Р Е Ш Е Н И Е

                         338                                            27.11.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и седми октомври                                                     две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административно наказателно дело № 260 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на РУ – ДУПНИЦА при ОДМВР – Кюстендил с адрес: гр.Дупница, ул.“Бисеров“ №2 обжалва решението по а.н.д. №1543/2016г. на РС – Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва със спазване на административнопроизводствените правила по издаване на НП и доказаност на деянието. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

            В писмено становище ответникът И.Й.Ц. *** оспорва жалбата. Сочи, че е закупил винетка, но стикерът в последствие се е скъсал, като при проверката от контролните органи на стъклото на лекия автомобил е имало само следи от него.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което се моли да бъде оставено в сила.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-0348-001501/11.08.2016г. на началник РУП – Дупница при ОДМВР - Кюстендил, с което на И.Й.Ц. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.4 от закона е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

            От фактическата страна на спора съдът е установил, че на 07.08.2016г. контролните органи св.Ушатов и Ангел Владимиров Стефанов, изпълнявайки служебните си задължения за контрол на движението по пътищата около 10.10 часа  спрели за проверка управлявания от Ц. лек автомобил и установили, че няма залепен валиден винетен стикер за платена винетна такса на предното панорамно стъкло на автомобила, поради която причина св.Ушатов е съставил АУАН на водача за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.

            При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за липса на противоправно деяние, сочейки, че съгласно приложен по делото фискален бон таксата е заплатена. Съдът е намерил наличие на процесуално нарушение при издаване на НП, довело до нарушаване правото на защита на водача, сочейки, че според описанието на извършеното са налични две нарушения – по чл.100, ал.2 от ЗДвП и по чл.139, ал.5 от ЗДвП, а е наложено само едно наказание в нарушение на чл.18 от ЗАНН. Освен това, според съда, не е налице посочване на нарушените законови норми. Наличието на противоречие в цифровото и словесно описание на нарушението според съда е довело до неясно нарушение. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

            При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина по делото. От събраните доказателства обаче е формирал неправилни изводи.

            Не са налице коментираните от съда съществени процесуални нарушения в описание на нарушението, повдигнатото обвинение и относимите за него правни норми.

            Задължението на водача да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса е регламентирано в нормата на чл.100, ал.2 от ЗДвП, а задължението за заплащане на таксата – в нормата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП касае неизпълнение на задължението за заплащане на таксата. В случая, връзката между нормите на чл.100, ал.2 и чл.139, ал.5 от ЗДвП се извежда от чл.10а, ал.5, т.1 и т.2 от ЗП, които тестове установяват оборимата презумция, че залепването на винетния стикер за заплатена винетна такса по указания в т.1 начин, идентичен с този по чл.100, ал.2 от ЗДвП, удостоверява плащането на таксата пред контролните органи. Следователно, правото за ползване на републиканските пътища възниква само при кумулативно изпълнение на задълженията по чл.100, ал.2 и чл.139, ал.5 от ЗДвП, поради което при незалепване на винетния стикер е налице неизпълнение на задължението за заплащане на винетната такса, което поведение се санкционира по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Изложеното налага извод за пълно и ясно описание на нарушението със съставомерните за него фактически обстоятелства при наличие на посочена относима правна норма на нарушеното правило за поведение и приложима санкционна такава. Обвинението е точно, касае едно нарушение поради което нормата на чл.18 от ЗАНН е неприложима.

            Неправилен е извода на съда за липса на извършено противоправно деяние.

Наличието на фискален бон за заплатена винетна такса за лекия автомобил преди датата на нарушението не води до извод за изпълнено задължение за заплащане на таксата по см. на чл.139, ал.5 във вр. с чл.100, ал.2 от ЗДвП по аргумент от чл.10а, ал.5, т.1 и т.2 от ЗП. Заплащането на винетната такса се изразява в издаването на ценна книга, наречена „винетка“, имаща предназначението да удостовери правото на ползване на републиканските пътища. „Винетката“ се състои от две части. Първата служи за залепване на лекия автомобил по начина, посочен в чл.100, ал.2 от ЗДвП и има предназначение да удостовери плащането пред контролните органи, а втората част във вид на талон се съхранява у водача и служи като доказателство за заплатената такса при издаване на безплатен винетен стикер при счупване или кражба на предното стъкло на автомобила или при производствен дефект на винетния стикер. От показаният на св.Ушатов и необорената в рамките на съдебното производство презумтивна доказателствена сила на АУАН по арг. от чл.189, ал.2 от ЗДвП е установено, че при проверката на водача на мястото по чл.100, ал.2 от ЗДвП не е имало залепен винетен стикер и не са били налице нормативните условия за издаване на безплатен такъв. Фактът на заплащане на винетната такса чрез закупуване на винетката, обективиран в издадения фискален бон, е без правно значение щом като винетния стикер, презназначен за залепване върху МПС, не е залепен на долния десен ъгъл на предното стъкло по арг. от разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.1 от ЗП. Посочената правна норма приравнява чрез фикция задължението за поставяне на стикера на определеното място на задължението за заплащане на винетната такса, като изпълнението на първото удостоверява заплащането на таксата, и обратно – второто е изпълнено, щом стикера на винетката е залепен на посоченото място на автомобила. Неизпълнението на посоченото нормативно правило обуславя търсенето на административнонаказателна отговорност на водача по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Деянието е извършено виновно по непредпазливата форма на вина, наказуема по общото правило на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Нарушителят като правоспособен водач на ППС е бил длъжен да знае правилата за управление на превозните средства по отворените за обществено ползване пътища, които правила са публични и оповестени на техните адресати.

На основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК касационният съд ще отмени решението на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК касационният съд ще потвърди НП.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №320/12.06.2017г. по а.н.д. №1543/2016г. на РС - Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ПОТВЪРЖДАВА НП №16-0348-001501/11.08.2016г. на началника на РУ – Дупница при ОДМВР - Кюстендил, с което на И.Й.Ц. за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. /триста лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                      2.