Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 27.11.

 

346

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ   

 

На двадесет и седми ноември, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                        МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

С участието на секретаря Лидия Стоилова

В присъствието на прокурора ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  ПЕТРОВА к.а.н.д. 263/17г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от „Т.-Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.Д.В., чрез адв. К.С., срещу решение на  Кюстендилския районен съд № 311 от 14.06.2017г. по н.а.х.д. № 2132 по описа на този съд за 2016г. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от  Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ – нарушение на закона. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на НАП София, офис Кюстендил, представлявана от процесуален пълномощник юрисконсулт Ива И., оспорва касационната жалба в о.с.з. на 27.10.2017г. Представя и писмени бележки.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита се, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

            Административният съд, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна в първоинстанционното производство срещу подлежащо на касационен контрол съдебно решение. Спазен е преклузивният 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационното оспорване отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Кюстендилския районен съд № 311 от 14.06.2017г. по н.а.х.д. № 2132 по описа на този съд за 2016г., с което е потвърдено наказателно постановление № F249631/27.10.2016г., издадено от зам. директора на ТД на НАП, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на „Т.-Г.“ ЕООД за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 550 лева.               КРС е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, релевираното административно нарушение е доказано по несъмнен начин, размерът на имуществената санкция е определен чрез изчисления, съответстващи на закона, както и че не е налице маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното съдебно решение, настоящият състав на Административния съд счита, че КРС е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка относно посочените в жалбата пороци и съответствието на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон,  Административният съд счита следното:

            Решението, предмет на касационна проверка е правилно. КРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложил е изчерпателни съображения, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция. Неведнъж КАС е имал повод да се произнесе, че съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така поради ненакърненото право на защита на наказания субект. След съставяне на АУАН, същият е надлежно предявен и връчен. Към този момент представителят на санкционираното дружество е имал пълната процесуална възможност да впише в него своите възражения. В тридневния срок след предявяване и връчване на АУАН е била налице и следващата процесуална възможност за защита – подаване на писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Последната е и реализирана. По преписката е постъпило възражение вх. № 5807 от 17.10.2016г., което е обсъдено от наказващия орган при издаване на наказателното постановление. Впоследствие търговското дружество е подало и въззивна жалба, респективно касационна жалба, във връзка с обжалване на издаденото наказателно постановление. Правото му на защита не е накърнено или ограничено, от което следва изводът, че съставяне на АУАН в отсъствие представител на дружеството, не е и не би могло да съставлява съществено процесуално нарушение.  

            Обоснован от доказателствата и обстоятелствата по делото е и другият решаващ извод на КРС, че е доказано осъществяване на релевираното неизпълнение на задължение към държавата. В тази насока правилно са ценени поотделно и съвкупността им събраните писмени и гласни доказателствени средства. В съответствие с приложимия закон са решаващите съображения на районния съд относно правилното определяне размера на наложената имуществена санкция.

            Изцяло се споделят съображенията на първата съдебна инстанция, че не е осъществена хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Развитата в обратна насока пространна аргументация на процесуалния пълномощник на касатора е неоснователна. За да съставлява маловажен случай едно административно нарушение, то следва да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновения случай на административно нарушение от същия вид. В разглежданата хипотеза не са налице обстоятелства, въз основа на които да се формира такъв извод. Всички развити от пълномощника на касатора съображения касаят съставомерни елементи на нарушението, които в своята съвкупност според приложимата законова норма осъществяват изрично предвиденото в нея административно нарушение. Съставлява ли то такова или не и следва ли за него да се носи административнонаказателна отговорност, е въпрос, решен по законодателен път с императивна законова разпоредба. Този въпрос не подлежи на разрешаване отделно по всяко едно съдебно производство по обжалване на наказателни постановления от съда, който правоприлагащ орган. Тези изводи на КАС, а от друга страна липсата на обстоятелства извън съставомерните, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на релевираното нарушение, несъмнено и безусловно води до формиране на извод, че не е осъществен маловажен случай на административно нарушение.  

Следва крайният решаващ извод, че не е налице соченото от касатора и служебно проверено на основание чл. 218, ал. 2 от АПК по препр. от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Следва валидното, допустимо и правилно решение да бъде оставено в сила.

 

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 218, чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ  РЕШИ :

           

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311 от 14.06.2017г. по н.а.х.д. № 2132 от 2016г. на Кюстендилския районен съд.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            Решението да се съобщи чрез изпращане на преписи.                                                                  

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                                 2.