреба на огнестрелно оръжие при и след употреба на алкохол, а в случая доказателства, които да установяват употреба на  ловното оръжие не са събрани.   Прави се  искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение за отмяна на наказателното постановление.

            Ответната страна – Районно управление – Бобов дол при ОД на МВР- Кюстендил, не изразява становище  по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

            Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление №Б-140/25.08.2016год., издадено от началника на Районно управление – Бобов дол при ОД на МВР - Кюстендил, с което на оспорващия  С.Г.  Ц.  е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лв. и е отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за срок от 6 месеца  на основание чл.184, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ/, за това, че  на 13.08.2016год., около 09,50 часа в с.Коркина, местността „Миленица“, по време на ловен излет носи личното си ловно огнестрелно оръжие след употреба на алкохол, констатирана с техническо средство „Алкотест 7510“ на стойност 0,92 промила, както и с медицинско изследване – на стойност 0,98 промила, с което е нарушена забраната по чл.60, ал.1, т.3, б.“е“ от ЗОБВВПИ.  

За деянието е съставен АУАН №Б-140/16.08.2016год., а в производството пред ДРС са разпитани длъжностните лица при АНО – свидетелите К и П,  които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН относно релевантните фактически обстоятелства. Същите заявяват, че при проверката оръжието на нарушителя  е било в автомобила му в сглобено състояние. На страната на жалбоподателя са разпитани свидетелите Л, В и К, които твърдят, че към момента на проверката ловът е бил приключил и оръжието на Ц. се е намирало в автомобила в калъф. По отношение употребата на алкохол от страна на нарушителя свидетелските показания са еднозначни, т.е. потвърждават консумацията на алкохол от същия.  

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд е потвърдил  наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че  в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на правилата относно съставянето и съдържанието на АУАН и на НП, а по същество – че административното нарушение   е доказано. Последният извод е обоснован от анализа на събраните доказателства и от показанията на разпитаните длъжностни лица при РУ – Бобов дол, като последните са преценени за последователни, обективни и логични. Налице са съображения за неоснователност на претенцията на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е правилно.  Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Противно на соченото от касатора, въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, анализирал е фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция възприема. Неоснователно  жалбоподателят  твърди, че  съдебният акт има бланкетни мотиви във връзка с преценката на събраните гласни доказателства. Макар и лаконично въззивният съд е обсъдил възраженията на нарушителя, като е формирал изводи  за липса на процесуални нарушения  в производството по ЗАНН и по същество – за доказаност на релевираното  деяние. Горното сочи на проведена оценъчна  дейност, предмет на която са приетите по делото доказателства и проверката на същите съгласно принципа по чл.14 от НПК, е в основата на обективираната в оспореното решение воля на съда. Анализирани са  показанията на двете групи свидетели и съдът обосновано е приел за обективни депозираните данни от длъжностните лица при АНО за това, че нарушителят е носил  ловното си оръжие след употреба на алкохол.  Следва да се посочи, че носене на оръжието е налице не само когато същото е в ръцете на дееца, но и когато е в обект - негова собственост и под непосредствения му контрол, както в случая - в автомобила, собственост на жалбоподателя. Съображенията в изложения смисъл, както и за некредитиране на показанията на другата група свидетели, са формирани  въз основа на съпоставка с писмените доказателствени средства, като е отчетена и липсата на заинтересованост от страна на полицейските служители.   

  Неоснователни са и поддържаните в касационната жалба решаващи доводи за несъставомерност на релевираното деяние поради отсъствие на доказателства, установяващи и двете форми на изпълнителното деяние по чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ. Твърденията на касатора са за това, че законодателят е предвидил наказуемост само когато оръжието се носи и употребява от лице, което е употребило алкохол, респ. при изпълнително деяние само носене на огнестрелно оръжие след употреба на алкохол не е налице административно нарушение по чл.184, ал.1 от закона. Предвид употребения от законодателя съюз „и“ между глаголите „носи“ и „употребява“ в разпоредбата, както и при съпоставка с предходната редакция на нормата на чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ,  касационният жалбоподателю  поддържа, че за да са налице обективните признаци на нарушението, санкционирано с тази норма, следва да бъдат установени и двете деяния в условията на кумулативност. Тъй като в настоящия случай на са налице доказателства и предявено обвинение за употреба на  ловното оръжие от нарушителя, последният счита, че не е извършил нарушение и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Защитната теза на нарушителя е неоснователна и се гради на превратно тълкуване на материалноправните норми на специалния закон, като противоречи на духа на същия. Прилагайки способа на  телеологическото тълкуване  /с оглед целта на закона/, касационната инстанция счита, че законодателят не е предвидил кумулативност на двете деяния като елемент от обективната страна на административното нарушение по чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ. Или в контекста на настоящия казус,  деянието е съставомерно и когато е извършено и доказано само носене на оръжие от лице след употреба на алкохол, т.е. без  да има употреба  на оръжието. Специалният закон има за предмет на регулиране дейност, която е с висока степен на обществена опасност за живота и здравето на значителен кръг лица, поради което предполагаемите вредни последици от  нарушаването на въведените  от нормативния акт забрани биха били значителни. В този аспект целта на закона е да се осигури защита и да се гарантира обществената  и лична сигурност чрез предвиждане на строг режим  по отношение на всяка от възможните дейности с огнестрелни оръжия  и чрез налагане на  наказания  за установени нарушения на  въведените ограничения и забрани. В случая, административнонаказателната разпоредба на чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ  е приложена правилно от АНО, предвид безспорните доказателства за носене на ловното оръжие от жалбоподателя след употреба на алкохол, т.е. при изпълнителното  деяние носене.  Употребеният съюз „и“ не предвижда  кумулативност на  двете форми на изпълнителното деяние, а сочи на изброяване на възможните и наказуеми дейности с огнестрелни оръжия. В подкрепа на горното е начинът на формулиране и на други  групи  забрани – например в чл.60, ал.1, т.4 от ЗОБВВПИ.  Допълнителен аргумент за това, че действителната воля на законодателя е за наказуемост поотделно на двете деяния - носене и употреба, се извежда от съпоставката между тях, а именно че изпълнителното деяние „употреба“ обективно включва и носене на огнестрелното оръжие. Обратното тълкуване би лишило от смисъл наличието на последното като елемент от административнонаказателния състав. Законодателната промяна на нормата на чл.184, ал.1 от ЗОБВВПИ  следва да се обясни с необходимостта да бъдат приведени в съответствие /макар и с непрецизна формулировка/  забраната  по  чл.60, ал.1,т.3, б.“е“  от ЗОБВВПИ с  наказателния състав по чл.184, ал.1 от същия закон.

По изложените съображения, касационната инстанция счита, че двете деяние са в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност, поради което правилно АНО е наложил наказание на нарушителя за носене на ловното оръжие след употреба на алкохол. Издаденото НП е законосъобразно и решението на въззивния съд за потвърждаването му е правилно. Следва  оставяне  в сила на оспорения съдебен акт.  

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

           

               ОСТАВЯ  В СИЛА  решението на Дупнишкия  районен съд от 12.06.2017год.,  постановено по НАХД №1544/2016год.

                Решението е окончателно.

                Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.             

          

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                2.