Р Е Ш Е Н И Е

  339                                                                   27.11.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и седми октомври                                                     две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                                                 2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 261 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Адв.М.З. *** като пълномощник на К.И.Б., ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д.№149/2017г. на РС - Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на описани съставомерните елементи от обективна страна на извършеното деяние и неправилна правна квалификация. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

            В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

            Ответното РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил с адрес: гр.Дупница, ул.“Бисеров“ №2 не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът се е съобразил с доказателствата по делото и моли решението да се потвърди.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на  легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна но не по изложените в нея съображения и с търсения правен резултат от касационното оспорване. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №2Б/16.01.2017г на началника на РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил, с което на К.И.Б. за нарушение на чл.194, ал.1 от НК на основание чл.218Б от НК е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150лв.

От фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 24.08.2016г. в с.Крайници, община Дупница Б. е отнел чужда движима вещ – 1бр. мобилен телефон марка „Леново-А-1000“, с ИМЕИ 869073023818450 от владението на М. Й. С. от същото село на стойност 124лв. – престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.218б от НК. Съдът е установил, че срещу Б. не е образувано наказателно производство, а преписката е прекратена поради наличие на основанията по чл.218б от НК.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за наличие на реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН в НП, компетентност на наказващия орган в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, доказаност на нарушението, липса на маловажен случай и несправедливост на наложеното наказание. С решението съдът е изменил НП, намалявайки размера на наказанието от 150лв. на 100лв.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:

По см. на чл.13 от НПК във вр. с препращането от чл.84 от ЗАНН районният съд е длъжен да разкрие обективната истина по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК. В нормите на чл.18 и чл.19 от НПК са прогласени принципите за непосредственост и устност на наказателното производство, приложими и в административнонаказателното производство. Посочените принципи са основополагащи при провеждане на съдебното производство пред районния съд и са свързани със задължението на съда да събере доказателствения материал по делото, да го провери лично и да извърши процесуалните действията устно, освен в случаите, предвидени в НПК. Принципите са намерили отражение в разпоредбата на чл.139 от НПК за устен и непосредствен разпит на свидетелите пред съда.

Като доказателства по делото съдът е приложил материалите по ДП вх.№2644/2016г., ДП-970/2016г. по описа на ДРП, ЗМ №759/2016г. на РУ на МВР – Дупница. В посоченото ДП са включени множество протоколи за разпит на свидетели, от които е видно, че обективната истина по случая се основава на данни от показанията на тези свидетели. В нарушение на посочените по-горе принципи обаче районният съд не е разпитал свидетелите, но в решението се е позовал на данните, установени от техните обяснения. Следователно, съдебният акт е постановен без показанията на свидетелите да са приобщени по предвидения за това процесуален ред в НПК – чрез устен и непосредствен разпит пред съда. Задължението на съда за подобно процесуално действие произтича и от нормата на чл.107, ал.2 от НПК. Още повече, че обвинението в НП е за извършено деяние по чл.194, ал.1 от НК, докато в Постановлението на зам.районния прокурор от 14.12.2016г. е установено извършено деяние по чл.207, ал.1 от НК, което последно деяние е включено във фактическият състав на привилегията по чл.218б от НК, а това не се отнася за деянието по чл.194, ал.1 от НК.

Следователно, изводът на съда за доказаност на нарушението е формиран при неизяснена фактическа обстановка по случая поради допуснато съществено процесуално нарушение при събиране на доказателствата по делото.

Решението е неправилно и като такова на основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК следва да се отмени.

При условията на чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да разпита свидетелите по ДП и въз основа на техните показания и останалия събран писмен доказателствен материал по ДП да формира правни изводи за наличие на извършено противоправно деяние, приложимия наказателен състав, наличие на условията за ползване на привилегията по чл.218б от НК, законосъобразността на наложеното административно наказание и справедливостта на неговия размер.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №347/19.06.2017г. по а.н.д. №149/2017г. на РС - Дупница.

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                

 

 

       2.