Р Е Ш Е Н И Е

  323                                                                   21.11.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и седми октомври                                                     две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                             

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                                                 2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 256 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

„***“ ООД, ЕИК 204171577 със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя Т. Б. А. като правоприемник на прекратеното без ликвидация поради промяна на правната форма СД „***“, ЕИК 101001348 обжалва решението по а.н.д.№1747/2016г. на РС – Дупница. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва със съществени нарушения на правилата по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и несъставомерност на поведението на дружеството. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Ответната Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ с адрес: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №52А, ет.4 не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №КГ-1807/01.07.2016. на Председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ на СД „***“ на основание чл.34в, ал.1 от закона е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена проверка на 17.11.2015г. от служители на ГД „Контрол на качеството на течните горива“ към ДАМТН на бензиностанция 0214 в с.Джерман, на главен път Е-79 е установено, че течно гориво – автомобилен бензин А 95Н се разпространява на пазара с декларация за съответствие от дружеството като краен разпространител по см. на §1, т.20 от ДР НА ЗЧАВ, но в обекта липсва поставена на видно място информация на изискванията за качеството на разпространяваната партида течно гориво, определени в чл.6, т.1 от Приложение №1 към НИКТГУРНТК. За констатацията е съставен Протокол №С-0338/17.11.2015г.

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за законосъорбазност на НП. Съдът е приел компетентност на актосъставителя и наказващия орган, липса на допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП и доказано деяние. Решаващите мотиви по съществото на спора са свързани с липсата на поставена в обекта на видно място информация за качеството на горивото. Според съда, видното място не може да съвпада с работното място на служителя в бензиностанцията, като информацията следва да е поставена така, че клиентът да може да се информира, без да се налага да я иска от служител на обекта. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче, решението е неправилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. По делото са събрани относими, допустими и достоверни доказателства за формиране на правни изводи по спора.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Записаните в АУАН свидетели Н. К. Н. и А. И.Р., с оглед съдържанието на Протокол № С-0338/17.11.2015г. и показанията на св.Раков, не са свидетели, присъствали при установяване на нарушението. Свидетелите са такива по съставяне на АУАН. Възможността по чл.40, ал.3 от ЗАНН не е осъществена поради недоказана липса на свидетели от категорията по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Нарушението на процедурата обаче не е със съществен за производството характер, т.к. не е довело до нарушаване, респ. ограничаване правото на защита на санкционираното дружество и неговия правоприемник. Обвинението в извършване на нарушението е ясно и безпротиворечиво, а представителят на нарушителя е подписал АУАН без възражения по неговото съдържание. Идентичните изводи на районния съд почиват на правилно приложение на материалния закон.

Неправилен обаче е извода на съда за съставомерност на поведението на дружеството по санкционния състав на чл.34в от ЗЧАВ.

От материалите по делото е безспорно установено, че в деня на проверката дружеството в качеството на „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, стопанисващо бензиностанция /място по чл.3, ал.1, т.5 от закона/ е имало задължение да постави на видно място информацията по чл.18б, ал.4 от закона, включваща по т.2 изискванията за качество, определени в Наредбата по чл.8, ал.1. С оглед вида и обема на обвинението в АУАН и НП, изискванията касаят качеството на партидата автомобилен бензин А-95Н. Следователно, приложими са изискванията по Приложение №1 към чл.6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /обн. ДВ, бр.66/25.07.2003г., изм. и доп./. В цитираното Приложение, нормите за качество са подредени в табличен вид и съдържат множество различни показатели с подгрупи /съдържане на октаново число, олово, сяра, окисление, съдържание на смоли, въглеводородни групи, бензен, кислород, кислородосъдържащи съединения, налягане на парите, дестилационни характеристики, индекс на летливост, съдържание на манган и биоетанол/. От показанията на св.Г/ е установено, че информацията по Приложение №1 се е намирала в бензиностанцията, отпечатана на хартиен носител в найлонов плик, поставена до касата в обекта. Показанията на свидетеля са обективни и достоверни, т.к. не са опровергани от останалия доказателствен материал. Другите гласни доказателства, събрани посредством разпита на служителите от ДАМТН, не дават яснота относно нарушението. В графа „забележки“ от Протокола за проверка се съдържа информация, че в обекта на видно място липсва информация за качеството на горивото, но няма описание за причините, наложили този извод. Св.Георгиев е посочил, че проверяващите не са искали тази информация от него като присъстващ на проверката. Показанията на свидетеля са достоверни, т.к. посочените от него начини на осъществяване на проверката и за формиране на изводите на проверяващите в Протокола от 17.11.2015г. не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото.

Липсата на легална дефиниция на използвания в чл.18б, ал.4 от ЗЧАВ термин „видно място“ налага преценка за неговото съдържание от гледна точка на общоприетия смисъл. „Видно“ е това място, до което клиентите имат свободно зрително поле без необходимост от опосредяване от други лица. В случая по делото, местонахождението на найлоновия плик с информацията е било на място, до което клиентите са имали непосредствен достъп, а видът на информацията е давал възможност за свободен преглед на нейното съдържание. Сравнително големия обем на дължимата информацията - по няколко листа за всеки вид гориво, прави допустим посочения начин на нейното поставяне в обекта. Липсата на уредени в закона конкретни изисквания за „видно място“ дава възможност за различни проявления в практиката на изпълнението на законовото правило. Изводът от изложеното е, че АНО не е доказал извършването на описаното в НП административно нарушение.

На основание чл.222, ал.1 от АПК касационният съд ще отмени решението на районния съд и решавайки спора по същество, ще отмени НП като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №271/15.05.2017г. по а.н.д.№1747/2016г. на РС – Дупница И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № КГ-1807/01.07.2016г. на Председателя на ДАМТН, с което на „СД „***“ /прекратено без ликвидация с правоприемник „***“ ООД/ за нарушение на чл.18б, ал.4, т.2 от ЗЧАВ на основание чл.34в, ал.1 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                   2.